Ротердамската връзка между сутрешното кафе и гъбите
Когато сядам на обяд в ротердамския ресторант "Алоха" (Aloha) не подозирам за тясната връзката между гъбите в сандвича и кафето, което пия след това. Всъщност всичко в ексцентричната сграда със стъклен покрив край река Маас е свързано. Но първо разбирам, че утайката от кафето, което сервират в "Алоха", се използва като тор за сорт ядливи гъби, които пък са основна съставка в менюто на същия ресторант.
Гъбите (от вида oyster mushroom)се отглеждат в няколко влажни и топли приземни помещения в същата сграда: бившият басейн "Тропикана", построен през 1988 г. е бил много популярен в града през 90-те, но от 2010 г. пустее и се руши. А днес мястото се обитава от мрежа от 30 предприемачи с различни стартъп бизнеси, които залагат на принципите на кръговата икономика и го превръщат в център за устойчивост Blue City.
Синята идея
Из голямата сграда гид е Марк Слегерс, биотехнолог, който допреди три години е работил в корпорация в сферата на зелената икономика. Докато не прочита "Синята икономика" на Гюнтер Паули. Силно вдъхновен от книгата, разбира, че зелената икономика е "по-малкото зло", но не и решението. И решава, че ще изпробва един от примерите за бизнес, с които Паули онагледява идеята си за новия тип икономика: с малко местен ресурс – обичайно отпадък или нещо вече използвано от друга местна индустрия или бизнес, да произвежда локален продукт, полезен и устойчив: да не е скъп, да не вреди на средата и от него да се печели достатъчно.
"Със сутрешното си кафе изпиваме всъщност едва 0.2% от него, останалите 99.8% изхвърляме в кофата като утайка. В Ротердам се изхвърлят огромни количества кафеена утайка – около 6 млн. кг годишно (120 млн. кг за цяла Холандия), която може да бъде чудесна среда за отглеждане на ядливи гъби. Ние успяваме да използваме много малка част от този ресурс," обяснява Марк и стига до сегашното му занимание с кафе, което след петрола е най-търгуваната стока в света.
През 2013 г. Слегерс среща своя бизнес партньор Симен Кокс, с когото наемат и в момента заедно менажират цялата сградата, отглеждат и ядлива гъба в кафе.
Идеята да наеме мястото е на Кокс, който по това време работи вече 15 години в сектора на финансовите услуги. Минавайки с колелото си покрай стария плувен комплекс преди няколко години, той забелязва огромния стъклен купол и си казва, че това е идеално място за градски парник и трябва да го наеме. Свързват се със собственика на "Тропикана", инвестиционно дружество, чрез LinkedIn.
"Планирахме да използваме основно слънчевото помещение под купола като място за събития и обучения, но получихме много изгодно предложение за наем на мазето, където пък беше подходящо за отглеждане на гъбите", разказва той. Първите няколко месеца те ползват мястото безплатно, а следващи месеци са на символичен наем, което им дава време за трупане на опит, експерименти и развитие на идеята.
За тях най-важно в бизнеса им е да осигурят местно предлагане на храни за града и да намалят отпадъците в градската среда, целта не е да увеличават печалбата си. Затова й казват, че не са фермери в истинския смисъл на думата, а по-скоро социални предприемачи. В същото време държавната и местната политика в Холандия в момента е отворена и подкрепя подобни опити на частници да рискуват и да се захванат с бизнес в сферата на кръговата икономика, към която страната смята да премине изцяло до 2050 г. Макар двамата да се финансират и да се справят за момента сами, знаят, че съществуват и възможности за субсидии, това им дава увереност да поемат риска.
Споделяне на знание като печалба
Преди да "влезе в Тропикана" Марк не знае нищо за отглеждането на гъби. Отнема им една година, в която по-скоро трупат опит и се учат. Сега фирмата им RotterZwam (игра на думи, която означава Ротердамски гъби на холандски език) организира семинари за предприемачи, заинтересовани да започнат инициативи като тяхната. Посещават ги хора от цял свят, интересът е голям.
