Настоящото издание на "Бележника" предлага нов подход за въвличането на деца, млади хора и възрастни в изработването му. За първи път освен експертния доклад бе подготвено и специално издание "Бележник 2017: Как децата, родителите и професионалистите оценяват държавата?" (можете да го изтеглите от прикачения файл). Текстът отразява консултации и проведени фокус групи с близо 900 деца, млади хора, родители и професионалисти и показва как те усещат в реалния си живот държавните политики и ангажименти към самите тях и какво ги вълнува и притеснява най-много.

През 2015 година в България са починали 434 деца на възраст до 1 година. За 2014 година са били 517, като коефициентът намалява от 7.6 промила на 6.6 промила през 2015 година. Въпреки това детската смъртност остава по-висока, отколкото в Европейския съюз (3.69 промила). Областите с най-висока детска смъртност са Ловеч (12.9‰), Сливен (12.8‰), Пазарджик (11.8‰), Велико Търново (9.8‰), Силистра (9.4‰), а с най-ниска: София (2.5‰), Кюстендил - (3.2‰), Габрово - (3.8‰), Перник (4.6‰).

И макар и броят на ранните раждания да намалява, той все още остава висок. 6274 са живородените през 2015 година бебета от майки под 20-годишна възраст. Расте и броят раждания от здравно-неосигурени жени - през 2016 година те са били 7 975, през 2015 г. - 7 588.

Тук най-високо оценената подобласт е "Детска смъртност", следвана от "Болнична и доболнична помощ". Възходящите оценки (със 6 стотни повече от миналата година) се дължат основно на резултатите по отношение намаляване на детската смъртност и усилията за приоритизиране на майчиното и детското здраве.

- Създаване на подходяща среда за децата във всички родилни и детски отделения в страната;

- Гарантиране на равен достъп до здравеопазване и качество на здравната грижа за всички деца;

- Развиване на целенасочена държавна политика за инвестиране и задържане в страната на специалисти, завършили ключови за детското здраве специалности като "педиатрия", "детска психиатрия" и др.

Изследването PISA за 2015 година поставя България на 45-то от общо 72 места за постиженията на 15-16-годишните ученици в три познавателни области – природни науки, математика и четене. Функционалната грамотност измерва възможностите на учениците за разбиране на материала, за неговото анализиране, за логично изразяване на идеите, както и за справяне с приложни задачи на база на наученото, а само 59 от децата на 15-16 години притежават четивна грамотност, 58 - математическа и 62 са функционално грамотни по природни науки.

Оценката е почти идентична с миналогодишната – 3.45. Наблюдава се увеличение на оценките в областта на училищното образование и на ангажиментите, свързани с приобщаващото образование. В същото време се отчита понижение в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст.

Всеки 7-и ученик между 15 и 18 години не е в училище. Това означава, че в повечето случаи той/тя не завършва гимназия или това се случва по-късно. Едва 81.5% от децата в съответната възраст са записани в средното образование.

В областта на ранното детско развитие, родителите споделят, че основно предизвикателство е, от една страна, липса на единен подход и достатъчно гъвкави и разнообразни възможности. Критикуват и липсата на достатъчна и навременна подкрепа и помощ на самите работещи, особено в детските градини, тъй като от това страда тяхната отдаденост и мотивация.

Отношението на училището също е много важно. По-голямата част от децата не са съвсем запознати с термина "приобщаващо образование". Някои от тях го свързват с децата, които отпадат от училище, децата от различен етнически произход, социално слабите деца, децата със заболявания. При обяснението му казват, че тяхното училище по-скоро не е много приобщаващо. Децата със специални образователни потребности споделят по-често от децата без установени такива, че не се чувстват съвсем безопасно в училище.

Изискванията на самата система също не подпомагат приобщаващото образование. Често пъти учителите гонят нормативи и нямат време да обръщат повече внимание, ако е необходимо. Далеч не във всяко училище или детска градина има достъп до психолог, логопед или ресурсен учител, който да помага на децата при необходимост.

В тази област спадът на оценката е от 40 стотни спрямо миналата година. Реформата на системата за детско правосъдие все още не е факт, въпреки че през 2016 г. Министерството на правосъдието изработи проект на закон, който да замени остарялото законодателство в областта. Промените все още не срещат одобрението на всички заинтересовани институции и не са стигнали до обсъждане в Народното събрание.

В същото време, ситуацията в социално-педагогическите интернати (СПИ) и възпитателните училища-интернати (ВУИ) продължава да бъде изключително тревожна от гледна точка на качеството на живот на децата, настанени там. Към началото на 2016 година общо 213 са децата, настанени в такъв тип интернати.

1059 са общо децата в специализирани институции към 2016 година (213 други са в интернати).

Работещите всеки ден със семейства, които са в риск да изоставят детето си, споделят, че е много важно да се имат предвид най-честите причини за решението на едно семейство да изостави детето си – липсата на пари, тежки увреждания на детето, преценка на родителите, че не могат да се грижат.

Липсват и достатъчно специалисти, които да могат да окажат необходимата подкрепа навреме. Децата смятат, че за да няма деца, които са изоставени от родителите си, несъмнено е важно самите родители да могат да осигурят условия и да знаят как да се грижат за детето си. Ролята на институциите, обаче, виждат именно в подпомагане на родителите да се справят, когато проблемите са все още малки. Децата споделят още, че повечето от тях не са получили много информация, тя е била подвеждаща или невярна, когато са били изведени от семейството си – внезапно и много стресово.

Трудно е било и заради невъзможността да кажеш дори "чао" на родителите, приятелите и всичко, което ти е било познато до момента. Според децата е важно на детето да му се каже всичко, така, че то да разбере какво се случва, защо и какво предстои.

Що се отнася до осиновяването, децата смятат, че детето трябва да бъде съгласно да е осиновено. Осиновителите от своя страна трябва да имат възможност да се грижат за децата, включително финансова, и трябва да обръщат внимание на децата и да играят с тях. Осиновителите споделят, че изпитват затруднения както в намирането на информация относно процеса на осиновяване, защото невинаги и самите институции имат едно и също разбиране как се случва той, така и заради недостатъчните обучения и недостатъчната подкрепа, включително в следосиновителния период.

Приемните родители споделят, че основното предизвикателство пред тях е неразбирането, че приемният родител – като човек, който се грижи за детето, настанено при него – има нужда от повече подкрепа, за да осигури най-добрата среда за детето. Трудностите са най-вече от гледна точка на пропуските в системата, които създават рискове за самото дете – претоварени социални работници, тежки административни процедури. Споделят, че им е трудно да не знаят какво се случва с детето след извеждането му от приемното семейство.

България продължава да бъде една от трите страни членки на ЕС, които нямат специализиран омбудсман по правата на детето; продължава да има практики на дискриминация и неравно третиране на деца бежанци, деца с увреждания и деца от ромски произход по отношение на достъпа им до качествено образование, здравеопазване и адекватна жилищна и социална среда.

За 2015 37.3% от децата (0-17 г.) в България живеят в материални лишения. За сравнение делът на тези деца в ЕС е 9.5%. За 2015 година 43.7% от децата в България са в риск от бедност или социално изключване. За сравнение в ЕС делът им е 26.9%.

1 от 4 деца в България (25%) живее при лоши битови условия – в небезопасен и нехигиеничен дом. 2 от 5 деца няма къде да учат и да си пишат домашното, нямат средства за книги извън учебниците и не получават поне едно хранене на ден с месо или риба. В най-висок риск от бедност са домакинствата с три и повече деца (66%) и тези със самотен родител (35,2%).