Властта на лъжата и страха
Неотдaвна проф. Иво Христов, кандидат за депутат на БСП, заяви в "Панорама", че никой спор не бил убедил никога никого в нищо. Не е ясно тогава защо той участва в политически телевизионни дебати. Неговото твърдение поставя под въпрос нуждата от научна аргументация, нуждата от публични дискусии, от защита на дисертации или дори от защита на обвинени лица. Безспорни истини и правила, налагани отгоре без публичен или научен дебат, има само в тоталитарните диктатури.
Но по-лесно е, вместо да спорим и в дискусията да стигаме до истината, по гьобеловски да повтаряме постоянно една удобна лъжа и така да я превръщаме в истина. Разбира се, ако разполагаме с необходимите за това медии или с туитър акаунта на Доналд Тръмп и публика, която ни чете или слуша. Или ако просто няма други разрешени за публиката източници на информация освен "Работническо дело", както беше по комунистическо време.
Но наистина не е лесно да убедим предубедени хора
в неща, които на нас ни изглеждат очевидни. Например че ваксините спасяват, а оръжията убиват. Има любители на конспиративни теории и бранители на втората поправка на американската конституция, които са убедени в обратното, че ваксините убиват, а оръжията спасяват. Има хора, които се страхуват да ваксинират децата си, но смятат, че е добра идея учителите да носят оръжие в училище за отбрана, отколкото да се забрани оръжието. Има християни, които вярват, че абортът е убийство, а смъртната присъда е морален акт. Това не им се струва нелогично. Има хора у нас (наистина най-често те са на преклонна възраст или са израснали през последните 25 години и като деца са им разказвали приказки за добрия чичко Ленин), които вярват, че по времето на Живков и Брежнев, та дори и по времето на Сталин и Червенков животът у нас е бил земен рай, а след падането на Живков се е превърнал в черен либерален ад.
Според интервю на проф. Христов от януари миналата година: "От София до Бургас страната е само един трагичен микс от старчески домове и цигански катуни. Преди 25 години България бе сред 35-те най-развити страни в света, в момента е след 80-о място по индекса на ООН за човешко развитие. Някога бяхме космическа държава, а сега ни обясняват, че трябва да развиваме "кънтри туризъм" и да садим боб. Преди 25 години страната имаше гръбнак и с нас се съобразяваха, включително и във военно отношение."
Лично аз, като пътувам по магистралата от София до Бургас или като се разхождам в София, Пловдив, Бургас, не виждам "само един трагичен микс от катуни и старчески домове". А преди 26 години, доколкото си спомням (тогава съм бил на 33), имаше гладна Луканова зима. А малко преди това, по комунистическо време, ако хората на Запад изобщо бяха чували нещо за България, знаеха, че това е най-покорният и безгръбначен съветски сателит.
Кой се е съобразявал с нас тогава,
когато нямахме реален национален суверенитет
И кой е виновен за проблемите на страната след края на комунизма, като се има предвид, че през по-голямата част от времето на власт беше БСП /и ДПС/, а мафията ни от самото начало беше създадена от Държавна сигурност?
Все пак от 2007 г., откакто сме в Европейския съюз, средната месечна заплата у нас е нараснала два пъти, от около 500 на близо 1000 лева (по време на Виденовата хиперинфлация средната заплата беше около 4 долара), а икономиката ни има постоянен ръст.
