Членовете на съдебния съвет си гласуваха право на обезщетения и след края на мандата
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши днес членовете на съдебния съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС да имат право на парични обезщетения като магистрати, след като приключат мандатите им.
С това решения на практика се приравняват членовете на съвета и инспекторите с магистратите, уточнява "Правен свят". Срещу решението остро се изказа Галина Карагьозова, като изтъкна, че не може да има такова тълкуване на чл. 225 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според него при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.
Карагьозова подчерта, че в посочения текст "изрично и изчерпателно е очертан кръгът на лицата, по отношение на които се прилага – магистратите". По думите ѝ ВСС е административен орган и за членовете му правоотношението не е като съдия, прокурор или следовател.
"Няма никакво основание за разширително тълкуване. Създаваме привилегия, която не е обоснована с абсолютно нито една норма в закона", каза Карагьозова. Според нея е неприемливо с такова решение да се дава право на членовете на ВСС и ИВСС да се позовават на придобит стаж на тези си позиции и това да поражда правото им на обезщетения.
Светла Петкова, която подчерта, че си е получила обезщетението преди да влезе във ВСС, опонира, че правото е създадено от закона, а не от пленума и се обърна към Карагьозова с думите, че четяла закона, както дяволът – евангелието.
С последните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) стажовете на изборните членове на ВСС, главния инспектор и инспекторите в ИВСС се зачитат за стаж по смисъла на чл. 225 от ЗСВ за обезщетенията и мнозинството (13 гласа "за" и 2 "против") изтълкува днес, че именно тази промяна им дава право и на парични обезщетения в края на мандата. По отношение на заплати, допълнителни възнаграждения, пари за облекло и отпуски на членовете на ВСС и инспекторите, законодателят изрично е изброил, че за тях се прилагат общите разпоредби в закона и те са изброени, но текстът за обезщетенията е пропуснат.
Въпросното решение обслужва най-вече онези членове на Висшия съдебен съвет, които не са били магистрати към момента на избора си и които имат малък стаж в системата. Например Васил Петров и Незабравка Стоева.
Първият е бил прокурор в периода 1981-1984 година, а Стоева е била съдия общо пет години – 1985-1986 г. и от 1988 г. до 1992 година. Към този малък стаж като магистрати ще се прибавят пет години като инспектори и пет години като членове на ВСС. Така на финала двамата ще вземат голямо обезщетение, защото то ще се изчисли на база сегашните им заплати, като кадровици.
Обезщетение ще вземе и Юлиана Колева, която в периода 1983 – 1995 г. е работила като съдия. Нейният магистратски стаж е в пъти по-дълъг от тези на Петров и Стоева, т.е. търпяла е ограниченията, които търпи всеки съдия и прокурор, за по-продължителен период от двамата й колеги. А и тя не е била и инспектор.
Самата Колева не участва в това гласуване. Направи си отвод, нещо, което Петров и Стоева не сториха. В обхвата на решението попадат и всички онези членове на съвета, които идват от магистратските среди и не си взеха обезщетенията при избора им.