Несвойствено единомислие и смели финансови обещания преобладаваха на предизборния дебат "Политика и култура", организиран от неправителствената "Обсерватория за икономика на културата" в понеделник. В "Квадрат 500" - националната галерия, чиито най-скъпи творби пострадаха преди дни заради неадекватните климатици, ГЕРБ и "БСП за България" се обявиха за повишаване на финансирането за сектора до размера на 1% от БВП, за незабавно приемане на залежалата Национална стратегия за култура и радикални данъчни преобразувания. По-малките играчи използваха случая да посочат, че между обещанията и свършеното няма нищо общо, а за поредна година Движението за права и свободи (ДПС) не се яви.

На дебата традиционно бяха поканени първите шест политически сили според социолозите (последното изследване на "Алфа рисърч" от понеделник). Петицата допълниха "Обединени патриоти" и "Реформаторски блок - Глас Народен", а представителят на партията на Веселин Марешки "Воля" не можа да дойде по здравословни причини. Накрая думата взеха и представители на коалициите "АБВ - Движение 21" и "Да, България", които макар и извън челната шестица, изявиха желание да представят идеите си.

(на "АБВ-Движение 21"), кандидат-депутатите бяха щедри: извън парламента, който не одобри дори минималното увеличение в бюджет 2017 г. от 0.5% на 0.7% от БВП, присъстващите твърдо се обединиха за вдигането на вложенията в сектора до 1% и за незабавно приемане на стратегия за култура - основният документ в ресора. 1% от БВП днес би означавал 900 млн. лв за култура в бюджет 2017 г., вместо настоящите 450.

Зам.-кмета по култура на София Тодор Чобанов, който не е в депутатските листи, но представляваше ГЕРБ, хвърли вината за бюджет 2017 върху цялото Народно събрание, докато Славчо Атанасов ("Обединени патриоти"), бивш председател на комисията по култура, подчерта, че всичките й членове се подписали под увеличението, но единствено "Патриотите" го подкрепили в зала. Като тест за сегашните си обещания дебатиращите дадоха актуализацията на бюджета, когато се зарекоха да се отпусне пълното финансиране според Закона за киното, неизпълняван вече 8 години.

Радикални промени в данъчната политика ще помогнат за достигането на заветния 1 процент. Първите три политически сили - ГЕРБ, "БСП за България" и "Патриотите" се обявиха за фискална децентрализация, която щяла да остави повече пари за култура в общините, макар мярката да фигурира конкретно само в платформите на РБ, "Да, България" и "АБВ - Движение 21". "БСП за България" спомена данъчни облекчения, а Славчо Атанасов обеща конкретно намаляване на ДДС върху книгата. ГЕРБ пък залагат на създаването на културна лотария и пълна реформа в културното законодателство, начело с промяна в структурата на фонд "Култура". В момента текстовете, които трябва да носят допълнителни средства - за меценатството и хазарта, не работят.

Съдейки по заявките на политиците почти цялото законодателство в културата трябва да се промени. Освен реални 10%-ни отчисления от приходите от хазарта (гласувани по предложение на Вежди Рашидов като депутат, впоследствие бламирани от колегата му в кабинета Владислав Горанов), ГЕРБ планира модернизиране на Закона за закрила на културата и специален закон за фонд "Култура", ремонт на Закона за публично-частното партньорство и на този за читалищата. За тях се обяви и "Реформаторски блок - Глас Народен" в лицето на музиканта Венци Мицов. "БСП за България" обеща работещ закон за меценатството, а Славчо Атанасов бе донесъл цяла папка предложения от различните гилдии. До конкретика обаче се стигна само в няколко пункта.