Три държави в надпревара кой да освободи Ракка
Aдминистрацията на Тръмп проучва три разминаващи се, макар и сходни, предложения от съюзници и съперници за финалната фаза на войната за разгром на ДАЕШ ("Ислямска държава") в столицата ѝ Ракка, намираща се в източната част на Сирия.
Едното е за навлизане на турските сили, подкрепящи Свободната сирийска армия по два или три лъча; второто е руското предложение, координирано със сирийските правителствени войски и съюзници за атака по две направления – от Палмира и от югоизточнинте подстъпи на град Ал Баб; а третото – от Сирийските демократични сили, включващи кюрдски и арабски отряди, които само преди дни предприеха третия етап по обкръжаването на Ракка.
Тръмп възложи на Пентагона да изготви до началото на следващия месец тактически план за "ликвидирането на ДАЕШ". Все още Генералният щаб на армията, както и специалният пратеник към международната коалиция за разгромяването на терористите Брет Макгърк, отдават предпочитанията си на кюрдските съюзници, респективно снабдяват отрядите им с тежко въоръжение, военни инструктори и покритие от въздуха.
На 6 ноември миналата година Сирийските демократични сили дори бяха обявили началото на първия етап от операция "Гневът на Ефрат", насочена към изолирането на Ракка от нейната северна прилежаща зона. Вторият етап на операцията започна на 10 декември и включи завземането на западната крайградска зона. Третият етап, чието начало бе обявено на 4 февруари т.г., ще включи и североизточните и източните подстъпи към града, като разчетът е градът да бъде обкръжен за 2-3 месеца.
Спорът за кюрдите
Първото предложение за разгром на ДАЕШ предполага ускоряване програмата за обучение на около 30 хиляди бойци, включващи както араби, така и кюрди. При това Вашингтон е убеден, че кюрдите са по-ефикасни, докато турската операция "Щит на Ефрат" се развива с по-бавни темпове, при това без нужната степен на координираност между турските и руските командвания.
Освен това възникнаха различия между Вашингтон, от една страна, и Турция и арабските ѝ съюзници, от друга, относно ролята на кюрдските "Отряди за народна защита", както и по въпроса кой ще контролира Ракка след освобождаването му. Анкара отхвърля каквато и да е роля на въпросните отряди и настоява Ракка да бъде освободен от арабски бойци, като контролът върху освободения град бъде предоставен на неговото население по модела на ставащото в Ал Баб, където главна роля според Анкара играе "Щитът на Ефрат". Засега Турция успя да получи подкрепа от основните арабски регионални сили, които обявиха Отрядите за народна защита за терористи.
20 000 срещу Ракка
Втората оферта дойде от турска страна, като арабският вестник "Ал Хаят" съобщи, че официално Анкара е предоставила на Вашингтон военен план за освобождаването на Ракка с участието на арабските страни от международната коалиция. Според вестника, тази оферта е съвпаднала с посещението в Турция на новия шеф на ЦРУ Майк Помпео миналия четвъртък. Впоследствие тя е била обсъдена в подробности на територията на базата "Инджирлик" от командващия турските сили Халуси Акар и американския му колега Джозеф Данфорд. Турският вестник "Хюриет" твърди, че Анкара предпочитала да бъде лансирана съвместна турско-американска операция с участието на Свободната сирийска армия. За целта можело да се използва като отправна точка пограничният град Тел Абиад, като бъде изтръгнато съгласието на Отрядите за народна защита да осигурят коридор с ширина от 20 км и дължина 100 км, свързващ въпросния Тел Абиад с Ракка. Според други източници на информация обаче съществува и трети път за турска атака с начален пункт Джараблус и протежение от 100 км.
Същите източници твърдят, че Анкара е започнала да обучава отрядите на Свободната сирийска армия с оглед сформирането на контингент от 20 000 войници. Той ще включва около 5000 турски войници от "Щита на Ефрат", както и голям брой дезертирали сирийски офицери, които понастоящем се намирали в Турция (говори се за около 2000 отцепници). Към тях трябвало впоследствие да се присъединят и бойци от коренното население на Ракка.
Руският план
Този план се посреща с резерви от Русия и Иран. От своя страна Москва предложи алтернативен план за оказване подкрепа на правителствените сили и техните съюзници за настъпление от достигнатите рубежи югоизточно от Ал Баб, от една страна, и от Палмира, от друга, като Русия ще осигурява въздушно покритие за разгрома на ДАЕШ. Същевременно се предполага, че след освобождаването на Дейр аз Зор войските на Дамаск ще продължат настъплението си към Ракка.
Правителствените сили и "Хизбула" не са влезли в Ал Баб от югозападно направление, а заобиколиха града от югоизток, като по такъв начин пресякоха линията, която турците възнамеряват да използват в предстоящата атака на столицата на терористите. Шансовете за реализирането на руското предложение обаче се натъкват поне засега на нежеланието на администрацията на Тръмп да си сътрудничи с Москва за разгрома на ДАЕШ. Освен това възприемането на този план би изисквало някаква степен на координираност с Дамаск. Същевременно според някои известия сирийският режим не е в състояние да съсредоточи достатъчно сили за осъществяването на подобна мащабна операция. Във всеки случай е показателно, че руските самолети, прелитащи над Иран и Ирак, които доскоро хвърляха бомбите си срещу цели в Дейр аз Зор, сега се прицелват в обекти в Ракка.
Американци в Сирия?
Според "Ал Хаят", цитиращ западен източник, администрацията на Тръмп проучва две възможности. Първата е съчетаване между трите плана – турския, руския и кюрдския, което би наложило провеждането на сложни операции по суша и въздуха и съответна добра комуникация между Тръмп и Путин. Втората е самостоятелна американска военна операция с използването на Демократичните сирийски сили.
