Какво не могат да простят французите на Еманюел Макрон
В неделя вечер, след победата на Макрон на първия тур на президентските избори, си дадохме среща с приятел в кварталното барче да отпразнуваме. И вместо радост ни посрещат посърнали познати лица. Всички сме с леви убеждения, от крайни до по-близо до центъра. Някои гласували за крайно левия антиевропеец Меланшон, въпреки че са по-европейски настроени. Едни, защото трябва да се смени системата. Други - защото смятали, че има повече шансове от Беноа Амон, кандидата на Социалистическата партия. Трети гласували за самия Амон.
Архитект, оператор в телевизията, фотограф... Да, архитектът, както мнозина от колегите си, преживя кризата, но все пак оцеля и сега се стабилизира. Повечето от групичката не са богати хора, не са и бедни – и все пак парижани. Дори тези, които са на помощи, оцеляват, много трудно, но оцеляват. И са недоволни. Има причини да са – безработицата достига 10 процента (25 при младите и повече в някои квартали или региони). Социалните осигуровки са в дефицит. Платежоспособността на средните класи намалява. Но все пак...
Няма блясък радост в очите, че Макрон е на първо място, пред Марин льо Пен – защото можеше и тя да оглави класацията, което символично щеше да даде съвсем друг заряд на тази победа.
При това Еманюел Макрон неуморно повтаря, че държавата ще защитава слабите. Слага образованието начело на приоритетите си и подчертава важността на културата... Икономическите му възгледи са либерални – най вече що се отнася до трудовия кодекс (регламентацията на труда), нуждаещ се от дълбоко обновление, който социалистите започнаха да реформират и платиха за това с мандата си. Макрон не е против глобализацията. Съюзи се с десния центрист Франсоа Байру. Но да се каже, че е десен, не отговаря съвсем на реалността.
Радостта ми ме напусна и леко започна да ме е страх. Вкъщи пред телевизора съвсем се изплаших. Жан-Люк Меланшон, спечелил почти 20 процента, бе недоволен от резултата си. Отказва да подкрепи Макрон. Той, който през 2002 г., все още социалист, призова да се гласува за къде по-десния Жак Ширак, сега се въздържа. Първи напусна така наречения републикански фронт, този пакт на републиканските партии, които се съюзяват по време на избори, за да се спре крайната десница.
Страх ме беше, защото още в неделя вечер почувствах, че крайната победа съвсем не е сигурна. Че фашистката Льо Пен може да стане президент. На другия ден на "Фейсбук" стената ми мина пост на симпатизант на Меланшон: Льо Пен и Макрон отъждествени на един плакат. И фамозния призив "нито, нито", призоваващ да не се гласува за нито един от кандидатите.
Спомних си колко хора ми казваха, че ако на първия тур спечели Фийон, няма да гласуват за него на втория под предлог, че ще спечели. Сондажите дават Марин льо Пен губеща на втория тур, за какво да се гласува за този кошмарен кандидат? Ами ако се въздържат меланшонистите, част от десницата, от левицата, ако част от фийонистите гласуват за Льо Пен, кой ще спечели?
Защо французите не успяха да се зарадват на тази победа? Еманюел Макрон има един неизкупим грях: миналото му на банкер в банката "Ротшилд". Левите не могат да му го простят. Идентифицират го с "големия капитал" на "патрона". И това е необратимо, недоверието ще остане. Липсата на кариера в политиката, младостта му... Бракът му с по-възрастна жена – потенциална слабост на кандидатурата му – не се обсъжда, но в жълтата преса тръгнаха всякакви слухове.
В тази слаба позиция бе Макрон до сряда. Дали случилото се в завода за бяла техника Whirlpool в Амиен, застрашен от затваряне поради преместване в Полша, ще промени нещата? Амиен е родният град на Еманюел Макрон в бедната област Пикардия, пострадала от деиндустриализацията. В сряда, докато той разговаряше със синдикатите и ръководството на завода за решение на кризата, Марин льо Пен най-изненадващо се появи сред работниците в завода – след като дирекцията бе отказала този достъп на Макрон – за да им обещае, че той няма да затвори. Крайнодясната кандидатка се бори за гласовете на крайнолевия Меланшон, с когото споделят идеите за протекционизъм и против глобализацията.
Кандидатът на движението "Напред!" (En Marche!) нямаше избор, отиде сред работниците. Посрещнат бе с псувни и викове като въплъщение на "бизнеса". И устоя. Четиридесет и пет минути бурен разговор със стотина работници. "Тя ви лъже", каза им. В един момент го слушаха. Накрая го изпратиха с потупване по рамото.
Макрон отговори достойно на удара на Льо Пен. Според коментаторите кампанията за втория тур най-сетне започва.
А аз се моля този впечатляващ момент да е убедил някои, че Макрон е може би шанс за обновление в политическия пейзаж във Франция, който отдавна се нуждае от това.