Задкулисието без маски: "Дръжте задкулисието"
Отдавна пиша този коментар, ще го нарека дори личен, и все не го довършвам. Изчаках да отминат предсрочните избори с надежда, че по-внимателно ще се прочете, ако не е в контекста на тъй наречената предизборна кампания или борба, както искате - все едно, нямаше нито кампания, нито борба.
В резултат от тях - отново зае мястото си на парламентарната банка самият символ - от плът и кръв - на митичната, но успоредно управляваща власт. После дойде и срещата на кафе на главния прокурор с бизнесмените Дончев и Гергов в офиса на втория, от подробностите около която и най-вече от мълчанието за конкретиката на разговора вече прозира, че първият обвинител е отишъл по-скоро с надежда да постигне сговорчивост от критичния вестник на Дончев, отколкото да се порадва на компанията му. Но издателят взе че наруши омертата и стана скандал, който бива задушен само с брутален икономически, политически и морален натиск над всички, които биха задали въпроси по същество.
Този натиск скъса всички юзди на приличието в словото на статуквото и извиси лъжата, лицемерието, нахалството, безчестието до неподозирани дори за днешно време висини. Тези, които не спираме да задаваме въпроси след Яневагейт и Цум-гейт, и то публично, ясно, директно - бяхме наречени задкулисие, моля ви се.
Навремето покойният професор по езикознание Мирослав Янакиев водеше лекции по стилистика и за бъдещи журналисти, не само за филолози. От него научих, че науката квалифицира като стилистичен похват изземването на вече употребени в подкрепа на определен тезис и адрес термини и вкарването им в подкрепа на тезис срещу оригинално употребилия ги, запазвайки привидно смисъла им с цел да неутрализира или преобърне контекста на оригиналната им употреба.
Пеевски издава книги ?!
Едната от предизборните брошури на медийната империя (по Бойко Борисов, винаги ще подчертавам това, за когото медийната империя и владеенето на съдебната власт са двете условия за да можеш управляваш, но никой нито преди изборите, нито сега, когато вече действа третото негово правителство, не му иска уточнение); та втората предизборна брошура на империята се казваше "Маските на задкулисието". И в нея се визират всички, които противостоят на мафията, олицетворявана от сливането на властите в днешна България.
Сливане - в лицето на излязлото на светло задкулисие - корпорацията "Пеевски", плюс политическата власт в лицето на премиера Борисов, плюс съдебната в лицето на Висшия съдебен съвет. (Справка - напр. влетяването на премиера във ВСС през миналата година без публична покана и назидателната му реч, чиято най-висша експресия бе в репликата към председателя на ВКС: "Ела и ме бий на моя терен": целта на нахлуването на изпълнителната власт беше да спаси политическата агентура в т.нар. независима съдебна власт на терена, който е общ, по Борисов).
Налага се да припомня факти, които обясняват защо смятам коментара си за много личен.
Думата "задкулисие" е медийно употребена за пръв път в публицистичен текст в "Дневник"
на 1 декември 2005 по повод започващата процедура за избор на нов главен прокурор с искрицата надежда, че пробив в статуквото ще извърши задаващият се на хоризонта Борис Велчев - да освети и обезсили скритото политическо влияние над прокуратурата и съдебната власт.
Думата "задкулисие" влезе за пръв път в заглавие пак в " Дневник" в коментар на 31 октомври 2012 (с прозиращото притеснение на автора да употреби думата "мафия") като разобличение на задкулисните договорки на политическите партии за избор на Венета Марковска за член на Конституционния съд.
И по-късно - отново в заглавие в "Дневник" - в актуалния етап на задкулисието (21 юни 2014), а именно по повод договореното на тъмно фалиране на банка КТБ с цел разграбване на активите й.
И можех да махна с ръка - но поредната анонимка, и то неотдавна, в "Труд" насила ме провокира: нарекли "лейтенант на задкулисието" председателя на ВКС Лозан Панов. За сведение на анонимния автор - лейтенантът на задкулисието беше формиран много преди Лозан Панов да се появи във Висшия съдебен съвет.
