Устройствата и приложенията за сателитна навигация по пътищата заместват мисловната дейност и на практика карат мозъка да "изключи" тази част, която отговаря за ориентацията, показва експеримент на учени от University College London, цитиран в списанието Science Daily.
Проучването е публикувано в журнала Nature Communications. В него се включили 24-ма доброволци, които трябвало да симулират придвижване из централната част на Лондон, докато мозъчната им активност се наблюдава със скенер. Учените се концентрирали върху процесите, свързани с паметта и ориентацията в амоновия рог в мозъка (или т.нар. хипокамп), както и върху предната част на мозъчната кора, където се формират плановете и решенията.
За целите на експеримента изследователите начертали в детайли лабиринта от малки улички в централен Лондон и първо оставили участниците да се ориентират и сами да взимат решения накъде да вървят.
Reuters
Кадър от Лондон
Когато трябвало да се оправят сами из уличките, мозъците на доброволците работили активно. Пикове на мозъчната дейност имало в моментите, в които се озовават на непозната улица, или когато трябва да изберат посоката, в която да продължат на кръстовище. Спадове на активността имало, когато хората се озоват в задънена улица и устремът им буквално се блокира.
Колкото повече избор на посоки имали, толкова по-стимулирани изглеждали на скенера предната мозъчна кора и хипокампът на участниците в експеримента. Когато обаче държали GPS в ръка, при същите "вълнуващи" условия, нито една от двете ключови части на мозъка не се активизирала така интензивно, а дори напротив - реагирали съвсем приглушено.
Обяснението на учените е, че хипокампът е в стихията си, когато пред него има неизвестни - благодарение на него човек си представя къде иска и къде би могъл да отиде, а предната част на мозъчната кора подрежда целите и търси най-добрия маршрут. Когато обаче вниманието на човек е концентрирано върху устройството вместо върху реалната градска обстановка, а дестинацията и маршрутът са начертани, тези центрове в мозъка просто нямат задача и съответно - причина - да работят.
Reuters
Кадър от Лондон
Новият експеримент е поредното доказателство на тезата на екипа от University College London. Преди това изследователите са анализирали пропорциите на амоновия рог на голяма група таксиметрови шофьори в Лондон, установявайки, че той е по-развит при тези, които не използват сателитна навигация. При разчитащите на собствените си умения имало и отчетливо по-добро познаване на града и развита памет за имената на улици и места, и за възможностите за придвижване.
Друго изследване от поредицата на същите учени е и анализ на част от най-големите градове по света за това доколко е лесно ориентирането и движението в тях. Оказало се, че заради плетеницата си от малки улички, Лондон е един от най-натоварващите за хипокампа, докато за изненада Ню Йорк изобщо не е. В американския мегаполис и особено Манхатън, поредната номерация на булевардите и правите им линии, на които имаш избор от все същите стандартни посоки напред, наляво или надясно, създават спокойствие и чувство за постоянна ориентация там, установили експериментите.
Според учените работата им може да послужи за ориентир за бъдещото градоустройство и облагородяване на старото, така че средата да е по-щадяща или пък по-стимулираща. Следващата им задача е да създадат алгоритъм или метод за идентифициране на трудните за навигиране условия, който после може да помогне за оптимизирането на сгради - например в болниците да се разпознаят объркващите участъци и да се пригодят за пациентите с деменция, посочват от британския университет.
