Най-големият удар по Груевски ще дойде от съюзниците, не от враговете
Македония, в която политическата безизходица от две години е банално ежедневие, за една нощ влезе в световните новини, след като над хиляда души нахлуха в парламента в Скопие при избора на албанеца Талат Джафери за председател на законодателния орган и над сто души пострадаха в последвалите сблъсъци.
Не самите безредици обаче притесняват македонските политици и анализатори, а по-дълбоките пластове от кризата, които те изваждат на показ.
Петре Шилегов, от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), е сред депутатите, които пострадаха при размириците. Смята, че нападението е било уговорено със съзнателни пропуски на Министерството на вътрешните работи. За "Дневник" разказва, че не разбира как е възможно неконтролируема тълпа да си проправи път, из лабиринта от заплетени коридори в парламента, до пресцентъра за по-малко от минута.
"Дванайсет депутати бяхме притиснати в кьоше заедно с четирима-петима служители по сигурността. Не се знаеше кой влиза и излиза, хвърляха неща върху нас, набутаха ни в ъгъл, замеряха ни с всичко, което им попаднеше - дори крака на столове. Един от ударите по мен беше от топките от фотьойлите долу, които също могат да се смятат за оръжие. Та те използваха дори дъски, монитори и компютърни мишки."
"Това беше опит за линч, класически линч," твърди Шилегов. Въпреки все по-непримиримата вражда между неговата партия и управлявалата единайсет години ВМРО-ДПМНЕ той отбелязва, че именно депутат от тази партия е опитал да застане между тълпата и притиснатите в ъгъла депутати.
"Партийна полиция"
Критиците на Груевски извън средите на големите партии същевременно се притесняват, че зад случилото се може да се крие не просто опит за провокация на ВМРО-ДПМНЕ, а добре организирана и координирана атака. "От гледна точка на сигурността всеки парламент има определена степен на защита и ако нямате помощ от полицията, някой да ви отвори блиндираните врати, да ви направи вход, не можете да влезете. А от снимките се видя, че и служители участваха. Това може да се класифицира като опит за убийство," твърди проф. Владимир Пивоваров, който между 2002 и 2004 г. е шеф на военното разузнаване и контраразузнаване на Македония.
Според професора, който сега преподава предмети, свързани с контатероризма и следенето на електронни комуникации в Скопие, случилото се дава мрачен извод за последиците от управлението на премиера Никола Груевски, който е на власт от 2006 г.
"От изявите на министъра видяхме, че той не е имал комуникация с Митко Чавков, директора на Бюрото за публична безопасност (който е от партията на Груевски - бел.ред.). А лидерът на ВМРО-ДПМНЕ каза, че постоянно бил в комуникация с него. Това само доказва нещо, което повтарям десет години: направихме си партийна полиция. Кървавият четвъртък е само върхът на омразата. Корупцията и моралните ценности водят до разпада на нашата държава. Корупцията е най-нормалното нещо, както и партизирането на институциите, на прокуратурата, на съда, на митниците, просто на цялата държава. А всички знаехме, че нещо ще се случи. От депутатите на ВМРО няколко пъти казаха, че ще има сериозни последици и "ще ви намери народът, ако изберете председател."
Затънали в процедурни хватки
След посещението на американския заместник-държавен секретар Хойт Ий, когато президентът Георге Иванов даде знак, че е готов да отстъпи за мандата, ВМРО-ДПМНЕ започна да изглежда сама в позицията си, че парламентът трябва да продължи с избора на председател, а Заев не може да получи мандат за правителство, защото застрашава целостта на Македония и трябва да се поеме курс към нови избори.
Иво Котевски, говорителят на партията, не е съгласен. "Не знам дали може да се каже, че сме сами. ВМРО
има на своя страна двата най-големи съюзника -
правото за Конституцията, законите и правилника за работа на събранието от една страна и гражданите на Македония от друга. Те 60 дни протестираха с достойнство срещу реализирането на платформата от Тирана,"обяснява той в кафенето на пищната, чисто бяла централа на партията недалеч от центъра на Скопие, в чието фоайе виси портрет на Тодор Александров и която е известна сред опоненти на Груевски като "Бялата къща". Кафето е изпълнено с картини с революционни сцени.
