Местни власти предлагат подслон и храна на мигранти в Гронинген и други градове в Холандия. Заради популистките настроения около изборите обаче оставането им в страната е под въпрос.
Програмата "Легло, баня, закуска" (на холандски – Bed, Bad en Brood или BBB) предлага подслон и храна на мигранти в холандския град Гронинген. Заради популистките настроения около изборите обаче оставането им в страната е под въпрос. 
Десетки африканци, араби и иранци обитават бивша плаваща болница и очакват властите да отговорят на обжалванията им, след като са отхвърлили молбите им за статут. Гронинген предложи подслон на стотина души, търсещи убежище, след като правителството на Марк Рюте спря финансирането на програмата ВВВ. Плановете са броят на мигрантите, които властите приютяват, да се увеличи на 300 души. Още около 30 града в Холандия предлагат подобни програми. 
Според проучванията крайнодесните в Холандия ще удвоят резултата си на изборите на 15 март заради посланието, че миграцията на мюсюлмани подкопава националната идентичност и натоварва здравната и социалната система. 
Статистиките обаче показват, че чужденците в страната са по-малко, отколкото холандците си мислят. Проучване на "Ипсос" от миналата година разкрива, че според повечето от холандците 19% от седемнайсетте милиона жители са мюсюлмани. В действителност делът на жителите, изповядващи, исляма, е само 5%. Подобно разминаване между възприятия и действителност агенцията откроява във Франция. 
Холандкото общество дълго време е известно като либерално и толерантно, но положителното отношение към стотиците хиляди марокански и турски работници, пристигнали преди няколко десетилетия, днес е изместено от гняв срещу проевропейските политики на отворени врати, упражнявани от системните партии. Според проучванията тези нагласи може да донесат на Партията на свободата на Вилдерс 20% от вота и дори да я превърне в най-голямата в парламента, макар това да не й осигурява място във властта поради отказа на останалите партии да работят с нея. 
Вилдерс твърди, че мароканците са виновни за голяма част от престъпленията в страната и иска да затвори границата за търсещи убежище, които не идват от Запада, да закрие стотици джамии и да оттегли Холандия от ЕС. 
Правителството на Рюте прилага под натиск на Вилдерс едни от най-строгите имиграционни политики в ЕС. Сега кандидатстващите за убежище, чиито молби са отхвърлени, могат да останат най-много 28 дни в страната. Увеличен е и списъкът на държавите, считани за "безопасни", в които мигрантите законно могат да бъдат върнати. На мюсюлманките е забранено да покриват лицата си. 
Делът на мигрантите, които не са от западни страни, се е увеличил от 7.5% от населението през 1996 г. до 12.1% през 2015 г, според националната статистика. През 2015 г. Холандия прие 43 000 от 1.2 млн. търсещи убежище, предимно бягащи от войната в Сирия, които влязоха в Европа. Броят им намаля наполовина през следващата година благодарени на споразумението между ЕС и Турция, което ограничи миграцията към Европа. 
Муса Сал от Гвинея (на снимката) бяга от политическото насилие в Западна Африка и преминава през цяла Европа, преди да стигне до Гронинген. "Искам да остана и да работя като фризьор. Не мога да се прибера в страната си сега. Опасно е," казва той. 
Проучване от миналия месец обаче сочи, че 40% от турците и мароканците вече не се чувстват у дома си в Холандия. 