Някак срамежливо и без традиционния патриотичен хъс започна общественият дебат под наслов: Да съхраним изписването на "евро" вместо "еуро". Министърът на държавната администрация Николай Василев съобщи, че засега не можем да убедим Европейската комисия, която била непреклонна - единната европейска валута трябва да се пише "еуро" във всички страни - членки на съюза. Нямало значение, че азбуката ни е друга, единството изисква поредния малък отказ от национален (този път езиков) суверенитет.

Ето че първата ни гордост от приемането в Евросъюза е на път да се свие в политическо неудобство и хладни бюрократични обяснения, омаловажаващи поредния компромис. Продънихме света да се хвалим, че чрез България в Европа на ХХІ век влиза още една азбука, а вече трябва да коригираме езика. Защото за разлика от други азбуки и езици различното изписване на български неизбежно води и до различно изговаряне. Щом пишем "еуро", ще го произнасяме "еуро". Или си правим тънки сметки да постъпим както неведнъж сме правили в европейските си дела - там ще пишем едно, тук ще изговаряме друго, а всъщност ще си мислим трето? Обичайното хитро разтрояване, чрез което лъжем себе си как изглеждаме в очите на другите.

Как да не си спомним за австрийския българист проф. Кронщайнер, който преди шест години се превърна в черна овца за общественото мнение, защото предложи да въведем в някои области латиницата успоредно с кирилицата. При това професорът от Залцбург тогава предлагаше само частично дублиране на азбуките, без да се подменя езикът. Къде са сега дежурните родолюбци, които денонощно бдят дали се спазва духът на българския дух и буквата на българския закон?

Защо още мълчат българските държавни институции, за които Еуропа вече е най-висока ценност? Как смятат да реагират българските еуронаблюдатели? Кога ще издигне глас Божидар Димитров в защита на "първия еуропейски народ"? И какво ли мислят по въпроса обикновените хора - например актрисата Екатерина Еуро? А нашите еурошампиони в съответните спортове? Няма ли и те да вземат отношение по този пряко засягащ еуропейските им титли казус? Но да оставим шегите за друг път! Тепърва ще се пишат дузини фейлетони, в които ще бъде обигравано превъплъщението на "в" като "у".

Все пак за момента борбата се води само за една-единствена дума. При това най-прагматичната. И точно в този момент спорът за едната дума се превръща в спор за едната чест - не самоцелно патриотарски, не дори справедлив и не защото експертните ни аргументи за пореден път уж изглеждат непробиваеми. А защото именно сега е времето да очертаем вече по-ясно границите на българското съгласие в Евросъюза, да разработим по-умело нюансите в жестовете и мимиките на политическия диалог. Да установим мярата - кога постоянното утвърдително кимане преминава в достойно вдигната глава. Ако българското правителство се откаже от "еврото" за сметка на "еурото", това ще бъде знак за поредната прагматична повратливост, но и за налагаща се политическа безхарактерност, за институционално гарантирана национална безличност. Жалко би било да се утвърдим в Европейския съюз като страната без лице.

Чуват се умни гласове: "Не ме интересува как го пишат! Важното е тия - евро ли, еуро ли - да ги има!" Само че тези трезви до циничност гласове не разбират, че дали тия еуро ще ги има и в какво количество зависи тъкмо от умелото и достойно разрешаване на такива малки езикови дилеми. Вече.

* Авторът е поет и драматург, носител на наградата "Аскеер" за драматургия, преподавател в Нов български университет