Някои прогресисти във Франция описват 65-годишния Жан-Люк Меланшон като новото олицетворение на подмладяването на левицата. Това, че Меланшон успява да се издигне в анкетите дотам, че вероятно да може да стигне до балотаж на президентските избори, със сигурност е немалко постижение. Но е заблуда да се вярва, че неговата кампания представя една привлекателна, социално ориентирана и по-демократична или алтернативна Европа, пише британският вестник "Гардиън", цитиран от БТА.

Роденият в мароканския град Танжер Меланшон често обяснява темперамента си със средиземноморските си корени. Грубите му изказвания не са насочени само по адрес на други държави, а и на френските гласоподаватели. "Ще кашляте кръв," предупреди той французите какво ще им се случи, ако гласуват за когото и да било от другите трима водещи кандидати, отбелязва "Ройтерс".

Зад гърба си има три десетилетия кариера в социалистическата партия, от която близо две десетилетия е бил сенатор, около две години – държавен министър и от 2009 г. - евродепутат. През същата година обаче напуска партията.

Меланшон не коментира неочаквания си възход в социологическите проучвания дни преди първия тур на изборите на 23 април: подобно развитие му се случи и през 2012 г., но в деня на вота получи значително по-малко, отколкото предвиждаха анкетите.

Той определено се представя добре. Неизвестността помага. Мнозина извън Франция, а и в нея, особено сред младите хора, едва наскоро научиха за него. Той успява да се възползва от част от

очевидно дори отмъква гласове от крайнодясната Марин льо Пен. Французите са изтощени от десетилетия на висока безработица, изпитват силно недоверие към политическата класа и се тревожат от непредсказуемата международна обстановка, разказва "Гардиън".

Меланшон е надарен оратор. Пламенната му реторика и остроумните, скорострелни коментари в телевизионни дебати напоследък му помагат да увеличава подкрепата си. Един от неговите лозунги е "degagisme", което може да се преведе като "изритайте ги" - има се предвид останалата част от политическата класа. Той обича да цитира Максимилиан Робеспиер и Виктор Юго. Представя се като герой на хората ("les gens"), отделна хомогенна общност, противопоставяща се на върхушката. Честите му позовавания на революцията от 1789 г., на френския социалистически герой Жан Жорес и на трикратния министър-председател Леон Блум въодушевяват избирателите, копнеещи за лиричност или за доза носталгия. А няма съмнение, че Меланшон иска Льо Пен да бъде победена.

Но при него става дума за нещо повече от кръстоносен поход за социална справедливост. Трябва да се има предвид неговата антигерманска реторика. В напрегната страна като днешна Франция старите вражди лесно могат да бъдат отключени отново. В своята книга от 2015 г., "Германската отрова", Меланшон пише, че "Германия отново е опасност", нейният "империализъм" се "завръща", а ЕС е нейната "нова империя". Той

които искат да "депортират" своите възрастни хора в Източна Европа или Тайланд. И пише, че германският "експанзионизъм" е бил задействан при обединението на страната през 1990 г., което по думите му е било "анексиране" на Източна Германия. Това само по себе си е до голяма степен пренаписване на историята и отричане на свободно изразената воля на народа след падането на комунизма.

Неговите критики срещу политиката на Ангела Меркел в еврозоната не се отнасят само за икономиката. Те насърчават националистическа, ако не и фанатична омраза. Той може да се опитва да смекчи това впечатление, като казва, че иска "народите на Европа" да се разбунтуват срещу своите правителства, а не да започнат да се бият помежду си, но не отстъпва от предишните си изказвания. Много от тях повтарят и допълват реториката на Льо Пен, а не помагат за преборването й.

А положителното му отношение към авторитарни лидери като покойните Фидел Кастро и Уго Чавес не могат да бъдат подминати с лека ръка, сякаш са само погрешни стъпки в една иначе обещаваща програма. Всъщност Меланшон

въпреки че през 2015 г. предпочете да критикува опозиционера Борис Немцов, убит същата година в Москва, вместо да обвини Путин за каквото и да било. Но най-поразителното при крайнолевия лидер е това как той методично се въздържа да приписва каквато и да е отговорност на Русия за войната в Украйна и анексирането на Крим, да не говорим за осеяните с трупове полета в Сирия. Единствено Западът е държан винаги отговорен за всичко. Това не се промени дори след като този месец бяха използвани химически оръжия, а Русия наложи вето на подкрепяно от ООН разследване на престъплението.

Лозунгът на Меланшон за "мир" на Земята звучи похвално, но неговият успех може да има сериозни последици за Европа. Исканото от него изтегляне на Франция от НАТО и от договорите на ЕС би разрушило европейската конструкция. То би означавало скок в неизвестното, не по-различен от това, за което се застъпва Льо Пен, пише "Гардиън". Радикалната му икономическа политика би убила всякаква надежда за реформиране на управлението на еврозоната.

Меланшон не е и толкова приятелски настроен към бежанците, колкото биха искали да мислят някои. Той намеква, че би предпочел във Франция да се заселят "10 000 лекари", отколкото прииждащи тълпи. "Никога не съм бил за свобода на пристигане", казва той. Известни са и негови изказвания, в които обвинява някои чуждестранни работници, че "крадат хляба" от френските работници, отбелязва британското издание.