Смятат, че именно споделянето на знание е най-важната част в бизнеса им. Споделянето е и ключът на успеха в т.нар. синя икономика. Това е и основният им източник на доход в момента: от 40% до 60% от печалбата им идва именно от обученията, другата част е от продажбата на гъби на ресторанти и на другите продукти, които добиват при производствения процес.
Как стават гъби от кафе
В сутерена Марк отваря вратата към една от бившите съблекални. Мирише на кафе. По стените висят редици големи, прозрачни торби, пълни с утайка от кафе и гъбен мицел. "Гъбите ни растат в тази тъмна, влажна среда", обяснява той. "Тази реколта гъби ще бъде готова за прибиране само за няколко седмици." Производствената им площ е общо 1500 кв. м.
Oт RotterZwam се определят като социално предприятие, защото тяхната цел не е да увеличават печалбата си, а да постигнат баланс между приходите и социалния ефект. В момента разполагат с 4 платени служители и 6 доброволци. Доволни са от работата си и от това, което получават.
Три години по-късно, компанията им Rotterzwam доставя 75 кг гъби всяка седмица в над 20 ресторанта в и около Ротердам. Марк признава, че им е отнело известно време и усилие да убедят ротердамските ресторантьори, че си струва да заложиш на гъбите в менюто си, холандците не са свикнали особено на тази храна. Но все пак успяват. Повечето от тези ресторанти с облекчение им предоставят преди това и утайката от кафето, което продават.
Двамата постоянно обмислят разработването на нови продукти, които да произвеждат от вече използвания ресурс. Освен ядлив вид гъба (кладница), в производствения процес добиват компост с червеи, както и ензими, които пък се използват в производството на други предприемачи в Blue City и така кръга се затваря (червеите например са основна храна за рибата, която се отглежда в пространството на бившия басейн под купола в специална система аквапоникс).
Когато установяват, че най-много кафе се консумира по домовете на хората (около 70%), Марк и Кокс правят и т. нар. Growkit – с него помагат на хората с материал и информация как стъпка по стъпка сами да отглеждат гъби от отпадъците от кафето си у дома.
Басейн от възможности
Самата сграда е емблематична и привлича хора от цял свят. "Това е идеалното място да се създаде иновативен хъб, където предприемачи, заинтересовани от устойчивото развитие могат да споделят своите знания, опит и рециклирани материали, " казва ни Марк.
Затова Кокс и Слегер не спират с гъбите, а канят още съмишленици предприемачи, които да развиват свой бизнес в Тропикана, организират събития. "Става дума за една устойчива общност, в която изпробваме нови идеи и ги прилагаме на практика. Явно не сме сами, защото преди година десетки предприемачи се отзоваха на нашата покана да трансформираме "Тропикана" в център устойчивост. Нарекохме го BlueCity." Според Марк, който ни показва друго крило на "Тропикана", в което има почти готови помещения за офиси за още предприемачи, мястото има потенциал да поеме 100 такива стартъпи.
Връзките между нещата, които се правят в сградата, показва на микрониво какво BlueCity се надява да постигне на макро ниво: новият тип икономика, съставен от мрежа от кръгови системи, в която няма отпадъци.
Локалното им производство се допълва и от зеленчуците, отглеждани под стъкления покрив с помощта на системата "аквапоникс" на BlueCity. Системата, която показва Марк, се състои от големи водни резервоари, пълни с риба ( хранят ги с червеите от производството на гъби, вметва бързо Марк), и помпи за водата, която напоява зеленчуковата градина. Посевите са засадени в камъчета, които пречистват водата. След това пречистената вода се изпомпва обратно при рибата и така се получава самоподдържащ се цикъл.
Стартъпите в сградата работят заедно. Дърводелецът Окки използва пчелен восък от градските пчели на терасата на "Тропикана", за финалния етап от работата си по мебелите, които изработва от употребявана дървесина, от старите кораби на голямото ротердамско пристанище, от отсечените от общината дървета. Въглеродният диоксид, който се образува при отглеждането на гъбите, се ползва при отглеждането на водораслото, необходимо за производството на спирулина (и това правят в Blue city, да).
A ресторантът Aloha на горния етаж използва доста от продуктите на "съседите си", не само гъбите, и им дава своите органични отпадъци като ресурс.