Наистина хората виждат и помнят това, което искат да виждат и помнят. "Човешкият род не понася прекалено много реалност", казваше Т.С. Елиът. Раздялата с илюзиите е болезнена. Болезнено е да признаеш, че фактите опровергават твоите дълбоки убеждения. Освен това да се смесват факти с убеждения е много лесно днес, когато виртуалният и реалният свят все повече си приличат, а ние живеем все повече в по-лесния, виртуалния, сред своите фантазии и илюзии. Там всичко е възможно. Там няма обективни лъжи и истини, няма обективно добро и зло. Истината е това, което ние вярваме. Ако истината не ни изнася, значи всички сериозни световни осведомителни агенции — CNN, BBC, Deutsche Welle, New York Times, Washington Post — са "нечестни медии" (по думите на Доналд Тръмп). А
лъжите, които подкрепят нашите вярвания, са "алтернативни факти"
Масово разпространявани във виртуалния свят конспиративни теории ни дават лесно обяснение на целия объркан свят около нас. Ако решим да вярваме на многобройните спонсорирани от Путин електронни медии, които разпространяват лъжи за апокалиптични сблъсъци с имигранти в Германия, Франция или Швеция, или истории, които представят либералната демокрация навсякъде по света като някакво черно колониално робство — това за нас ще бъде истината. А фактът, че такъв масов материален просперитет и дълготраен мир, какъвто има в обединена в Европа сега, никога по-рано не е имало, ще бъде лъжа.
В никнещите като гъби интернетни издания, които разпространяват "алтернативни факти", Йеронимус Бошовци на антиевропейската пропаганда рисуват сюрреалистичната картината на европейския ад, който е "либерастки", "толерастки" и "соросоиден", но скоро ще се разпадне. В тази картина на ужасния либерален свят тълпи от озверели сирийци и иракчани, съюзени с брюкселските бюрократи кръволоци, идват да изнасилват, ислямизират и колят нашия и без това изчезващ народ, който, доколкото е останал, панически е хукнал да се "евакуира" от България през "терминал две"
Интересен е този символен образ
на антилибералната реторика у нас: "терминал две"
Всъщност повечето евтини полети до Лондон или Мадрид, ползвани от нашите студенти и българите, работещи в чужбина, са от терминал едно на летище София. Оттам, а не от терминал две, може да се отиде до всяка европейска столица за по-малко от сто лева. Но някои хора, които сами пътуват по-често от терминал две, изглежда, мечтаят за нова изолация на България. Имат ли носталгия към времето, когато границите се пазеха повече от излизащи българи, отколкото от влизащи чужденци?
Миграцията е световен проблем и полската или руската диаспора в западния свят са много по-големи от нашата, а още по-нормални са тези процеси вътре в обединена Европа, както е нормално хора от други населени места да идват да работят в София.
Разбира се, от черния либерално-демократичен ад според тези, които ни го рисуват, може да ни спаси само един озарен свише евразийски лидер, който съчетава кагебистки умения с монархическа носталгия. Или някой, който обещава да направи Америка (или съответно Великобритания, Франция, Нидерландия, България) велика отново, като я изолира от света.
На мястото на либерално-демократичния световен ред и неговото "световно правителство" (в Брюксел или в Ню Йорк, където е ООН), на отвореното общество враговете на либералната демокрация виждат един нов свят на затворени самодостатъчни държави. Но ако затворените самодостатъчни държави не спазват международните договори и правила, създадени от отвореното общество, неизбежно ще започнат пак да воюват помежду си. Ще се ограждат със стени срещу световната миграция, ще размахват бич над разглезените от либералите родни малцинства и същевременно, ако имат военна сила, ще започнат да отвоюват исконно свои територии от съседите.
Това ли е новият постлиберален световен ред?
Новото като добре забравено старо? Толкова бързо ли забравихме времето на постоянно воюващите помежду си национални държави? Толкова бързо ли забравихме световните войни, стрелящи стени и желязната завеса? По този свят на разделението ли изпитваме носталгия?
Слава Богу, очакваният с трепет от мнозина (повече в Русия и у нас от почитателите на Путин, отколкото в Европа и Америка) брак между монархиста-кагебист Путин и милионера-революционер Тръмп върви към разтрогване преди да се е случил. За нас, като източноевропейци, такъв съюз между двамата лидери на двете велики сили победили през Втората световна и разделили си Европа през Студената война, с реторика насочена против европейското единство, би бил фатален. Без Европейския съюз и без НАТО, ние веднага ще попаднем отново в московската сфера на влияние както по време на комунизма. Без единен Европейски съюз в обща сигурност в Европа, всяка отделна страна ще е много по-уязвима и за терористите от Ислямска държава и за потоците от бежанци.
