Държавната и служебна тайна да не е безсрочна, предлага кабинетът
Правителството ще опита да сложи край на безсрочната държавна или служебна тайна. Това се прави с проект за промени в Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, публикуван за обществено обсъждане, информира в днешния си брой в. "Сега".
От мотивите към предложението се разбира, че в момента съществува законова празнина при декласификацията на секретните материали. По закон с изтичането на съответния срок за секретност, с който е защитен даден документ, той трябва моментално да става явен. Заради празнотите в нормативната уредба обаче се стига до изискването да има специални, нарочни действия на служители, които да свалят съответния гриф за сигурност.
Това на практика превръща много документи в безсрочно секретни.
Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) определя конкретни срокове за защита на класифицираната информация. За информация, маркирана с гриф за сигурност "Строго секретно" например, срокът е 30 години, за "Секретно" - 15 години, за "Поверително" - 5 години, а за информация, класифицирана като служебна тайна, срокът е 6 месеца. Допуска се възможността за удължаване, но с не повече от първоначално определените срокове. След това информацията става явна.
"Не са допуснати никакви отклонения от това, като дори в случай на удължаване на установените в закона срокове за защита - ефект, който може да бъде постигнат само с решение на ДКСИ, когато националните интереси налагат това, удълженият срок не може да надвишава първоначално определения. Следователно безсрочна защита на класифицираната информация, създавана в България, не се допуска", е записано в мотивите на законопроекта.
Затова и се предлага в случаите на премахване на класификацията поради
изтичане на сроковете за защита грифът за сигурност да се счита заличен с изтичане на съответния срок и без да са изпълнени други действия.
Проектът се внася от премиера, но е изрично посочено, че е съвместно с председателите на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС).
Службите имат огромни по обем и брой секретни материали и трябват огромни усилия за тяхното декласифициране. Самите те не се ориентират кога трябва да свалят гриф за секретност или евентуално да удължат срока. Според авторите на промените това може да доведе до нерегламентиран достъп например до документи с удължен срок за секретност, включително и чрез искания за достъп до обществена информация. Затова измененията предвиждат ясни регистри и строг ред на документооборота.