Това заяви главният прокурор в едно от трите си телевизионни интервюта в четвъртък, очертавайки вижданията си за промяна в Наказателния кодекс. Макар въпросът да беше поставен като риторически, в САЩ – една от държавите с най-силна наказателна репресия в света, да изгориш националния флаг не е наказуемо деяние. В две последователни решения отпреди близо 30 години (Тексас срещу Джонсън и Съединените щати срещу Айхман) Върховният съд приема, че оскверняването на националния флаг е част от свободата на словото, което държавата не може да криминализира. Флагът, казва съдът, символизира земята на свободните и част от тяхната свобода е да го използват или поругават в знак на протест.

Извън неизбежната констатация, че главният прокурор изобилно и категорично цитира законодателство, което не познава, и видимата му липса на чувствителност към свободата на словото, необходимо е да си зададем въпроса кое наложи, иначе пестеливият откъм интервюта г-н Цацаров, да се появи без видима причина по три национални медии в един и същи ден.

Информационният повод сякаш бяха решенията на ДАНС от последните дни да експулсира няколко турски граждани, поради заплаха за националната ни сигурност. В какво точно се изразява тази заплаха не разбрахме, но ни беше казано, че решенията не са провокирани от извършени от тях престъпления, а заради агитация, застрашаваща цялостта на държавата.

Решенията на националните ни власти, които главният прокурор самоотвержено защити, страдат от същите пороци, които в средата на 2016 г. можеха да бъдат открити и при експулсирането на турския гражданин Абдулах Бююк. Основното от тях се свежда до това, че ДАНС не спазва стандартите, по които трябва да бъде обоснована заплахата за националната сигурност, а именно – то да има здрава опора във фактите и да не е произволно. След случая Бююк, след идентичното като фактология предаване на трима, заловени на КПП "Дунав мост" противници на Ердоган няколко месеца по-късно, нямаме никакво основание да вярваме на специалните ни служби и аргументите им за националната сигурност.

Главният прокурор си служи умело с тяхната реторика – декларативно, без подробности, без имена, без факти. В държава с поставени под съмнение институции може всичко да се каже и никой да не носи отговорност. Но в случая г-н Цацаров експлоатира страховете на хората и влияе на общественото мнение два дни преди изборите, което е недопустимо.

По тема, свързана с турската държава главният прокурор направи и още един, напълно излишен коментар. Той е свързан с образуваното срещу български граничари дело в Република Турция заради смъртта на турски рибар, отпреди близо десетилетие.

Макар и юридически обоснован, този коментар беше ненужен, тъй като темата за екстрадицията им не съществува – по отношение на българските граничари турската държава не е депозирала искане за екстрадиция, като дори няма данни да се кани да го стори. В този смисъл думите му бяха непоискана правна консултация, чиято цел отново бе да повдигне в медийното пространство темата за политическите ни отношения със съседната държава.

Естествената тема, тази, която не можеше да бъде подмината, е, разбира се, за съдебната реформа. Отново чухме старата теза, за прекомерния формализъм в наказателното производство, който бе посочен като главен виновник за липсата на осъдителни присъди по делата, свързани с корупция. Въпреки че според г-н Цацаров Наказателният кодекс не се променя, тъй като промените ще го направят опасен за някои хора, реалната опасност е другаде – зад тезата за излишния формализъм в наказателното производство прозира старата идея за промяна в доказателствените стандарти, което неминуемо ще засегне правата на гражданите и ще отвори широко вратата за манипулация на доказателствата от страна на разследващите органи и прокуратурата.

Една от основните идеи например - отпадане на изискването за поемни лица при оглед, претърсване и разпознаване обаче е основна гаранция срещу манипулацията на тези следствени действия. Необходимостта от баланс преди всичко зависи от компетентността и доверието в институциите – ако гражданите на страната имат доверие в полицията и прокуратурата, тогава идеята за намаляване на гаранциите за спазване на техните права изглежда разумна. Колкото по-ниско е доверието в тези институции обаче, толкова повече механизми срещу нарушаването на правата им трябва да бъдат предвидени. При сегашното ниво на доверие в прокуратурата и МВР, подобна промяна изглежда налудничава.

Тезата на г-н Цацаров, че не са проблем доказателствата, а формализмът, всъщност означава, че доказателствата, които полицията и прокуратурата събират, често не отговарят на стандартите. Вместо това да провокира повишаване на компетентността им и качеството на техните действия обаче, прозира желанието да бъдат занижени стандартите, така че и негодните доказателства да отговарят на изискванията на закона.

Подобно изявление може да се открие и сред предизборните програми на поне една от партиите, които се самоопределят като "системни".

На 20.03.2017 г. сред основните теми в медиите беше един трагичен инцидент – смъртта на двама души при трудова злополука в завод за медикаменти. Подобен трагичен инцидент и въобще спазването на правилата за безопасност и контролът върху тяхното спазване не са пренебрежима тема. А когато се случва в производственото предприятие на голям стопански играч, който е в отлични отношения с политическият "елит" – този елит, който след два дни ще се яви на избори, пропускането на такъв трагичен инцидент в публичните прояви на главен прокурор повдига въпроси или най-малкото недоумение.

В неделя в страната предстоят предсрочни парламентарни избори. Броят на интервютата на главния прокурор, синхронът, в който са дадени, и медиите, по които са излъчени - три интервюта, в един и същи ден, по трите най-големи национални телевизии, ясно сочат, че зад тях се крие нещо повече от желанието му за публична изява.

Две от основните социологически агенции в страната - "Алфа Рисърч" и АФИС, ясно посочиха, че темата за отношенията ни с Турция е в състояние да пренареди резултатите от изборите в последния момент. В комбинация с думите му за съдебната реформа (ясно сочещи към предизборната платформа на една от основните политически сили в страната), мълчанието по неудобни за икономическия кръг около политическите партии теми водят до единствения възможен извод: че с грандиозния си демарш по телевизиите главният прокурор пряко се намесва в предстоящите парламентарни избори и се опитва да им повлияе.

Според публично достъпната информация г-н Цацаров е отличник от Юридическия факултет на Софийския университет. И е наясно със значението на публичните изяви на един главен прокурор в последните дни преди избори. Ето защо, поне за мен, няма съмнение, че тази груба намеса от страна на главния прокурор е напълно съзнателна и целенасочена и този факт го превръща в политически играч.

В заключение, ще цитирам неговите думи в едно от интервютата: "Критиците на прокуратурата нямаше да искат реформа, ако бяха на мое място".

И ще му отговоря: Не всички критици, г-н Цацаров. Само тези като Вас.