Владимир ФИЛИПОВ: Сателитна система ще пази бреговете ни от бракониери

Владимир ФИЛИПОВ: Сателитна система ще пази бреговете ни от бракониери

Владимир ФИЛИПОВ
Владимир ФИЛИПОВ
Общо 80 млн. евро са средствата, които страната ни ще усвоява до 2013 г. за дейности по опазване и възпроизводство на рибните ресурси и рибностопански дейности  в българската акватория на Черно море
Господин Филипов, как ще опазим териториалните си води от нерегламентиран улов?
- Възлагаме много надежди на една съвременна, бих казал, дори модерна система за сателитно наблюдение на риболовните кораби. Това ни позволява всички кораби, които са над 15 метра дължина, в момента в регистъра са записани 37 такива, да бъдат проследявани във всеки момент. Това е едно от условията да бъдат докладвани коректно уловите.
Системата дава ли гаранции за това, че ще сме в състояние да защитим акваторията си от бракониерски турски или украински гемии?
- Работим в много добра координация с "Морска администрация", която разполага със, система за наблюдение, може би уникална за региона. Те разполагат с радарни устройства, с които могат да бъдат засечени и идентифицирани дори кораби, които не са оборудвани за системна идентификация. Тоест можем да реагираме, когато са навлезли кораби, които не са наши. А от друга страна, разпознавайки нашите, можем да противодействаме на онези извън системата.
Тук обаче сме свидетели на масовата практика нарушителите да правят опити да излязат в открито море, започва гонитба, в която те се освобождават от бракониерския улов. И така се изплъзват от закона. Какво трябва да се промени, за да се пресекат подобни практики?
- Абсолютно сте права. В законодателството ни има празноти и то трябва да бъде прецизирано в тази област. Част от нормативите са твърде тромави, прекалено са административни.
Какво би ги направило по-гъвкави и по-оперативни?
- Решителни промени в редица наредби, които да са в услуга на хората, които си изкарват прехраната с това, а не на администрацията.
Има ли достатъчно специалисти в агенцията?
- Специалисти има, но недостатъчно. В момента при нас работят 240 души, трябва да бъдат 320, така че търсим кадри. Подчертавам, не става дума за чиновници, а преди всичко риболовни инспектори. Това, което ЕС изисква от нас, е много строг контрол на улова и на продажбите.
По време на визитата си в началото на октомври какви забележки отправи към нас еврокомисарят по рибарство и морски въпроси Джо Борж?
- Още по време на мисията през септември беше констатиран изключителен напредък, агенцията извърши забележителен обем от работа. Беше създадена принципно нова информационна система, която ни дава възможност да контролираме надеждно уловите. Контролът е с широк мащаб. Мога да кажа, че почти няма лодкостоянка, на която да няма наши риболовни инспектори, надлежно се попълват декларациите за произход, продажбите са в съответствие с изискванията  на общата политика по рибарство. Забавянето, което се беше натрупало по изграждане на сателитната система, също е преодоляно. Оборудването вече е тук. Беше избран изпълнител - това е българската фирма "Скортел" ООД. В рамките на 4 седмици ще влезем в контакт със собствениците на корабите, за да започнем да сключваме договори, с които да им предоставим уреди за сателитно наблюдение. Това няма да струва нищо на българските риболовци. Проектът по ФАР беше за 250 хиляди евро, но процедурите по избор на доставчик и сроковете се разтегляха доста след 1 януари 2007 г. Като страна член обаче ние сме задължени да разполагаме с работеща система за сателитно наблюдение. Затова страната ни избра друг подход - национално финансиране. Собствениците ще получат оборудване, платено от бюджета. За да не загубим обаче парите по ФАР, предприехме промени в проектния лист на агенцията по рибарство. Теци 250 хиляди евро ще бъдат усвоени за други цели, касаещи  общата рибарска политика. Дискутирали сме  с комисията към какво точно ще се насочим. Най-вероятно това ще бъдат контролни центрове, които са свързани с регистрацията на уловите и продажбите.
