Френският екоминистър продължава политиката на Оланд за свиване на ядрения сектор
Новият министър на околната среда, който ще отговаря и за енергетиката, заяви в телевизионно интервю, че до 2025 г. делът на ядрената енергия във Франция трябва да намалее до 50% и трябва да се закрият най-старите реактори. Никола Юло е известен от много години като природозащитник, документалист и активист в страна, където ядрените централи произвеждат около 75% от енергията и дават работа на около 200 000 души.
"През 2025 г. делът на ядрената енергия в сравнение с това, което е било вчера, а не утре, трябва да е 50%", каза той пред France 2. Това е потвърждение за спазване политиката на предишния президент социалист Франсоа Оланд, който обеща същите параметри. Много от ядрените централи в страната остаряват и технологичният им живот ще се изчерпи някъде през 30-те години.
Избирането на Еманюел Макрон за президент предизвиква поскъпване с 20% на акциите на енергийния гигант "Електрисите дьо Франс" (EDF), защото се очакваше от пробизнес настроения държавен глава завой в енергийната политика. Като икономически министър Макрон задвижи рекапитализацията на компанията, както и съюза ѝ с "Арева" и бе откровен привърженик на френския проект за нова британска ядрена централа в Хинкли Пойнт. Новият премиер Едуар Филип е работил като лобист за "Арева" в периода 2007 - 2010 г.
След назначаването на Юло в сряда акциите на EDF се обезцениха със 7%, защото се разбра, че тези надежди са се оказали прибързани.
Част от проблемите на компанията идват от това, че за Хинкли Пойнт ѝ трябват над 21 млрд. евро плюс 50 млрд. евро за обновяване и модернизиране на ядрените ѝ централи във Франция.
Юло допълни, че реакторът във Фесенейм на границата с Германия ще бъде спрян след консултации и на приемлива социална цена. Решението за затварянето на най-старата АЕЦ на Франция бе взето от борда на EDF (85% от компанията се контролират от държавата) през януари след натиск от Берлин и европейските директиви за разнообразяване на енергийните източници в националните икономики.
В замяна EDF ще получи обезщетение от 490 милиона евро за спирането на реакторите и преквалифицирането на 850 служители. Мощностите във Фесенейм трябваше да бъдат спрени още през миналата година, но сега това, изглежда, ще стане през 2018 г. Те ще бъдат компенсирани с реактор от трето поколение във Фламанвил, но той трябваше да заработи през 2012 г., а след експлозия през февруари този срок се измества за догодина и разходите за него се увеличават почти три пъти спрямо първоначално заложеното.
Юло е бил съветник на няколко президенти, но досега е отказвал министерски постове, предложени му от Жак Ширак, Никола Саркози и Франсоа Оланд. Сега 62-годишният министър обяснява, че е приел поканата на Макрон, "защото мисля, макар да не съм сигурен, че има нова политическа ситуация, предлагаща възможност за действия и не мога де пренебрегна това".
Той е смятан за прагматичен, а не за войнстващ природозащитник и EDF е сред спонсорите на неговата фондация.
Според него едно от най-големите предизвикателства пред Франция е устойчивото преминаване на EDF от ядрени към възобновяеми източници. Докато в други страни се ускорява енергийният преход, EDF се сближава с ядрената "Арева", инвестира огромни средства в атомни централи и недостатъчно във възобновяеми източници, допълни Юло. Запитан кога смята, че Франция трябва да се раздели с ядрената енергия на своите 58 реактора, той отвърна: "Това е средносрочна цел."