**(*)

След посвещенията на Нат Кинг Коул с Dear Mr. Cole и P.S. Mr. Cole, на Жобим с  Bossa Nova и на "Бийтълс" - John Pizzarelli Meets The Beatles, Джон Пицарели прави своя поклон и пред Франк Синатра. Синът на легендата на джаз китарата Бъки Пицарели е силно емоционално свързан с музиката на Синатра. "Франк винаги е бил основен източник на вдъхновение за мен. Харесвам как се преобразява от една песен в друга."

В началото на своята кариера  Пицарели и неговата група са поддържащи музиканти в едно от турнетата на великия Франки Бой, а баща му Бъки е свирил в някои от записите на Синатра. Тук музикантът представя песни от репертоара на Синатра, писани специално за него, с оркестъра на Клейтън - Хамилтън. Самият Пицарели познава отдавна и работи с Джон Клейтън и Джеф Хамилтън и сработването им по време на записа идва естествено и спонтанно. Албумът е записан за три дена в Лос Анджелис. Някои от парчетата са представени с нов специален аранжимент като In the Wee Small Hours на Куинси Джоунс, а други  - Nice 'n' Easy, са изпети с нов текст, дело на Лю  Спенс и Алън и Мерилин Бергман.  Песента Can't We Be Friends е изпята в памет на покойния китарист Джордж ван Епс. Тук се появява и големият китарист Бъки Пицарели. Албумът е добре изпипан, премерен и е чудесна компания в есенните дни.

***(*)

Сибел Кавали Бастос е на 28 години, родена е в Сао Пауло и от известно време живее в Лондон. През 2003 под името Сибел тя прави дебют с едноименен албум. Човекът, който може би има ключов принос към израстването на Сибел като композитор и вокалист, е югославският диджей Suba и неговата денс ориентирана електросамба. Сибел участва в неговия феноменален албум Sao Paulo Confessions, издаден малко след трагичната му смърт, и без съмнение е вдъхновена от неговите експерименти. Вторият албум продължава търсенията на певицата и още първото парче ни подсказва, че не трябва да очакваме обичайната порция лаундж-боса.

Всъщност откриващата композиция Green Grass е кавър на Том Уейтс и няма нищо общо с боса нова. Разбира се, прочутият бразилски стил присъства, но по-скоро разделен на съставки, декомпозиран на тонални и ритмични елементи. Гласът, който чуваме, ни напомня някак за Бьорк и Били Холидей, а композициите са изградени върху ефирна електронна структура, контрастираща с акустично изпълнените мелодичните линии. Музиката излъчва меланхолия и красота. Разбира се, Сибел не е забравила напълно бащите на съвременната бразилска музика и любовта и към експеримента много напомня за Том Зе и неговия лондонски период. Парчето London, London - кавър на Каетано Велосо, може би е прекрасен пример за горното - тук Сибел е в дует с американския неофолк изпълнител Девендра Банхарт. Албумът все пак не напуска рамките на поп ориентираната музика, но все пак рядко имаме шанса да чуем толкова нежни и проникновени мелодии като тези в The Shine Of Dried Electric Leaves. Сибел започва кариерата си в Лондон като манекенка, само че ,вместо да подхване романите на Паулу Коелю, тя се захвана да прави чудно хубава музика. Дали ще е заразителен нейният пример? Времето ще покаже!

Ник Голд основава World Circuit преди 20 години - юбилей, който си струва да бъде подобаващо отбелязан. World Circuit Presents може би е най-адекватният подарък за феновете на глобалните звуци, защото тук са включени имената на едни от несъмнено най-популярните музиканти в света днес. Списъкът включва легенди като Али Фарка Туре, Тумани Диабате, Рубен Гонзалес Шейх Ло, Buena Vista Social Club, Radio Tarifa, Orchestra Baobab и много други известни или по-малко известни имена като, да речем, Дими Минт Аба или Los Zafiros. Както всичко в пазарната икономика и тук стартът на един от най-успешните лейбъли, продуциращи глобална музика, се дължи на дефицит. Ник Голд е пленен от записания в Сенегал през 1982 албум на Orchestra Baobab, наречен не без доза хумор Pirates Choice. Този неоткриваем в Европа албум е много искрена интерпретация на кубински мелодии, популярни тогава в Западна Африка. Разбира се, до този момент с изключение на Сенегал легално албумът никъде не е издаван.

Голд се заема с тази работа и открива с изненада, че се е натъкнал на изключителен интерес от страна на жадната за екзотична музика западноевропейска публика. Следващият голям успех е копродукцията с Рей Кудър Buena Vista Social Club, която след 1999 г., когато излиза и едноименният филм на Вим Вендерс, изстрелва лейбъла в стратосферата на музикалния бизнес. В настоящата компилация наред с популярни и добре познати творби присъстват и неиздавани до момента записи, като например запис от концерт Брюксел на Али Фака Туре или Candela на Buena Vista от "Карнеги хол". Това е уникална компилация, съдържаща 2 диска и 28 парчета, носеща неподправената енергия на света, в който живеем.