Как България да стигне Дания по колоездачи

Как България да стигне Дания по колоездачи

Как България да стигне Дания по колоездачи
КАТ ще глобява всички паркирали на велоалеи автомобили, Столичната община ще свърже всички велоалеи в София, спазвайки изработената си вече стратегия, а когато се оправи времето, ще обнови маркировката на съществуващата мрежа, регионалното министерство предвижда безопасна зона на скоростните извънградски пътища, която да може да се ползва от колелета, националният омбудсман Мая Манолова пък ще инициира законодателни промени на правата и правилата на колоездачите.
Тези обещания от институциите се чуха по време на дискусия, организирана от Манолова за оплакванията на велосипедистите. Трагичен повод за нея стана смъртта на 41-годишния колоездач Мартин Гачев на 24 февруари, който бе блъснат от турски тир на главния път I-8 близо до град Божурище.
На срещата присъстваха зам.министърът на регионалното министерство Виолета Комитова, зам.-кметът на София по транспорта Евгени Крусев и главният архитект на столицата Здравко Здравков, шефът на пътна полиция Бойко Рановски и началникът на столичния КАТ Тенчо Тенев. Представители имаше и на спортното, образователното и транспортното министерство, Националната спорта база и неправителствения сектор.
В края на дискусията бе решено
до 10 дни всяка институции да изпрати писмо до омбудсмана с ангажиментите, които може да поеме за справяне с проблемите на колоездачите,
които чуха. След това Манолова ще обобщи обещанията на ведомствата и ще ги изпрати на служебния регионален министър за сформиране на работна група, която да изработи цялостна и дългосрочна стратегия за страната. Въпреки че омбудсманът изрази съмнение дали служебният кабинет би се ангажирал с това, обеща да поиска това от тях. А ако той не успее, тя ще сезира с въпроса следващото редовно правителство.
По време на дискусията се казаха интересни мнения, предложение и статистики. Бяха поискани и обещани промени и действия.
Какво искат колоездачите
1. Законодателни промени
- минимално странично разстояние от 1.5 м при изпреварване на велосипедист;
- преразглеждане и осъвременяване на правата и задълженията на велосипедистите;
- правила за движение на велосипеди в група;
- предефиниране и добавяне на нови знаци за велосипедна инфраструктура.
2. Визия и стратегия за развитие на велосипедизма в България като спорт, транспорт и туризъм
3. Изграждане на специализирана администрация към ресорен министър, която ще създава и прилага велосипедни политики, съвместно с неправителствени велосипедни сдружения и организации
4. Ревизия на безопасността и приложимостта на вече изградена велоинфраструктура в цялата страна, както и доизграждането й
5. Предприемане на образователни мерки и информационна кампания по пътна безопасност
6. Проактивни действия и мерки на органите на реда по отношение на кражбите на велосипеди
"България е едно голямо бяло петно на европейската карта по извънградска велосипедна инфраструктура", заяви Радостина Петрова от "Велоеволюция" при представянето на исканията и оплакванията на колоездачите.
В изказванията на представителите на неправителствения сектор прозвуча разбирането, че проблемите в България са много и на властимащите е трудно да се справят с всички, но и надеждата да се положат усилия и по този проблем. Те заявиха, че в България повечето хора приемат, че колелета се карат само от децата, но не е така. Дадоха за пример и западните държави, където велосипедите се ползват за спорт, транспорт и туризъм. Посочиха, че това е въпрос и на екология и възможност да справяне с мръсния въздух в големите градове, ако се осигури безопасност на колоезденето и така се насърчат повече хора да заменят личния си автомобил или градския транспорт с колело. Те коментираха и, че трябват кампании, за да се привлекат повече хора към велоидеята и образование, защото повечето хора мислили, че велосипедистите трябвало да карат срещу движението, което е правило за пешеходците, не и за тях.
"Не искаме привилегии, а да оцелеем",
завърши изказванията на колоездачите един от тях.
Какво казаха представителите на институциите
Във всички изказвания прозвуча една обща идея - нуждата от образование от най-ранна детска възраст, както за бъдещите шофьори, така и за бъдещите колоездачи. Включване в обучението при вземане на шофьорска книжка на теория и обучение за предпазване на колоездачите. Както и подкрепа на идеята за повече колелета, което е полезно за екологията и здравето.
Много са оскъдни пространствата в София и битката за всеки метър е голяма, заяви в началото главният архитект на София Здравко Здравков.
Посочи, че градът е проектиран за по-малко коли, а в момента средно в едно семейство има по две, след като постоянно нараства и броя на живеещите в столицата. Той посочи, че трябва дългосрочна стратегия и план. Като първо трябвало да се определи какъв процент от населението ще се пробва да "бъде качено на колело" до 2020 г. или 2050 г. например. След това да се изработи схема на веломрежата в София. За да защити предложението си, той даде за сравнение Копенхаген, където процентът на придвижващите се с колелета е стигнал 40 и сега се оплакват от задръствания на велоалеите.
Зам.-кметът на София по транспорта Евгени Крусев призна, че има проблем с неизцяло изградена веломрежа и с това, че част от вече съществуващите не са направени добре. Даде пример с булевард "Тодор Александров", който той като колоездач също избягвал.
Шефът на пътна полиция Бойко Рановски също посочи, че самата инфраструктура създава конфликтни ситуации. Според него законовите текстове са достатъчно пълни и ясни. Началникът на столичния КАТ Тенчо Тенев пък посочи
много случаи, в които велосипедистите са виновни за катастрофите, след като минават на червено или не са обозначени по никакъв начин и карат с тъмни дрехи вечер.
Двамата предложиха законодателна промяна, според която колоездачите трябва да носят светлоотразителен предмет и през деня, и в населено място, а не както е сега по закон - само по извънградските пътища и само по тъмно.
Иначе Тенев приветства идеята за повече колелета, като посочи, че всеки месец столичният КАТ вече регистрира по 10 хиляди автомобила.
Според заместник регионалния министър в служебния кабинет Виолета Комитова
проблемът е в софтуера - т.е. в хората, които се нуждаят от образование и обучение.
"Колкото и милиарди левове да влеем в магистрали, пътища, велоалеи, колкото и санкции да налагаме и закони да приемаме, няма да намалеят жертвите, ако дойде от хората", заяви тя. "Ако в модерните коли сложим хора с примитивно съзнание, жертвите ще нарастват", допълни Комитова. Тя обаче коментира, че това не означава, че не трябва да се работи по хардуера и даде пример, че в момента в регионалното министерство се работи по изменение на наредба 2 от 2004 г., която засяга колоезденето.
Зам.-министърът обаче не можа да посочи дали в нея се предвижда да има велоалеи, чрез които да се излиза безопасно от градовете и да се насочва към извънградските пътища.
Представителят на образователното министерство пък се ангажира с идеята ведомството да контролира дали в училищата се провеждат, и то качествено, часовете по пътна безопасност. Тя направи и предложение - чрез игри още от детската градина и после в училищата да се образоват децата по темата.