А за кънтящите в ушите на публиката "олигархия" и "бухалки" и "фабриката за фалшиви новини" твърдя, че те бяха употребени за първи път в "Капитал" в цитати на политолози, но с точен и мотивиран адрес, а именно: пеевската политико-икономико-съдебно-медийна сплав за дистанционно управление на държавата.
Рейдърството на думите е брутално и нагло оръжие в боя
който се води отдавна срещу всеки, осмелил се да посочи с пръст мафията, изразена - повтарям - в слетите в едно власти. След "Янева-гейт" и ЦУМ-гейт боят е в нова фаза - открит и фронтален, без никакви задръжки и с всички средства, включително прясно одрани агнешки глави на тротоара пред ВСС в защита на г-н Цацаров. Форма, от която той очевидно не изпитва смущение. И стотици плакати срещу неудобните, разлепяни из София - явно заради притеснението, че медийната машина не стига до всички - последните от преди няколко дни.
Задкулисието отвлича думи, защото няма аргументи
А защо стигна дотам задкулисието - да отвлича думи? Отговора го подсказва детайлът, че не кога да е, а след като лъсна целта на фалита на КТБ, от пеевските пропагандни окопи бе развято "задкулисието" - с адрес противника, който всъщност отдавна го е разобличил!
А след срещата на главния прокурор с проверявания бизнесмен Дончев на терена на прононсирания бизнес-политик Гергов липсата на аргументи за присъствието на Цацаров доведе до истерично ожесточение в речта на защитниците на този вид методи за опитомяване на непокорните. Чух самия Гергов и представляващия ВСС Димитър Узунов (който зае поста чрез таен пуч), да наричат задкулисие всички, които заявяват, че ЦУМ-срещата е скандално-недопустима за главен прокурор.
Противникът, който не може да бъде опроверган с факти, е просто назован враг на държавата и стабилността.
Пиша този коментар (за термините), защото кражбата, наглото похитяване на думите и поставянето им в услуга на пеевските фишеци /бухалки/ с примитивната вяра, че така първично вложеният им смисъл и адрес ще бъде неутрализиран и преобърнат, е един от най-важните знаци, че пеевската пропагандна машина, оръдието на слятата в едно политическа, икономическа и прокурорско-съдебна власт, губи информационната война.
Нито един факт, изнесен от "Капитал" и "Дневник", конкретно за проблемите, пороците и произвола в управлението на съдебната власт, не бяха опровергани досега с факти. И нито един коментар на фактите не бе обсъждан с аргументи. Срещу фактите владелците на съдебната власт - владеещи я чрез погазване на закони, морал, елементарно приличие (посочени - повтарям, с факти) излизат с обвинението, че едни лоши - разбира се, бившият правосъден министър Христо Иванов и участниците в "задкулисните сбирки", искат да овладеят съдебната власт.
Но не опровергават позорните факти:
например, че Димитър Узунов гласува против проверка на съда, в който разпределя делата брат му (драстичен конфликт на интереси); или че ВСС взема решения с 16 гласа вместо със задължителните 17 (пряко нарушаване на закона); или че доносничат до премиера с есемеси от заседанията и после, след като бяха разобличени, се крият като мишки; или че отказват проверка на електронната система за гласуването на новия ВСС с наглата надежда да осигурят безпредела на същото ... Мога да продължа.
Е няма как да ме опровергаят - на показ са всяка седмица.
Ето затова задкулисието трябваше да се прегрупира в безредие и да свали маските, отвличайки думите на врага си.
Науката на проф. Янакиев безстрастно и невинно преподаваше това като "стилистичен похват", и дори му приписваше ирония. Похватът в конкретната му цел се осъществява без никаква ирония в полето на все по-освирепяващата пропаганда и отразява наглост и безсилие на мафията в "решаващия бой" за умовете на масите.
Мисля, че "медийната" империя можеше да мине и без да показва своята словесна импотентност ведно със съдържателното си безсилие. Задкулисието вече е договорило цената на своята подкрепа за победителите в изборите. За да управляват, те просто приемат омертата - Борисов знае как.
И все пак - какво е задкулисието днес
Изкушавам се пред най-кратката метафора: взаимно приклещване с ръка на гушата на другия в триумвирата Борисов - Пеевски - Цацаров. Който отпусне хватката, пада пръв - но с него останалите.