Традиционният бурен скандал между здравната каса и лекарите, който от няколко години съпътства преговорите по всеки нов национален рамков договор (НРД), този път бе на косъм да прерасне в ураган. Причината стихийното бедствие засега да се размине е прозаична - управляващите отново са отложили за когато му дойде времето решаването на поредния проблем в нереформирания сектор. Става дума за санкциите, с които касата се опитва да наказва опитите за източването на парите й. Те са описани в НРД и се договарят с Българския лекарски съюз. Тоест с евентуалните нарушители, които трябва да възпират.

Абсурдът, както единствено може да се нарече сегашното положение, лъсна в доклада на Международния валутен фонд след последната му мисия в България преди месец. Отказът на правителството да прехвърли наказанията за източването на касата от годишния рамков договор в Закона за здравното осигуряване е оценено от фонда като една от трите неизпълнени сериозни структурни мерки наред със забавянето на търговския регистър и липсата на пълна информационна система на приходната агенция.

Контролът над лекарите и болниците не трябва да се договаря със съсловните организации на медиците, както е в момента, а да се включи в Закона за здравното осигуряване, е твърдото мнение на фонда. Подобна промяна обаче със сигурност ще разбуни медицинското съсловие, което не показва никакво желание да отстъпи от вече извоюваните си позиции.

За 2006 г. глобата за неизпълнение на задължението за 24-часово осигуряване на медицински грижи е 90 лв. при първо, 180 лв. при повторно и 240 лв. при системно нарушение. Болниците пък се наказват с до 135 лв. за нередности в документите или за отчитане на фалшиви диагнози и медицински услуги. От касата предлагат за 2007 г. глобите да се умножават по броя на пациентите, спрямо които е извършено нарушението. Според тях това е необходимо, за да се засили финансовият контрол. Ръководството на БЛС обаче е категорично, че подобна мярка няма да мине по време на договарянето.

Докато лекарският съюз не отстъпи, а той е успял да се наложи по този въпрос, трудно ще има промяна на закона, коментира депутатът от НДСВ и член на здравната комисия Антония Първанова. Тя обясни, че преди време на среща с МВФ българската страна е поставила въпроса за конфликт на интереси при договарянето на санкции за лекарите. Изменение в Закона за здравното осигуряване, за да се прекрати тази практика, трябва да има, но ако то не намери консенсус в управляващата коалиция, преди да се внесе от здравния министър, ще бъде бламирано в парламента, смята Първанова. Според нея това е един от най-сериозните пороци на здравната система и практика, която води до конфликт на интереси. Пред "Дневник" министър Гайдарски обаче не се ангажира с отговор ще внесе ли проект за промяна на закона. Той не пожела да коментира и казуса, защото още не бил запознат с доклада на МВФ.

Според представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в момента наистина е налице сблъсък на интереси, защото "контролът е обект на договаряне с контролирания". От касата се опасяват, че ако не се увеличат санкциите, лекари и болници ще продължават да злоупотребяват с парите на институцията. Само за първата половина на годината контролните органи са засекли, че от касата са източени над 1.2 млн. лв. Най-често срещаните нарушения в болниците са злоупотреби със скъпите диагнози, които през последната година се увеличиха двойно. Директорът на НЗОК д-р Румяна Тодорова преди време коментира, че ако се съди по отчетите на лечебните заведения, всяко второ бебе у нас се е родило с усложнения. Докато през 2005 г. здравната каса е платила хиляда случая на жени с проблемна бременност, само за първите 6 месеца на тази година са отчетени 18 хил. такива случая, казаха експертите на касата.

"Фалшификаторите" също имат алиби - така оцеляват в условията на хроничния недостиг на средства за системата на здравеопазването. Всяка година болниците се оплакват, че клиничните пътеки не покриват разходите им за съответните заболявания. В случая със "сложните" бебета например се оказа, че през 2006 г. здравната каса е предвидила да плаща само за най-тежките случаи. Така извън борда на средствата, събрани от здравни осигуровки, са останали по-леките усложнения, на които докторите трябва да реагират и не върви да събират допълнителни средства от родилките.

Проблемът е, че вместо да се увеличи здравната вноска или официално да се въведе доплащането за болнични услуги, държавата продължава да се прави, че със сегашните 6% покрива медицинските услуги, а пациентите се правят, че й вярват, докато дават пари на ръка. И в този омагьосан кръг става трудно да се докаже кой лекар е злоупотребил с парите от касата и кой просто се е опитал да си свърши работата.

По идеята санкциите да са регламентирани в закона се води спор вече две години. Бившият директор на касата д-р Иван Букарев смяташе, че ще успее да я прокара, но тогава лекарите не отстъпиха. Ако контролните функции на НЗОК станат част от Закона за здравното осигуряване, от това ще имат полза най-вече самите лекари, убедени са и сега в ръководството на институцията. Необходимо е законът да повели точно какви да са санкциите и за какво да се налагат, смята Цветан Ценков, член на управителния съвет (УС) на касата. Според него в момента от здравната каса наказват лекарите и болниците за всякакви дребни нарушения и това е, защото контролните органи получават процент от наложените глоби.

Според д-р Ценков дори в Наказателно-процесуалния кодекс санкциите са по-ниски, отколкото тези, налагани на докторите. Погледнете как наказаха само с 20 хил. лв. ел. дружеството, което тормози цяла Варна, даде пример той. По думите му напрежението между лекарите и НЗОК сега ескалира, защото са налице законодателни пропуски. Инициативата за промяна на закона не е в УС на касата, а в Министерския съвет и в здравното ведомство, каза още д-р Ценков.

Лекарският съюз обаче е непреклонен. Санкциите за изпълнителите на медицинска помощ са заложени в НРД, но са дадени като пълномощия по Закона за здравното осигуряване - те съществуват и работят, коментира за "Дневник" д-р Андрей Кехайов, председател на БЛС. Касата дори си позволява да санкционира понякога по субективни критерии и наказва лекари за технически грешки, а това е недопустимо, допълни той. Според представителите на гилдията не е редно санкциите да бъдат преместени в закона, защото по този начин те се превръщат в санкции на административен орган, какъвто касата не е. В Закона за здравното осигуряване могат да бъдат записани наказания за нарушения на самия закон, а за неспазване на НРД е логично санкциите да са в рамковия договор, коментира д-р Здравко Димитров, председател на бургаската колегия на БЛС.

Той припомни, че в случая става въпрос само за наказания за неспазване на договора на медиците и болниците с касата. Това са нарушаване на графика на лекарите и неосигуряване на непрекъсната медицинска помощ, отчитане на неизвършена дейност, на фалшиви прегледи и диагнози. За нарушаване на лекарската етика наказания се налагат по Закона за съсловните организации от БЛС, като най-високата санкция тук е отнемане на лекарските права за 2 години. За лекарски грешки и престъпления срещу пациентите докторите подлежат на съдебна отговорност по наказателните закони на страната.