Антракс

Обезлюдено село, в което са останали няколко стари хора. Единственото близко същество, за което се грижи Тодор, е неговата крава. Тя се разболява от антракс и умира. Той прави всичко, което е по силите му, за да надмогне самотата и мъката си, почувствал се ненужен. Търси утеха в спомените. Това му помага да постигне вътрешно равновесие.

"И се завръщаме на твърдата земя по-слаби и по-мъдри отпреди, с усещане на силата, която земята е изсмукала от нас..."
Георги Богданов

Наградата на Клуба на културните дейци на Прегледа "Южна пролет", Хасково, 1988