Последното предполага разгръщането на сухопътни американски сили освен намиращите се на терен военни инструктори, както и използването на трите военни лагера и летища, построени в контролираните от кюрдите части на Северна и Североизточна Сирия.
Втората хипотеза би дала оперативен простор и на руснаците да съсредоточат ударите си за освобождаването на Дейр аз Зор и Палмира.
Предупреждението на Израел
Отправените миналия четвъртък заплахи срещу Израел от лидера на ливанската терористична групировка "Хизбулла" Насрала, както и набелязаната от него конкретна цел – атомните съоръжения в Деймона, привлече вниманието на анализатори и наблюдатели.
Както съобщава излизащият в Лондон арабски вестник "Ал Хаят", цитирайки осведомени дипломатически източници, неотдавна една арабска страна е предупредила "Хизбула" чрез съответните канали, че Израел ще предприеме голямо нападение срещу тази групировка и срещу Ливан, в случай че самата "Хизбула" предприеме нападение срещу Тел Авив от сирийска или ливанска територия.
Според тези източници Израел внимателно следи действията на "Хизбула" в Сирия и Ливан, продължаващите операции по снабдяване на групировката с оръжие, както и дислоцирането на нейни сили в близост до своята територия, което би могло да се превърне в плацдарм за евентуални атаки. Според вестника става дума за обосновано предупреждение, базиращо се реалното намерение на правителството на Бенямин Нетаняху да атакува "Хизбула" и самия Ливан, който до голяма степен е доминиран от отрядите на групировката. Именно това е накарало Насрала да отправи публични заплахи срещу Тел Авив.
"Тръмп" ефектът
Допълнителен довод според анализаторите на "Ал Хаят" е засилената увереност на Нетаняху в американската подкрепа след идването на власт на Тръмп. Както е известно, новоизбраният президент заяви силна подкрепа за Израел за разлика от предишната администрация на Обама. Подобни предупреждения съпътстваха арабските визити на ливанския президент Мишел Аун. Те са израз на дълбоката загриженост на арабските ръководители от подобно развитие на американско-израелските отношения.
От друга страна, официални среди в Ливан обръщат внимание на писмото на Израел до Съвета за сигурност и генералния секретар на ООН, в което се твърди, че изявленията на Аун, че въоръжаването на "Хизбула" и нейната роля са допълващи на тази на ливанската армия. Във въпросното писмо се твърди, че подобни твърдения представляват официална подкрепа за действията на "Хизбула", което на свой ред превръща самата ливанска армия в легитимна цел на Израел. В тази връзка Тел Авив призовава великите сили да не снабдяват с оръжие Ливан.
Същевременно тези обвинения са претекст за продължаване на политиката на заплахи, която Израел следва в течение на години по адрес както на "Хизбулла", така и на Ливан.
Същите тези среди дават и друго обяснение на заплахите на лидера на "Хизбулла". Според тях те са предизвикани от дълбоката загриженост на "Хизбула" от развоя на събитията в Сирия и от вероятността от постигане на руско-американско взаимодействие.
Три довода
1. Продължаващите заплахи по адрес на "Хизбула" през последните месеци, намерили отражение в израелските СМИ, целяха да подготвят израелското обществено мнение за евентуално нападение срещу групировката. Според наблюдателите израелските политици са стигнали до убеждението, че "Хизбула" е достигнал до най-високата фаза на обезкръвяване на силите си в сирийската война, а завръщането на бойците ѝ от Сирия ще предостави най-подходящия момент за евентуален удар. От друга страна, сирийската авантюра на "Хизбула" засили враждебността на арабските държави към нея, които остро критикуват намесата ѝ както в Сирия, така и в Йемен и в други страни.
2. Администрацията на Тръмп ревизира постигнатото от Обама в рамките на преговорите с Иран отделяне на проблемите на ядреното досие от иранската роля в арабските страни и по-конкретно организирането, финансирането и въоръжаването на шиитски милиции, които да изпълняват прокси роля в реализацията на регионалните планове на Техеран за установяване доминация върху региона. За разлика от досегашната политика на Вашингтон администрацията на Тръмп се противопоставя на регионалната експанзия на Иран въпреки наличието на ядрено споразумение с него. А както е известно, "Хизбула" е най-важната групировка, изпълняваща прокси задачи на Иран.
3. Безпрецедентната тясна връзка между Тръмп и Нетаняху се дължи и на ролята на зетя на президента Джаред Кушнер, който е и негов специален съветник. Както показа проучване, публикувано в "Ню Йорк Таймс", между Кушнер и Нетаняху съществува семейно приятелство от дълги години. А това на свой ред провокира яростната реакция на Насрала.
Според тези среди вербалната атака на Насрала най-много вреди на самия Ливан въпреки твърденията му, че враждебността на Израел не е свързана с Тръмп или с други фактори. Най-очевидното доказателство за това е, че вместо да се стреми към отслабване на израелската офанзива в международен план, размахването на заплахата за разрушаване на израелските ядрени инсталации допълнително ще засили опасенията на Европа и международната общност.
Това е естествено, тъй като всеки ядрен инцидент в близост до Стария континент ще се отрази катастрофално за европейците. Освен това подобни заплахи неминуемо ще засилят враждебното отношение към групировката от страна на държави като Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн. Не на последно място това се дължи и на обстоятелството, че заплахата за ликвидиране на израелския ядрен център е мотивирано с враждебното отношение на Тел Авив спрямо иранската ядрена програма. По думите на Насрала: "Макар Израел да разполага с ядрено оръжие, той се противопоставя на иранската програма за развитие на атомна промишленост за мирни цели. Ние обаче можем да обърнем израелските заплахи срещу самия Израел и неговите колонии."