Къде мислите да бъдат разположени?
- До момента сме изградили 5-6, предстои да разкрием още 7. Контролни центрове има вече в Несебър, Балчик, в Созопол се изгражда в момента. Предстои и във Варна да бъде изграден един. Въпросът може да се разшири, защото след 1 януари, разполагайки с фондовете за общата рибарска политика, ние можем да разширим и да осъвременим нашите рибарски пристанища. До момента сме идентифицирали 17 такива пристанища по черноморското крайбрежие. За нас е важно те да бъдат модернизирани. Водим диалог с "Пристанищна администрация", разпратили сме писма до кметовете на черноморските общини. Уведомяваме ги за намеренията ни да инвестираме в бъдеще в тази инфраструктура, отворени сме за партньорства с общините. Важно е сега да ги локализираме, да се установи подходящото място в крайбрежните общини. И там да изградим пунктовете за наблюдение. За да не ги премахваме от места, които да се окажат неподходящи за риболовни пристани.
Кога ще бъдат ясни квотите за улов на калкан за 2007 г.?
- Предстои ни да направим трални снимки, за да сме наясно с популацията. През пролетта бяха извършени трални снимки на крайбрежието от специалисти на Института по океанология. И на тази база квотата за годината беше 20 тона.  За останалите видове риба няма квоти, уловът е свободен.
Ще продължи критикуваното от еколози тралене на морското дъно при добив на рапани? Риболовът с даляни пък е опасен за летовници, във Варна имаше трагичен инцидент с двама загинали. Тези практики не противоречат ли на евростандартите?
- Не се предвиждат специални ограничения за методите на добив на риба след влизането на страната в ЕС. И траловете, и даляните са специфични за нашите територии и не са в противоречие с екологичните норми на общата политика по рибарство на ЕС. Дали ще останат и занапред като позволени практики ще реши нашата страна. Те са специфични за нашите територии и затова контролът и управлението на процеса са въпрос на местна политика в областта на рибарството. Еврокомисията може да се намеси само в случаи, в които се пренебрегват общите правила, утвърдените квоти или се прилагат методи, които застрашават биологичното равновесие и във водните екосистеми.
Как ще се подпомагат научните изследвания за наличието на запасите от стопански ценни видове риба, след като Институтът по рибарство и аквакултури е на път да се раздели с единствения си експериментален кораб "Проф. Вълканов"?
- Търсим решение, оглеждаме възможностите. Разгледахме и двата кораба - "Академик" на Института по океанология и другия, "Проф. Вълканов". Проблемът с финансирането на Института по рибарство и аквакултури продължава да стои пред Министерството на земеделието. Проучихме какви възможности имат да бъдат използвани за изследвания и оценихме качествата на двата кораба. Без всякакво съмнение "Академик" е много по-добър. Въпрос на политическо решение е какво ще правим с другия плавателен съд.  Съдбата му ще бъде определена от МЗГ. Решение се очаква от работна група, натоварена от министър Кабил да даде становище. Ако се окаже, че "Проф. Вълканов" наистина е нерентабилен и не си струва да се хаби ресурс за издръжка, по-добре да се върви към преоборудване на другия, за да се получи един много модерен плавателен съд. Нашата идея е той да може да се ползва не само от България, а и от останалите страни от Черноморския басейн, тъй като апаратурата ще е уникална. На "Академик" вероятно ще бъде монтирана въпросната апаратура, ако се не лъжа стойността беше около 300 хиляди евро.
Кога може да се очаква това?
- Проектът по финансовия меморандум приключи през 2005 г. Чакаме в момента експерт, който ще ни помогне в оценката на необходимото оборудване, в структурирането му по видове. Очакваме от него да ни препоръча фирми, към които да се обърнем и сред които да търсим изпълнители. Следват търгове и самата покупка. Очакваме, дано не съм прекален оптимист, може би в началото на 2008 г. да имаме изследователски кораб, какъвто няма в целия черноморски регион.