Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей обяви, че кандидатите за президент в страната трябва да се борят за самодостатъчността на ислямската република, вместо да търсят помощ от "чужденци".

Призивът на Хаменей се счита за удар по сегашния президент Хасан Рохани, който ще се бори за втори мандат на изборите на 19 май и който води политика на отваряне към Запада и привличане на чуждестранни инвестиции, пише "Ройтерс". Техеран активно търси икономически партньори, откакто постигна споразумение за ядрената си програма с петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия.

По-рано през април 1636 души, от тях едва 30 с политически опит, се кандидатираха за президент на страната. Съветът на настойниците, който одобрява кандидатите (и половината от чиито 12 членове се назначават от върховния лидер, а другите са на неизборни длъжности), избра едва шест имена.

Сред тях е Хасан Рохани, но не и твърдолинейният Махмуд Ахмадинеджад, който беше поляризираща фигура дори сред хардлайнерите с острата си реторика срещу САЩ и Израел, отричането на холокоста и усилията му да защитава спорната ядрена програма на страната. Ахмадинеджад се кандидатира въпреки призивите на Хаменей да не го прави и беше дисквалифициран от Съвета на настойниците.

Рохани беше избран през 2013 г. с обещанието, че ще прекрати международната изолация и ще създаде едно по-свободно общество. Водена от него коалиция спечели и парламентарния вот миналата година. Съюзниците на Хаменей обаче се надяват, че избирателите ще накажат настоящия държавен глава заради бавното икономическо възстановяване на страната въпреки вдигането на санкциите. Според духовни лидер на Иран кандидатите "трябва да обещаят, че ще се фокусират върху националните способности за справяне с икономически въпроси... вместо да гледат отвън," съобщи държавната телевизия.

Рохани ще се изправи срещу още петима кандидати, между които най-острият му съперник е влиятелният духовник Ебрахим Раиси. Близък до консервативните среди и пазител на светилището на осмия от дванайсетте почитани шиитски имами Али ибн Муса, той обещава да създава милион и половина работни места всяка година, ако бъде избран.

Въпреки политиката на Иран по търсене на бизнес партньори на запад, след като повечето санкции отпаднаха миналата година, много водещи банки по света отказват да работят с ислямската република, за да не попаднат под санкциите, отделно наложени на Иран от САЩ.

За една от водещите близкоизточни държави възстановяването след години ембарго се оказва бавно. Въпреки че инфлацията вече е едноцифрено число, а брутният вътрешен продукт се увеличи с 7.4% през първото полугодие на иранската фискална година (с начало 20 март), Международният валутен фонд предупреди по-рано тази година, че в секторите, несвързани с петрол, ръстът за този срок е бил едва 0.9% и това затруднява страната в опитите ѝ да си осигури външно финансиране.

Вашингтон се въздържа да приеме законопроект за нови санкции срещу Техеран по-рано този месец, за да не повлияе на предстоящия вот. Същевременно Тръмп подписа указ, с който нареди сделката за иранската ядрена програма да бъде преразгледана въпреки уверенията на държавния секретар Рекс Тилърсън, че ислямската република се придържа към условията му.

Независимо кой ще бъде избран за президент в Иран, последната дума в по важни държавни въпроси, включително за външната политика, се пада на духовния водач през почти четири десетилетия от ислямската революция насам.