****   

Естрейа Моренте е по-известна на българската публика с изпълнението си на фламенкизираното танго Volver от едноименния филм на Педро Алмодовар. Комичното там е, че Естрейа Моренте пее с божествения си глас, а на екрана стои и си отваря устата красивата Пенелопе Крус. Но за да го направят, явно е имало защо. Именно на нея Естрейа посвещава незабравимото изпълнение на тази песен.

Мujeres е всъщност трети дългоочакван албум на "принцесата на ХХІ в.", както я нарича испанският режисьор  Фернандо Труеба.  Първите й два албума – Calle del aire и My cante y un poema, продадени в 200 000 тираж, й отредиха първостепенна роля на съвременната фламенко сцена.

Новият проект на Естреита е посветен на забележителни певици не само в историята на канте хондо – Ла Ниня де лос Пейнес, Ла Перла де Кадис, Ла Репомпа и Кармен Линарес, но и на Чавела Варгас, Сусана Реналди и Нина Симон.  Всичко е пречупено през специфичния фламенко поглед на талантливата певица и на баща й – великия фламенко певец Енрике Моренте. Младата Естрейа от съвсем малка живее в типична фламенко среда като част от голяма гранадска фамилия и от дете диша въздух, наситен с фламенко емоция. Тя е непредставима добра певица, която не се страхува да изрази себе си с всички средства на сценичното изкуство – тя е прекрасна на сцена, тайнствен огън – освен че пее, танцува вдъхновено и има добри артистична качества. Всичко това е видно в Мujeres, където Естрейа предлага незабравими изпълнения на алегриас, булериас, тангос, тарантос и какво ли още не. Дискът започва с La Joya. Човек просто остава без дъх, след като го чуе. Няма втора като нея. Вива Естрейа!

****

Напоследък става все по-важно кое е името на лейбъла който те издава. Още по-важно е кой всъщност издава дебютния ти албум. В конкретния случай берлинчанинът Нико Шнабел обърна гръб на богатия избор от родни издатели, за да каже "да" на калифорнийския Ubiquity Records. Албумът е издаден под името на проекта на Нико - Radio Citizen (първоначалната идея за името е била Radio City, но се оказва че марката е запазена). В проекта ще чуем подчертано ясно присъствие на истински инструменти, изграждащи своите мелодии и ритми върху текстура от дъб и трипхоп. Несъмнено авторът е заклет фен на Колтрейн и сянката на гениалния музикант присъства в ритъма и тоналностите на доста от композициите. В албума ще открием присъствието на множество стилове - соул, джаз импровизации, реге, африкански, латино и арабски ритми, филм ноар и блексплойтейшън, всички смесени по необичайно хармоничен начин, така че звучат съвсем естествено заедно. Този нестандартен и несъмнено иновативен албум не се появява от нищото – Шнабел е известен с участията си в авангардни проекти – достатъчно е да споменем за немския джаз-сайкъделик проект Embryo, където той свири на всевъзможни флейти, калимба кларнет и саксофон. Самият проект впоследствие мутира по посока на уърлд музиката. В дебютния албум на Нико ще чуем и един мистериозно звучащ глас, покриващ стилов спектър от соул и латино до райминг ала Урсула Рюкер. Вокалите принадлежат на Bajka - един истински съмишленик на Нико, навремето също ангажирана за Embryo. Е, джазът вече не е това което беше, но с подобни проекти бъдещето на стила е наистина бляскаво!

****

До неотдавна афро-перуанската музика беше позната на малцина специалисти и фенове, като например Дейвид Бърн. Благодарение на неговия лейбъл Luaka Bop имена като Сузана Бака получиха глобална популярност. В тази продукция групата Novalima следва линията на аржентинската формация Bajofondo Tango Club и Nopal Beat от Тихуана – Мексико. Тук типичните за традицията стилове като паналивио и ландо фузионират с типични текстури от съвременната електронна музика. В Afro – втория албум на формацията, е постигнат точният баланс между непокътнато традиционно звучене и денс ориентирани електроритми. Тъмното звучене на традиционните мелодии е изпълнено с някаква особена меланхолия и спокойствие (без съмнение трагичната историческа съдба на афро-перуанците е оставила своя отпечатък). Съвсем спокойно може да кажем, че това, което навремето сториха Gotan за тангото, сега го правят и Novalima за афро-перуанската музика. Албумът е перфектен за диджеи, търсещи новото, но също и за всеки от нас, търсещ достъпни пътища към традицията.