Колко са увредените картини в Националната галерия? Директорката й не отговаря на въпросите на "Дневник", но на място се вижда, че мащабът на климатичния й проблем е далеч по-голям от представяното.
На това място в "Квадрат 500" обикновено стои "Луцифер" - прочутата картина на немския символист Франц фон Щук (1890-91), смятана за едно от най-ценните и скъпи притежания на Националната галерия. Творбата често пътува за изложби по света, но е била в галерията в началото на януари, когато заради нулевите температури и авариралите климатици произведенията са били изложени на опасни атмосферни условия.
Днес "Луцифер" е свален за реставрация заедно с още няколко тежко увредени творби, а над 20 други остават по стените, облепени с реставрационна хартия, която предотвратява падането на живописния слой.
Над 60 са компрометираните произведения - това казаха на 24 февруари източници на "Дневник" в галерията, пожелали анонимност от страх да не бъдат уволнени. В студиото на БНТ преди седмица директорът Слава Иванова нарече това "преувеличение", като заяви, че застрашените картини са около 10. Вчера от галерията заявиха, че "няма констатация за безвъзвратни щети", като избегнаха въпроса за действителния брой на произведенията.
Дори проста разходка из "Квадрат 500" показва, че спешно укрепените с японска хартия картини са над 20 и не се ограничават до "старата" сграда на Галерията за чуждестранно изкуство (НГЧИ), както г-жа Иванова заяви пред БНТ. Щети има по фонда с българско изкуство в новите крила на галерията, както и в помещаващата се там източна колекция, както пенсионираната за "нелоялност" нейна уредничка Искра Захариева твърди.
Най-тежко е положението в южната част на някогашната галерия за чуждестранно изкуство, където са увредени 9 от най-старите й произведения. Няколко от тях от XV-XVI в., чиито изображения публикува художникът Недко Солаков във "Фейсбук", вече са свалени за реставрация. 
Известна част от тях са върху дърво, което се напуква при недостатъчна влажност на въздуха. Оптималните условия за съхранението им са между 18 и 20 градуса и влажност на въздуха - между 45-55%. Освен това картините не бива да бъдат подлагани на резки климатични амплитуди. 
Според твърдения на ръководството пред различни медии температурите в тази част на галерията не са падали под 16, а в другата - под 14 градуса, в някакъв момент са били поставени и четири допълнителни овлажнителя. От "Квадрат 500" не отговориха на въпроса на "Дневник" дали щетите са резултат само от ниските температури, или и от експерименти с климатичната инсталация, извършени от некомпетентни технически лица, както твърди г-жа Захариева. 
"Мадоната с младенеца" на Джовани Росо и "Кралица Елизабет" на неизвестен автор, и двете от XVI век, бяха сред най-тежко пострадалите произведения. 
Уврежданията не се ограничават само до вековни картини. В други зали на бившата НГЧИ личат щетите по картини на Жорж Папазов (на снимката), Гюстав Курбе, Йожен Кариер. 
На снимката: "бинтовано" с реставраторска хартия произведение на Курбе. 
Това произведение на художничката Софи Валадон от 1927 г. е от същата зала. 
Повредите личат и по дървените рамки и техните орнаменти. 
Заснети са произведения, укрепени аварийно с японска хартия, но по-близкият поглед открива и неравности в самите платна. Единствено реставраторското око може да отличи колко са творбите, пострадали от климатичните разлики. 
В източната част на "Квадрат 500", където е и източната колекция, явно се вижда и накъдрена хартия сред азиатските гравюри. 
Действителният мащаб на кризата на "Квадрат 500" е неизвестен. От галерията не отговориха ще предоставят ли доклада на техническата комисия, събрала се едва на 16 февруари, в който са участвали дружеството "Климатроникс", което поддържа системата на музея, изпълнителят "Главболгарстрой" и външни експерти.
Според директора Слава Иванова повредата е била в телата на климатиците, които са нови, но вентилационната инсталация на някогашната НГЧИ не е сменяна от 1985 г. - въпреки ремонта за 27 милиона лева на отворилия преди 2 години музей.
Оказа се, че осъвременяване на климатичната инсталация се предвиждало едва с дострояването на четвъртото крило на музея, а дотогава Иванова "не може да гарантира", че това няма да се повтори. Не е ясно какво се прави, какво може да се направи и колко ще струва да се предотврати бъдеща криза.
Преди година, когато мазилката на почти новата сграда започна да се лющи, директорът обвини изпълнителя "Главболгарстрой". От фирмата тогава посочиха, че ремонтът "не е включвал смяна на дограмите и топлоизолацията, нито на вентилационната инсталация, с изключение на отделни съоражения и агрегати и през зимата се образуват течения", че филтрите на климатиците не се подменят, както е необходимо, а вентилационната системата не е автоматизирана и в конкретните настройки температура и влажност има и човешки фактор". 
Проектант на сградата бе "Янко Апостолов Архитекти" (тя бе обявена за Сграда на годината в конкурса на гилдията в секцията обществени сгради), изпълнител - "Главболгарстрой", а поръчител - МК в лицето на министрите Вежди Рашидов и Петър Стоянович. 
По случай сегашния скандал от "Квадрат 500" обясниха още, че картините не са били свалени своевременно, защото в реставрационните ателиета и депата на мегамузея се извършвали строително-ремонтни дейности - 2 години след откриването му. 
Но климатичните проблеми не са само в някогашната Галерия за чуждестранно изкуство - последните 10 снимки в галерията са изцяло от "новите" зали на "Квадрат 500" в бившите помещения на техническия университет.
Климатикът на сградата е сбъркан още в проекта, твърди изкуствоведката Искра Захариева - едната от двете служителки, пенсионирани скоростно заради това, че са показали залите с "бинтовани картини" на художника Недко Солаков, който после сам ги публикува във "Фейсбук". Дали е така - Министерството на културата може да каже, ако потърси докладите в "Квадрат 500". Служителите му се страхуват да говорят пред медиите.
