Срещата ми с Марина Абрамович за първи път
Франк Уве Лайзипен, или Улай - пърформънс артистът, фотограф и някогашен артистичен и житейски партньор на Марина Абрамович ще гостува в София със собствена изложба. "Аз Другият" ще бъде открита във VIVACOM Art Hall на 27 април и ще остане там до 30 май. "Дневник" публикува фрагмент от каталога към нея, предоставен от организаторите от МУСИЗ.
Улай: Срещата ми с МA за първи път
Следващият разказ е за първата ми среща с Марина Абрамович, която в следващите редове наричам МА. Беше през ноември 1975 г. в Амстердам. В средата или края на 1975 г. бях получил покана от холандската телевизия да им сътруднича в две програми за бодиарт. Това беше много смело, защото ранният бодиарт, пърформансите с езика на тялото бяха доста смущаващи и аз смятах, че е много смело телевизията да избере такава тема. Започнах да работя с тях и тогава, в един момент, всичко се оказа организирано от "Де Апел" (това е център за изкуство в Амстердам, основан през 1975 г., който съществува и днес.
Аз участвах в основаването на Центъра за изкуство "Де Апел" през 1975 г.). От "Де Апел" поканиха МА да работи върху телевизионния проект, втората част на който се снимаше за телевизията. Това се осъществяваше в помещенията на "Де Апел" на "Брауерсхрахт" №196 в Амстердам. Аз, естествено, бях там и МА изпълни своя пърформанс, наречен "Устните на Томас" (Thomas Lips), който беше изпълнявала няколко пъти. За изпълнението на "Устните на Томас" тя разполагаше с малка масичка, на която имаше буркан с мед, бръснарско ножче, лъжица и камшик, това беше всичко, мисля, а на стената имаше малка снимка с размер на пощенска картичка на много красив мъж, наречен Томас Липс. Тя първо седна на масата и яде мед с голяма лъжица – за нейно отвращение. Чувстваше принуда да загребва меда с лъжицата по този начин, а след това взе... разбира се, беше гола... след това стана, взе бръснарското ножче и изряза петолъчка върху корема си, която се разкървави, разбира се. А след като приключи с рязането, взе камшика и започна да си нанася удари, основно по раменете, по гърба, по бедрата, по гърба и т.н. Беше много фаталистично преживяване, но много убедително.
После, след края на пърформанса, тя се оттегли в малката стаичка за изпълнители в "Де Апел", а аз отидох при нея, защото изпитвах желание да се погрижа за нея, за раните й. По-специално за изрязаната звезда, която кървеше обилно. Докато се грижех за раните й, установихме по-близък контакт, естествено, и струва ми се веднага след това, в същата вечер или на следващия ден се срещнахме в малък турски ресторант съвсем наблизо до "Де Апел", започнахме да си говорим и по някаква причина се заговорихме за рождените си дни. Тя ме попита: "Кога си роден?" Отговорих й: "На 30 ноември." А тя казва: "Не ти вярвам." Единственото доказателство, което имах, беше... в началото на всяка година си купувах малък календар джобен формат и първото нещо, което правех, беше да откъсна страницата с 30 ноември. Просто защото не исках да ми се напомня за рождения ми ден или защото най-добрият начин да напомням на себе си за рождения си ден беше с тази липсваща страница, не знам, не съм сигурен за причината. И тогава тя каза: "Аз също съм родена на 30 ноември." Голямо съвпадение. Само че имаме три години разлика във възрастта с МА; тя е три години по-млада от мен.
Това се случи, и после в крайна сметка се увлякохме и започнахме да флиртуваме, но тогава тя се върна в Белград, където живееше. Аз останах в Амстердам и всъщност се уговорихме да разберем дали нашият малък първоначален флирт щеше да предложи, да разкрие повече намерения или любов. Затова решихме да се срещнем в географския център между Амстердам и Белград, който беше Прага. Така 14 дни по-късно се срещнахме в Прага, наехме стая в хотел "Париж", който по онова време още се "подслушваше", говоря за 1976 г... и радиото свиреше непрекъснато, защото имаше монтиран микрофон в него, а аз най-често го затисках с възглавница и я омотавах с шнур, за да заглуша музиката или да заглуша микрофона, едното от двете.
Прекарахме заедно една седмица и, естествено, беше много шеметна седмица със секс и всичко останало.
Тогава възникна идеята да започнем да прекарваме повече време заедно. Не след дълго тя се премести от Белград в Амстердам. Жилището ми в Амстердам беше много спартанско, празно и аз го харесвах, харесвам спартански или минималистични обкръжения... така че тя се нанесе в жилището ми в Амстердам и там, естествено, да, обичахме се лудо и всичко останало, но оставаше един голям въпрос, а именно: можехме ли, трябваше ли евентуално да работим заедно?
Предвид факта, че МА вече беше самостоятелен пърформанс артист и изпълняваше свои собствени доста ексцентрични, страхотни пърформанси, а аз вече бях направил творческа кариера като самостоятелен автор... тогава й показах мои фотографии, заснети с Polaroid в периода 1970 – 1975 г., и се случи така, че на много от тези полароидни снимки бях дегизиран. Бях облечен като жена, като травестит, бях се обръснал: как изглеждам като жена; това беше амбиция, истинска амбиция у мен и имах необходимост да направя това в изследване на моята идентичност, а тя остана напълно очарована от тези ранни моментални снимки.
Точно това ни подтикна да пристъпим, да направим следващата стъпка към това да сме заедно, но ни отне около два-три месеца, преди да успеем да измислим как да създадем заедно една творба и да легитимираме въпросната творба като създадена от двама души, което впоследствие нарекохме "Работи на отношенията" (Relation Works). Взехме ролки хартия, разстлахме хартията по стените, залепихме я и започнахме непрекъснато да рисуваме и да пишем формули и текстове, за да се срещнем някъде, което щеше да сложи началото на възможното сътрудничество помежду ни.
Докато прекарвахме дълго време на масата, пиейки питие или кафе, или нещо друго, на масата стоеше малък предмет, онзи добре познат, странен предмет, с две стойки и напречна летва, на която висят пет неподвижни хромирани топчета. И ако повдигнете топчето в единия край и го пуснете, то удря съседното топче и така нататък, докато петото топче подскочи; свързано е с Нютоновите закони. Това всъщност беше първият (музикален) резултат на нашия първи пърформанс, който изпълнихме през 1976 г. на Биеналето във Венеция.
Работата беше наречена "Отношение в пространството" (Relation in Space), за нейното изпълнение бяхме голи в това гигантско бивше корабно хале, стояхме там на около 20 м един от друг, след това тръгвахме един към друг, разминавахме се, докосвайки се леко с рамене, но колкото повече се забързвахме, толкова по-силен беше контактът, докато накрая се затичвахме с всичка сила и се сблъсквахме фронтално. В това се състоеше пърформансът, който трая около 57 минути. Така започна всичко между нас.