Котевски обвинява СДСМ в нарушения на процедурата и анархия, а от своя по-скромен на външен вид щаб на почти половин час път от центъра социалдемократите настояват, че ВМРО-ДПМНЕ е положило огромни усилия, за да саботира избора в продължени на две седмици и половина. "Когато СДСМ предаваше властта на ВМРО, заседанието траеше само 2 часа и 12 минути. А сега пет седмици всички можехме да видим как те сами държат думата, правят си реплики и контрареплики сами," отбелязва Шилегов.
Попитан за причините за случилото се в четвъртък, Котевски бърза да уточни, че партията му не поддържа насилието, без разлика дали е физическо или политическо. "Но факт е, че физическото насилие беше предхождано от политическо насилие и като говорим за събитията, не може да бъде пренебрегната политическата отговорност за това, което се случи. Бяха погазени законите и вероятно това е на-йголямата причина за нахлуването в събранието и политическото насилие причини физическото."
Защо албанците мълчат след сблъсъците
"Ябълката на раздора" между политическите партии в страната беше появата на т.нар. "албанска платформа". Докато ВМРО-ДПМНЕ вижда в нея заплаха за стабилността на Македония, за партиите от албанския блок, които я подкрепят, списъкът с искания, между които най-спорна е езиковата равнопоставеност на албанския, е е въпрос на принципи. От ДУИ изтъкват, че от кризата през 2001 г насам всички стъпки на партията са насочени към равноправие в страната и членство в ЕС. "За 20 години всички искания от Охридския договор се решиха, само за албанския език не се реши, защото нямаше политическа воля. Смятаме, че ако с него не се приключи, ще има потенциален проблем и може да се се отприщят нови конфликти," казва Османи.
Зад издигането на платформата обаче може да се крие и друга причина – през последните години ДУИ губи подкрепа от населението и се надява, че възраждането на позабравени в Македония искания може да съживи партията. "ДУИ изгуби изборите. Взеха едва 19%, 10% по-малко от предишния вот. Албанците гласуваха срещу ВМРО-ДПМНЕ, но много не гласуваха за ДУИ, за да не направят коалиция и така се появиха общо четири албански партии в парламента," смята някогашният вътрешен министър и бивш коалиционен партньор на Груевски Павле Траянов. "Ахмети губеше поддръжката и затова разработи платформата – за да се върне в политиката като фактор."
Още при появата на платформата в публичното пространство в началото на тази година македонски и международни анализатори отбелязаха, че с нея ДУИ търси шанс да се реабилитира в очите на македонските избиратели – в годините, в които тя са част от управлението на Груевски, много албанци гледат на нея като на патерица на властта, а не като двигател на промяна. Публичното мълчание в дните след инцидента подтикна анализатори да заявят, че всъщност ДУИ най-много печели в тази ситуация. "Опитвахме се да менажираме - да общуваме с международната общност, за да се реши конфликтът. Правим го и сега," казва Османи, чиято партия по думите му вече има двата най-важни поста за решаване на кризата – на председателя и на външния министър. "ДУИ
беше най-голямата жертва на тази криза,
защото главната тема, главната цел е интеграцията в НАТО и ЕС. С кризата тези процеси се спряха. Станахме жертва на блокирането на темата. В опит да балансира между двете страни загърби личните си, партийни интереси и това се отрази на изборите, когато изгуби много депутати - от 153 000 на 90 000, защото ДУИ вършеше държавническа работа, вместо да се занимава с партийните интереси, искахме да предотвратим междуетническия конфликт. Не може да се каже, че сме спечелили, но да, ние сме ключов фактор. Но тази позиция на ключ не може да се използва за партийни интереси, а за да се стабилизира държавата. Вътрешноетническите конфликти в Македония завършват с гражданска война, беше важно за нас да не стане така."
Велика Албания?
За разлика от партията на Груевски Павле Траянов, чийто Демократически съюз излиза от управляващата коалиция през 2015 г., смята, че развитието на албанското малцинство в Македония е стигнало точка, в която трудно може да му се влияе както отвътре, така и отвън.
"В Македония се сменя състоянието на общностите. Албанците имат нелошо образование, прилични медии и неправителствен сектор, добре развит. Много трудно е да някой да ги вдигне срещу македонците. За целия период албанците останаха мирни. Няма нито една изява на албанци, насочена срещу македонците. Иначе ако нямаше медии, организации, интелигенция,
много лесно би било да се запали албанската маса.
