Коя е първата жена - университетски преподавател в България
Българският хелзинкски комитет (БХК) и Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ) провеждат кампания "Паметни жени", чиято цел е да отпразнува постиженията на жените в българската история, борили се за утвърждаването на гражданските и политически права на жените в България, както и на жени, проправили пътя за други в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството, науката и др.
През целия месец март БХК и БАУЖ с подкрепата на партньорите от Уикипедия България, Гьоте-институт - София, Полския институт в София, Fine Acts и Tribal Worldwide - България, ще организират лекции и дискусии, филмови прожекции и артистична акция в градска среда. Въпреки огромната заслуга, която тези жени имат за напредъка на българското общество, наука и култура, в голямата си част техният принос е изтрит от страниците на историята. Това се пренася и в градската среда. В момента в София няма нито един паметник, посветен на жена от историята ни, по официални данни на общинския културен институт "Музей за история на София". Освен това според същите данни по-малко от 6% от всички мемориални обекти (повечето от които паметни плочи) на територията на града са посветени на конкретни жени - исторически личности. Kампанията си поставя за цел Столичната община да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни, и ще настоява за поставянето на първия паметник в София, посветен на жена - историческа личност, през 2018 г. Кампанията и събитията в нея могат да бъдат следени на сайта на инициативата - www.womensmonth.org, както и каналите ни във Facebook и Twitter за новини около предстоящите събития.
"Дневник" е медиен партньор на инициативата. Като част от нея всяка сряда ще бъдат публикувани истории на жени, постигнали успехи в утвърждаването на гражданските и политическите права, както и напредък в сферата на образованието, културата и други области.
Теодора Райкова е родена през 1893 г. в София. Неин баща е проф. Пенчо Райков, основател на Катедрата по химия в Софийския университет.
Българските жени навлизат късно в науката, в края на Първата световна война. Допускането им в Софийския университет и в няколко научни институции (Народния етнографически и Народния археологически музей) е съпроводено от явна сегрегация. От анкета с асистентки в различни факултети на Софийския университет, направена в края на 30-те години, става ясно, че
"у нас все още разпореждането с науката е монопол на мъжа и допускането на жената... става лично по негово желание",
и преобладава стереотипът, че жената се занимава с наука "от мегаломания или като временно забавление, докато се омъжи и има дете".
Две години след като завършва химия в Софийския университет през 1916 г., Теодора е назначена за асистентка на баща си във Физико-математическия факултет. Така тя става първата преподавателка в български университет.
Специализира в Германия (1922) и Австрия (1931) и публикува във водещите германски научни издания Zeitschrift für analytische Chemie и Deutsche Chemische Geselschaft (1929-1931), участва в учредяването на Софийското химическо дружество, избирана е в ръководството на Съюза на химиците и е делегатка на техни конгреси. Дългогодишна редакторка на списание "Химия и индустрия".
През 1918 г. Теодора Райкова предлага оригинален метод за откриване на стронций в присъствието на барий чрез гипсов разтвор, а през 1928 г. – първата цветна реакция за разпознаване на американски от руски и румънски петрол.
Въпреки че преподаватели като Асен Златаров подкрепят научната кариера на жените в Софийския университет, на съвсем противоположна позиция стои мнозинството от академичния състав. През октомври 1924 г. Академичният съвет
изменя Асистентския правилник, така че да позволява на жените да работят в Софийския университет само ако за поста няма кандидати мъже.
Тази политика се запазва поне 10 г. и се прилага при наемането или подновяването на договорите на работещите във факултета пет жени, включително Теодора Райкова.
Успешната кариера на Теодора се оказва недостатъчна и многократно се правят опити договорът ѝ със Софийския университет да бъде прекратен под предлог, че е дъщеря на титуляра. Дори отличните отзиви на германски професори за научната ѝ дейност, която според тях
"далече надхвърля границите на изискванията от един асистент", както и възхищението им към "забележителните научни трудове" на Теодора
(според проф. Буш от Ерланген те биха "правили чест и на всякой професор по химия"), не ѝ помагат да запази асистентската позиция. Така през 1932 г. се стига до прекратяването на договорите на Теодора и други асистентки.
Лишаването ѝ от възможността да преподава не я спира да се занимава с наука. Теодора създава своя лаборатория за парфюмерия и козметика, където съвместява експериментаторска работа с упражняване на професията. Лабораторията е национализирана през 1944 г.
След деветосептемврийския преврат Теодора се надява, че ще успее си върне позицията в Софийския университет, тъй като е отстранено ръководството, което прекратява договора ѝ. Това обаче не се случва. Кандидатурата ѝ за академик в БАН не е успешна. Претърпява неуспех и на конкурса за старши научен сътрудник в Института по химия на БАН през 1952 г.
До края на живота си Теодора Райкова се занимава с любимата си наука извън официалните институции.
През 1955 г. името ѝ за пореден път е вписано в регистрите за рационализации към тогавашния Институт за рационализации, занимаващ се със създаване на унифицирани стандарти в индустрията (днешното Патентно ведомство) – този път с нов метод за унищожаване на какавиди.
Източник: Назърска, Ж. Достъпът на жените до българската университетска наука, 1918-1944. // Исторически преглед, 2005, № 5-6, с. 116 – 147; Назърска, Ж. Нежелани, неудобни, неприспособими: пионерките в българската наука, 20-50-те год. на XX в. // Кирова, М., К. Славова, съст. Род и ред в българската култура. – София, 2005, с. 10-26; Филипова, Л. Теодора Райкова – първата жена асистент в България. // Homo Science, 2006, изв. бр., с. 12-13.