Не се ли замислят защитниците на руската окупация на Крим, която се оправдава с идеята за преобладаващо руско население там, че може някой да реши да подходи и към части от нашата държава, например Кърджалийски окръг, по същата логика? Трябва да се спазват международните закони и норми. Иначе държавите ще се върнат в джунглата, където важи само един закон - правото на по-силния. Там една малка държава като нашата няма да има голям шанс.
Бракът по сметка между Тръмп и Путин е все по-малко вероятен. Дори напоследък се заговори за заплаха от нова ескалация в ядрената надпревара между двете страни. Но заплахата от това виртуалния свят на алтернативните факти да прелее през компютърния и телевизионния екран и да удави реалния либерално-демократичен свят, в който живеем, никак не е преминала. Хибридната война във всеки момент от игра на дезинформация, пропаганда и електронен шпионаж може да прерасне в реална война, като в Източна Украйна или Сирия.
Архетипни картини в нашето безсъзнателно, свързани с емоции и предразсъдъци, ни карат да виждаме това, което искаме да видим, вместо действителността. Нашата склонност, дори охота, да вярваме на лъжи има дълбока психологическа основа: колективната лъжа ни помага да бъдем социални животни, да се движим в крак с групата, с която се отъждествяваме. Стадното мислене в даден етап е помагало на хората да оцелеят. Но то може да превърне един иначе порядъчен човек в звяр, който линчува заедно с тълпата "враговете на народа", "предателите", лошите малцинства и чужденци.
И най-накрая, апокалиптичната картина на света, която рисуват както привърженици на Доналд Тръмп в САЩ, така и привържениците на Путин пред своите избиратели в България, очевидно импонира на мнозина. Мнозина хора (макар и да не мисля, че са мнозинството) живеят в страх. Със страховете на хората обичат да спекулират и политици. "Страхуват ли ви? Няма повече да ви страхуват!" казваше на своите избиратели Пеевски. " Освободихме се от страха!" заявяваха гордо "социалистите" след изборната си победа. Европейските крайнодесни също ползват страха (от имигрантите), за да печелят избори. Това направи и Доналд Тръмп в САЩ.
Този всесветовен страх, експлоатиран от новите националпопулисти, произлиза от липсата на общовалидни митове и архетипи, на обща религия или идеология в новия безполюсен глобален свят. Много хора се чувстват изгубени и изоставени. Страхът е опасно чувство. "Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх", беше казал Франклин Рузвелт. Изплашеният човек или се предава или се претопява в озверялата тълпа. Изплашения човек е склонен да следва лидера, който излъчва сила и сигурност, дори и ако този лидер е просто един луд.
Има и друго възможно обяснение за това бързо ирационализиране на света в последните години, това отстъпление от идеите на Просвещението за равни човешки права и либерално-демократично управление. Развитите либерално-демократични държави изглежда остаряват. В тях има ниска раждаемост, а средната възраст се покачва постоянно. Избирателите все повече са възрастни хора. Дали свободният свят като цяло не остарява и не склерозира? Същевременно в по-"младежките" общества с по-високо раждаемост (това са по-бедните общества), както и в по-бедните социални сегменти в самите развити западни общества, преобладават младите хора, които не получават образование и са реално или функционално неграмотни. Колкото по-неграмотен е един човек, толкова по-лесно може да бъде манипулиран.
Дали на това застаряване и оглупяване на света не се дължи възходът на страха и отстъплението от рационалността? Надявам се, че процесът не е необратим, че отвореното общество няма да бъде заменено от един свят на нова феодална разпокъсаност, ирационализъм и войни. Всичко зависи от младите хора и способността им да отличават лъжата, дезинформацията като основно оръжие в хибридната война, от истината за света.