Какво мислите, че би се случило, ако в такава ситуация ВМРО-ДПМНЕ се беше вдигнало пред парламента? Това би било гражданска война."
Бившият шеф на военното разузнаване Пивоваров не смята, че въвеждането на албанския като втори официален език може да увеличи влиянието на Тирана. "Не виждам нищо страшно в този закон, това е генерално право на хората да говорят майчин език в институциите и своя дом."
"Много пъти съм говорил за проекта "Велика Албания" и за някои неща, които подпомагат този проект из целите Балкани, които може цялостно да дестабилизирилат сигурността в региона," продължава той. "Но в последните си изяви политиците от Албания и в частност премиерът Еди Рама говорят за ЕС, в който всички народи могат да се обединят. Така могат да се решат всички националистически искания в региона. Тогава Балканите няма да са буре с барут. Този проблем не е от сега, а е от мирната конференция в Букурещ - постоянно балкански и световни войни, въоръжени действия."
Сянката на Сърбия и Русия
По-отчетлив от потенциалния интерес на Албания е постоянният интерес на Сърбия и завърналият се на Русия във време, когато за много македонци пътят към ЕС изглежда все по-далечен.
"Виждате, че в тази ситуация Русия започва да се меси за първи път с явни съобщения, министърът Лавров и по-ниски чиновници в министерството. А 25 години изобщо не бяха правили никакви изявления," казва Пивоваров.
"Груевски откри война против всички, започна да създава климат за руско влияние в Македония. Най-много обаче подтикват към недоволство сръбските медии. Всеки ден има информация от Сърбия - започнала балканска война, ще има албанско влияние, чувства на заплаха към македонците и албанците ще я превземат държавата.
Проблемите с албанците на юг искат да прехвърлят към нас,"
смята бившият министър Траянов, имайки предвид епизодичните изблици на албански национализъм в Прешевската долина в Сърбия, на изток от Косово. "Тук доминират сръбските интереси и създават антибългарско разположение в Македония, никога не са създавали антисръбско. Мислят, че Македония най-добре да се върне със Сърбия и да бъде повторно Вардарска Бановина."
"Вероятно на Балканите има много международни интереси, тук се срещат интересите на големите сили," казва говорителят на ВМРО-ДПМНЕ Иво Котевски. "Но нашият приоритет не са интересите на международните сили, а на нашия народ и нашата държава. Първи приоритет ни е да защитим най-високите интереси."
А България?
Каквато и да е представата на партията за защита на тези интереси, тя със сигурност не включва активна работа с България. Последните 10 години правителствата на Груевски не изглеждат положително настроени към София, работата по ключови документи се бави с години, трикратният премиер Бойко Борисов често също не демонстрира топли чувства към македонския си колега.
"Може и така да се каже – че властите не са добре настроени към България. Но Груевски просто си играе с националните чувства. На моменти може да бъде гъркофил. На моменти българофил или сърбоман. От всички (в правителството) той най-добре работеше с гръцките бизнес кръгове," казва Любиша Станкович – журналист от едно от най-четените македонски издания, "Утрински весник", което спря да излиза на хартия миналата седмица. Според него посланията, изпращани от властите в Скопие в последните години, не могат механично да се пренесат върху гражданите на Македония. "Той много играеше с антибългарската нотка, но не мисля, че политиката му беше генерално антибългарска."
Според Траянов управлението на Груевски е изместило геополитическата орбита на Македония отпреди десетилетие. "През 2001 г., като беше ВМРО-ДПМНЕ на власт, премиерът Люпчо Георгиевски договори подялбата на Македония с Арбен Джафери (Георгиевски дълго време отрича да е имало споразумение за подялба на територии по време на конфликта между македонци и албанци, без да се дистанцира от идеята за разделяне на държавата, лансирана от академията на науките в страната – бел.ред.). Имаше идеи за размяна на територия и пр., но България ни беше спасение и това беше подтекстът. Сега с Груевски е обратното, спасението е съюз със Сърбия против албанците. Обратно - Македония може да остане цяла само заедно с всички, които са тук. Сърби, албанци, българи, роми... Тази теза не се развива, македонският национализъм сега е много остър."
