Джихадът на патриотите
Те са гневни и отчуждени. Чувстват се лишени от права, които им принадлежат. Казват, че политическото им представителство не позволява истински промени в обществото. Възприемат се като жертви на социалната несправедливост. Твърдят, че е крайно време да се премине от думи към дела. Вярват, че каузата, на която служат, прави персоналната им идентичност по-ясно различима.
Това не са ли момчетата с голите глави и трикольор на раменете? Не са ли тези - с цветна татуировка на Левски върху глезена?
Нищо подобно! Това е радикализираният ислямист, изчистения профил на джихадиста.
Екстремизмът заличава разликите
И поразява масово.
На 9 февруари т.г. две момчета от Афганистан - на 16 и 17 години бяха преместени в Пловдив от дома за деца, лишени от родителски грижи в Широка лъка, защото местните жители заплашиха, че ще блокират пътя към селото, ако те останат там.
На 13 февруари граждани на Елин Пелин въстанаха срещу Фатима, Фахим и сина им, които имаха статут на бежанци от Сирия. Крещяха, че там "турчин не е вирял и сириец няма да има", че нямат място в града, тъй както няма и джамия, че ще ги покръстят в реката, "но... с главата надолу".
На 7 март друго сирийско семейство реши да напусне Белене, след като част от местното население се вдигна на протест срещу настаняването му там с решение на Държавната агенция за бежанците. Ден преди това пред сградата на общината пребледнял младеж крещеше "Да живее България! Смърт на предателите!".
Така изглеждат профилите на радикализираните български патриоти – на гневните националисти, убедени, че са безправни и политически непредставени, обвиняващи другите (най-често различните) за собствения си социален провал. Маргинали, за които думите никога не са имали особена стойност. Предпочитат прякото действие, но за повечето от тях то се изчерпва с демонстрациите на
публична групова агресивност
Те вече изглеждат готови на крайни действия, за да защитят обществената конструкция, която искат да обитават - етнически чиста, ксенофобска и исторически догматична, всичко онова, което западният либерализъм не е.
Цяло щастие е, че радикализираният български националист все още не е попаднал в реален театър на бойните действия. Но тренира, измисля си го - организира си паравоенни лагери за оцеляване в тежки условия, патрулира край границата, лови "орки", унижава. Дори политическото му крило (Симеонов, Каракачанов, Сидеров) вече не се притеснява публично да се държи по същия начин. Това поведение печели. Затова
национализмът започна да продава
и влезе директно в търговските отношения.
В критичните месеци между оставката на Борисов и извънредните парламентарни избори в края на март първичните белези на патриотизма се превърнаха в маркетингов аргумент. Големите вериги за бързооборотни стоки – там, където контактът със западния стил на потребление е най-директен, вдигнаха националния флаг над магазините си, организираха безплатни уроци по хора и ръченици на паркингите си, брандираха регалите със стоки, произведени в България и дори създадоха нови търговски марки.
Рекламната подкрепа за пазарното им позициониране мина през клипове с калдъръми, цървули, гайтани и потури.
Същия стайлинг избраха за предизборната си рекламна презентация на Капъ Куле и патриотите, които Ангел Джамбазки и Валери Симеонов заведоха, уж за да спрат организираните гласоподаватели от Турция.
За това въпросът, който все по-често ще трябва да ни занимава от тук нататък, е как се случи така, че
българският националист стана враг на модерността?
Кога успя да стигне толкова далече назад – чак до символиката на възрожденския сантиментализъм. И дори да я превърне в кич. То не бяха патриотични скиорски спускания с трикольор и национални носии, униформени детски караули пред паметника на Левски в София, един бариста, който рисува портрети на Ботев и пейзажи с паметника на Шипка върху пяната на капучиното си... Непостижимият шедьовър, разбира се, остава "нематериалното културно наследство" на калоферското хоро по Йорданов ден.
Къде точно минава границата с угнетяващата азиатска ретроградност? Къде са принципните разлики с показната му нетърпимост към всяка различност или с агресивното му двуличие да отхвърля западната цивилизация, докато я консумира лакомо зад хиляди "фундаментални" оправдания.
Абсурдът на тези сходства
става много ясен с този експеримент:
"Когато надеждата за лично и обществено израстване се провали, тогава се появява и чувството на лично неудовлетворение и наранено самолюбие, на убеденост, че неуспехът не е обективно мотивиран, а просто ти е отказано онова, което ти се полага, и ти се дават само огризките. Тогава намираш обществото за несправедливо и покварено, само защото други живеят по-добре от тебе".
За кого става дума ли? Грешите, ако мислите, че текстът е за европейските "ултраси", които по подразбиране формират общностите си върху
първичния патриотизъм
Не е и за настръхналия от страховете си българин. Цитатът е от анализа на Владимир Градев, публикуван в портал "Култура". Озаглавен е "Ислямският радикализъм".
Тук, както и там, агресията бързо покълва върху усещането за непрестанно и непреодолимо разминаване, за неприспособимост към западната система на социална солидарност. Либералният модел на обществени отношения сваля всички ограничения пред свободата да избираш – от начина по който искаш да живееш, до мястото в света и в обществото, което смяташ, че заслужаваш. Само че, тази роля на "хомо фабер" се оказа натоварена с прекалено много отговорности. А безпорядъкът на българския преход създаде
критична маса от безотговорност
От тук и непоносимостта към отвореното общество, в което успехът е функция на волята непрестанно да се конкурираш. Резултатът е затварянето на умовете в порочен кръг - всичко започва и свършва някъде назад в историята. Тя стана патерица за липсващото самочувствие. За това е тази истеричната нетърпимост към всеки опит да бъде прочетена наново.
Няколко дни, след като изкрещя през телевизора "смърт на предателите", потърсих младежа от Белене, за да поговорим.
Попитах го кои са предателите? Отговори ми - "политиците". После попитах, дали си дава сметка какво би последвало, ако някой вземе на сериозно думите му, че трябва да умрат?
"Няма нищо лошо да бъдат убити"
каза той. Така покри чертите на централноевропейския джихадист, който не смята похищението срещу държавата, в която е роден, за осъдително. Напротив!
Публикувах разговора, а от това не последва нищо. Тези дни предстои да разберем, че най-вероятно нищо няма и да последва.
Ритниците и заплахите, с които Валери Симеонов влезе в парламента направо от границата, фашизоидното говорене на Ангел Джамбазки и организаторът на дневни погроми и нощни скандали Волен Сидеров – този комплект ще гарантира през следващите четири години политическият ренесанс на българския национализъм. И, че България ще е над всичко.