"Газпром" отказа да облекчи договора с България
Въпреки заявените в неделя от вицепремиера амбиции да постигне договореност по тези въпроси за пореден път се оказа, че разговорите с руската газова компания са сложни, а предоговарянето на условията за доставки на газ - не толкова лека задача.
България в момента плаща най-висока цена за природния газ в Европа. Базовата цена, която е записана в договора с дъщерната фирма на "Газпром" - "Топенерджи", е 82.50 долара на 1000 куб. м.
"По въпроса за цените ще продължим да разговаряме, но тази информация е конфиденциална", заяви българският вицепремиер. Договорът между "Булгаргаз" и "Газпром", който беше подписан през 1998 г. (и заради който преговарящият с "Газпром" вицепремиер Евгений Бакърджиев беше посрещнат с фанфари на летището), показа дефектите си още по времето на Костов. В средата на 2000 г. бившият премиер също опита да предоговори цените, за да се сблъска с ироничните коментари на Рем Вяхирев, който обясни, че имал да плаща данъци. Най-големият капан в дългосрочното споразумение обаче се оказаха огромните годишни квоти за доставка на газ и ангажиментът да се плащат и 75% от количествата, които не са усвоени.
През април миналата година изтече тригодишният период, след който двете страни могат да поискат преразглеждане на квотите на доставка.
Вместо за намаляване на доставките обаче при посещение на вицепремиера Василев в централата на "Газпром" разговорът е бил изместен към възможностите за увеличаване на газовия пазар в България. Василев заяви след срещата, че очаква значително увеличение на потреблението на природен газ у нас в близките 5-10 години по три направления. На първо място, това ще стане чрез постигането на растеж на българската индустрия, в това число стабилизиране на предприятията, които консумират природен газ. Вторият начин е развитието на пазара на дребно чрез газифициране на големите градове. Третото направление е изграждането на нови газови централи. "Разбира се, това са добри начини за самия "Газпром", призна вицепремиерът. В неделя Василев каза, че намаляването на доставките на синьо гориво е наложително, защото потреблението му през последните няколко години е спаднало значително. В момента общото годишно потребление на газ у нас е около 3 млрд. куб. м, а в договора за тази година с "Газпром" са заявени 6 млрд.
На срещата с ръководството на "Газпром" българската страна е потвърдила техническа възможност да се увеличи транзитът на природен газ през България за Турция. България е поела ангажимент да дострои недовършената отсечка от газопровода към Югославия. Нашите представители са дали съгласие и за строеж на нови тръбопроводи за транзитиране на газ през територията на България. Русия отдавна настоява за изграждане на нови газопроводи към Турция и Гърция, паралелни на съществуващите. Българските правителства обаче досега отказваха да изграждат допълнителни газопроводи, защото нямат гаранции, че те ще бъдат рентабилни. По построените преди три години тръбопроводи към Гърция и Македония и досега се транспортират символични количества газ и съоръженията не могат да се изплащат.
"Газпром" е поела ангажимент да започне разговори с Украйна и по този начин да съдейства за доставка на останалите количества газ за България по Ямбургската спогодба. Украйна трябва да ни достави 2.2 млрд. куб. м газ, но тъй като купува природен газ от Русия, не може да направи това без съгласието на "Газпром". Досега руският газов монополист отказваше да даде официално такова съгласие.
Енергийната тема доминираше през втория ден от визитата на вицепремиера Николай Василев в Москва. На срещата с министъра на атомната енергетика на Русия Александър Румянцев бяха обсъдени доставките на ядрено гориво и обратното връщане на употребеното гориво от АЕЦ "Козлодуй", заяви министър Василев след срещата с Румянцев. Той не уточни дали това означава, че руските компании ще имат преференции или поне приоритет при възлагането на доставки на ядрено гориво, връщането на ядреното гориво за преработка при затварянето на реактори. Известно е, че българското Министерство на енергетиката и АЕЦ "Козлодуй" провеждат разговори със западни компании за включването им в тези дейности и вече има подписано споразумение с английската BNFL за сътрудничество в областта на атомната енергетика.
Българските компании отново разчитат основно на бартерни и митнически облекчения и други преференции за бизнеса си с Русия, стана ясно при досегашните срещи на българската делегация с представители на държавната администрация, браншови организации и предприятия в Москва. Въпросът за бартерите, или както заяви, че предпочита да ги наричат Николай Василев - "насрещни доставки на български стоки и услуги срещу внос на енергийни носители", бяха един от основните въпроси, обсъдени при посещението на Николай Василев в Министерството на атомната енергетика и в "Газпром". Вицепремиерът дори подчерта, че българската страна ще настоява и по време на заседанията на междуправителствената комисия за увеличаване на процента за бартерно разплащане, така че той да надхвърли исканите досега от България 20-25% от доставките на газ и ядрено гориво.
Досега в триъгълни схеми за разплащане на енергийните доставки участваше главно "Главболгарстрой", а изпълнителният й директор Симеон Пашов е в българската бизнесделегация. Интерес към схемата за разплащане чрез бартерни сделки проявява "Балканфарма холдинг", която в момента реализира около 38% от износа на България в Русия. Нейният изпълнителен директор Георг Цветански заяви за "Дневник", че разчита много "Балканфарма" да бъде включена в бартерите за газ и ядрено гориво с насрещна доставка на медикаменти. Цветански е поставил официално този въпрос пред вицепремиера Николай Василев.
Други кандидати за участие в енергийните бартери са компании на предприемачи, членуващи в бизнесклуб "Възраждане". Председателят на клуба Емил Кюлев беше включен в списъка на официалните лица, които присъстваха на всички срещи на Николай Василев по енергийни теми - в Министерството на атомната енергетика, в "Газпром" и в Министерството на енергетиката.
От пресцентъра на вицепремиера обясниха, че всеки от бизнесделегацията е бил разпределен там, където проявявал интерес.
На срещата с кмета на Москва Юрий Лужков стана ясно, че московската община може да купува български хранителни продукти - захар, зърно, масло, пресни плодове и зеленчуци, месо и други, за резервния фонд на руската столица. Тези резервни фондове са огромни и с тях се регулират цените на хранителните продукти на пазара, заяви Лужков.
-------------------------------
"Газпром" може да стане основният преносител на газ от Каспийския басейн, ако Туркменистан - трети в света по запаси от природен газ, се включи в т.нар. Евразийски газов съюз. Руският президент Владимир Путин отправи поканата вчера на среща с узбекския си колега Сапармурад Ниязов. Узбекистан и Казахстан, които заедно с Москва контролират трасетата за износ на узбекски газ, вече членуват в съюза за определяне обемите на производство и направленията в износа на природен газ. Русия не позволява на Туркменистан да изнася през нейна територия към Европа и така е единственият заедно с Иран редовен купувач на туркменски газ. "Газпром", чийто добив през отминалата година спадна с 2.55 до 512 млрд. куб.м, вече преговаря да купи от Туркменистан 2 млрд. куб. м газ за 2003 г. и в следващите 10 години да увеличи този обем 10 пъти. Основният спор е за цената - Туркменистан иска 42 долара са хиляда кубика, докато Русия го е купувала доскоро по 36 долара.