"В тази ситуация само
Борисов и Радев се държат коректно
и дипломатически, не подтикват към национализъм," твърди Траянов дни след като новият български премиер и президентът изразиха позициите си за събитията в Македония. Бившият шеф на разузнаването Пивоваров отбелязва, че именно от Борисов, още преди две години, е дошло "най-разумното решение: честни парламентарни избори и да се професионализира съдът, пък там да се докаже истината."
Какво следва за Груевски
Първите две години кабинетът ВМРО-ДПМНЕ получава признание и от критици, и от международната общност. Започват реформи, създава се законодателство, насърчаващо чуждестранни инвестиции, въвежда се данък добавена стойност. Две години по-късно обаче започва период на застой, отбелязва Траянов. Твърди, че неговата Демократическа партия напуснала правителството, след като лидерът на социалдемократите Зоран Заев публикува първите записи, уличаващи Груевски и приближените му в масово подслушване на хиляди македонски граждани. Преди това ВМРО-ДПМНЕ, която е затворена партия, изглежда не е споделяла всички свои действия с коалиционните си партньори, обяснява той.
"Често казваме, че има "политическа криза" в Македония. Аз не съм съгласен с този термин. "Политическа криза" е една работа, "криминална криза" е съвсем друго. Ние в Македония имаме класическа криминална криза. Имаме партийна войска, която слугува на една политическа партия. Така имаме разпадане на системата на сигурността, а при такова положение може и цялата обществена система да се разпадне," смята бившият топ разузнавач Пивоваров.
Защо обаче, ако управлението на Груевски е толкова лошо, колкото твърдят критиците му, ВМРО-ДПМНЕ и на вота през декември се оказа най-голямата партия? "Класически клиентелизъм. Всички, които го поддържат, това е заради членството им в държавната администрация," смята журналистът Любиша Станкович. "Сега, когато и държавата вече няма пари, тези хора ще страдат най-много. И си мисля, че ако нещо лошо му се случи на Груевски, ще е тъкмо от неговите хора. Същите тези хора ги е страх, че на първи може да не вземат заплати, пенсии, субсидии. Сега Груевски за нищо не го питат.
Никой не го търси, от него нищо не зависи. Тук ще завърши цялата приказка на Груевски. От хората, които бяха с него. Не от другата страна."
"Глави, които сънуват велики държави"
"Какво следва оттук нататък? Не може да бъде изключен вариантът да има ескалация като сблъсъците в парламента," казва депутатът Петре Шилегов. "Сега по-важното е държавните институции да се освободят от партийните си пристрастия. Всеки има право да протестира. Политическите ни опоненти обаче трябва са в парламента на Македония, а ВМРО – да приеме, че е опозиция и това е ролята ѝ в обществото- СДСМ беше опозиция 11 години."
"Ако са истина твърденията на Никола Груевски и на това ръководство на ВМРО-ДПМНЕ, че тези материали, които ние обявихме, подслушваните разговори, са лепени, рязани, монтирани и неистинни, в техен интерес е да има бързи, ефикасни разследвания и евентуално съд.
Политическата сила на Груевски ще е огромна,
ако се докаже, че той е неоправдано обвинен от наша страна, а той има здрав интерес от това. Истинският му страх не е от прокуратурата, а от губенето на власт."
Според Павле Траянов съдбата на Македония е в известна степен в ръцете на международната общност. "Уж зависи от нашите политици. Но те никога не са действали без външно влияние. Така беше през 2001 г., под натиск на ЕС се подписа Охридският договор. После дойдоха американците и европейците и подписахме Пържино. Така се решава и сега кризата. Ние правим проблемите, искаме помощ да ги решат чужденците, а после ги критикуваме защо ни се месят във вътрешните работи."
"Всички ние, балканците, имаме
измъчени глави, които сънуват велики държави
и е много лесно да ни манипулират. Проблемът ни е друг: мислим, че светът се върти около нас. Това е главният проблем, защото Великите сили са тези, които пишат историята. Те са поставили границите, без да питат хората в коя държава искат да живеят. Винаги те са решавали големите искания," смята Пивоваров.
"Проблемът е, че народът, вместо да се завърти към това да работи и да живее добре, той се върти около историята. А историята винаги я пишат победителите. С времето се извъртат фактите - онзи, който е нападал, сега твърди, че всъщност се защитавал. Освен ЕС и НАТО друго няма да ни спаси."