Мария Стоянова, СЕМ: Промените на критериите за защита на децата са в помощ на родителите
Основната цел на изготвения от Съвета за електронни медии (СЕМ) Проект за изменение на критериите за защита на децата е да бъдат обвързани и родителите в процеса на предпазване на децата от неподходящо или вредно съдържание в медиите.
Това посочи пред "Дневник" председателят на СЕМ Мария Стоянова в коментар на критиките на Национална мрежа за децата и на координатора на Националния център за безопасен интернет Георги Апостолов на публикуваните за обществено обсъждане критерии.
Точки на екрана за възрастовата група
"За нас е важно да протегнем ръка към родителите и да започнем активен диалог с тях. Така вярваме, че допринасяме и към повишаване на медийната грамотност на българската публика. Голяма част от родителите реагират, когато на екрана се показва съдържание, което те смятат, че не е подходящо за техните деца. Имаме сигнали за това. Разпознаваме тяхната необходимост от допълнителен алармен сигнал, а именно точки на екрана и то през целия ден, тогава, когато се излъчва съдържание неподходящо за определена възрастова група", коментира Стоянова.
По думите й това е нововъведение в България, която заедно с Чехия е единствената държава в Европейския съюз без такава практика.
Преди месец е започнало обществено обсъждане на критерии, които да регламентират по-ясно начина, по който медиите отразяват теми, свързани по някакъв начин с детската аудитория, потвърди тя. В обсъждането са участвали и производителите на съдържание, които го разпространяват до публиката. "Тях успяхме да убедим в необходимостта да уеднаквят помежду си стандарти, с които да означават съдържание, което може да бъде неподходящо и дори вредно за детската аудитория", каза председателят на СЕМ.
По думите й това е европейски подход, който подробно СЕМ е изучавал заедно с останалите регулатори в Европейския съюз, обединени в Групата на европейските регулатори - ЕРГА. "Когато родителите видят отличителен знак на екрана за възрастовото ограничение, ще бъдат подготвени, че може и да се покаже съдържание, което да не подходящо за децата им и повече няма да бъдат изненадвани", обясни тя.
Стоянова определи като "знак за зрялост" проявената саморегулация - съгласието и готовността на телевизиите, обединени в Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) да уеднаквят стандартите си.
"От друга страна си даваме ясна сметка за това, че има едно друго пространство - интернет, което е нерегулирано, а детската аудитория прекарва много време там. На традиционния, телевизионен екран тя гледа нещо, което е свръхрегулирано. Като регулатор на ЕС се опитваме да намерим адекватната златна среда, адекватния начин на баланс между всичко онова, което ни заобикаля в реалния живот и това, което се случва на екрана", обясни Мария Стоянова.
Работата по актуализирането на критериите е започнала преди година, информира тя. "Трудихме се дълго време. Този акт е създаден през 2011 г., а оттогава са се случили много неща в технологичен и обществен смисъл. Сега вече всички нови телевизори разполагат с възможност да се заключват канали. Така и самите те също биха могли да послужат като предпазители на детската аудитория от неподходящо съдържание, особено когато става въпрос за насилие и порнографски материали", каза Стоянова.
Критериите повтаряли текстове от закона
По думите й критериите във вида си от 2011 г. повтарят голяма част от законовите текстове. Проектът за изменение на критериите за защита на децата предвижда отпадането на изискването за неразгласяване на данни за детето без писмено съгласие на неговите родители или на самото него, ако е навършило 14 години, както и на изискването за недопускане на участието им в предавания, които създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/ или социалното им развитие. Стоянова обясни предвидената промяна с присъствието на тези текстове в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и Закона за закрила на детето.
"Преценихме, че тези законови текстове, които са норми и нямаме правомощие да коригираме, да прецизираме, но да спазваме, не е необходимо да бъдат преписани и в тези критерии. И затова предлагаме в общественото допитване, тъй като критериите са част от Закона за радиото и телевизията, да не го повтарят. Няма смисъл да преписваме и текстовете от Закона за закрила на детето. Вероятно този подход не е разчетен по този начин и поражда недоразумение", обясни председателят на СЕМ.
Промяната в критериите не означава, че отговорността на СЕМ по спазването на ЗРТ отслабва или се премахва, декларира председателят на регулатора. Тя подчерта, че критериите в никакъв случай не са формалност, която ще отслаби или обезличи работата на СЕМ. "Напротив - отговорност и наше задължение е да следим за спазването на ЗРТ. Това е в сила, със или без критерии. Просто тези критерии служат за по-голяма яснота в изискванията към българските телевизии", обобщи Стоянова.
Проблемите да бъдат онагледени
Според нея българското общество трябва да бъде информирано и да обсъжда дори, когато детето е не само жертва, а извършител на насилие. "За да не се затварят тези теми само в социалните мрежи, за да се насочи вниманието на публиката към такива изкривявания, понякога е необходимо те да бъдат и онагледени и тогава ние задължаваме телевизиите, като уважават личната неприкосновеност на децата - и това е записано в текстовете на критериите - само тогава и само по изключение да покажат, не да интервюират, а само да покажат съответното дете, но без да се разпознава лицето му, т. нар. филтър. Но това е допълнително изискване към телевизиите", подчерта Мария Стоянова. "Все пак е положително, че нашият труд намери отзвук, че породи дискусия, така че върху важната тема за защитата на децата от неподходящо медийно съдържание да бъде поставен акцент", добави тя.
Общественото обсъждане ще приключи на 24 април в 17 часа, обяви Стоянова и изрази надежда СЕМ да получи повече становища, "за да можем и ние да си сверим часовника, да ги обобщим и тогава вече ще се прецени как да се подходи. Защото в това споразумение има няколко страни и СЕМ е само една от тях", заяви председателят на регулатора.
Тя изрази надежда, че промяната в критериите ще бъде приета положително. "От друга страна сме наясно, че всяка новост предизвиква реакции. Но това ни мотивира, защото само в рамките на един конструктивен партньорски разговор сме убедени, че можем да стигнем до правилната цел, а именно да предложим едно качествено съдържание на българската публика, което по никакъв начин обаче да не бъде стерилно, а да бъде адекватно на реалността", обобщи тя.