Магдалена Хованиец, хореограф: Бунтарството днес е способността да отстояваш себе си
Магдалена Хованиец е пърформънс артист, хореограф, музикант с опит в пънка и хип-хопа, режисьор с твърди концептуални виждания – всичките й интереси намират място в пърформънса "Светилище", който ще се играе днес от 19:30 ч. в пространството на ДНК. С него закрива и тазгодишното издание на фестивала за съвременен танц "Антистатик".
"Всеки път, когато сме на сцена, се получава различно. Така че "Светилище" има малко общо с това, което беше в началото, през 2014 г. През цялото време търсих каква е есенцията, какво прави едно изпълнение истински важно. Всеки път, в който сме на сцена, научаваме нещо ново", казва родената в Полша и живееща в Австрия Магдалена Хованиец пред "Дневник". Тя е също така отговорна за костюмите, сценичния и светлинен дизайн на представлението, описано като "смесица между театрално представление и реално място за нови измислени ритуали". В него Магдалена комбинира техно и поп музика с елементи от хореографията на "Пролетно тайнство" на Нижински.
Това е първото й гостуване в България, но свързва страната с решението си да се посвети изцяло на изкуството. Определя като важен момент, когато във Виена гледа физическия пърформънс "Лили Хендел" на намиращия все по-широк международен успех през последните години Иво Димчев.
"Казах си, че ако той е способен да направи всичко това, значи и аз мога. Разбрах, че можеш да поставиш на сцена всичко, което поискаш. Че не става въпрос за следване на норми, а да създадеш собствен език, да следваш импулсите си, да се идентифицираш с това, което създаваш. Правилата не ме интересуват и да го вярвам е ежедневна работа – да си напомняш, че те не съществуват, за да не им се оставяш. Всеки ден се питам къде принадлежа, какво съм аз като човек."
Интересът й към танца започва още като дете. "Но после попаднах в училище с типичния строг руски режим и за известно време нямаше място за изкуство." Започва да танцува отново в тийнейджърски си години. Завършва танц и пърформанс в Държавното балетно училище в Битом, Полша, както и в Линц. В момента живее и работи във Виена.
"Светилище" я отвежда до сцената на "Импулстанц", най-големия танцов фестивал в страната и един от най-влиятелните в Европа. "Използването на поп песни е начин да обхвана нещо лично от миналото, което може би е изгубено. Със сигурност е важна част от шоуто ни, по същия начин, по който тези песни имат роля в ежедневния живот, в обществото. Така и търсим едно общо преживяване с публиката. Обществото винаги се сплотява около някакъв вид ритуали, каквито са може би популярните песни и преживяванията около тях. Дори като че ли тези ритуали са по-важни днес, отколкото в миналото. Важно е да запазим тези поведенчески модели, които ни карат да сме по-добри и уважителни един с друг. Може би и по-фокусирани, тъй като днес е много трудно да направиш впечатление пред общата публиката, вниманието й е разпиляно."
Често цитираните от младите творци проблеми с утвърждаването и намирането на публика са валидни и в работата на Магдалена. "Да си артист днес означава да седиш изключително много време пред компютъра си. Опитвам се да не отдавам много значение на това, но всъщност часовете до обяд минават в отговаряне на имейли. Ако можех, с радост бих се изолирала от всичко това и денят да започва с репетиция в студиото." Извън работата си като режисьор, фотограф и танцьор, тя е също така част от две групи. "За да виждам музиката от различни ъгли."
Проектите й през годините често не са в залите, а на открито. "Изкуството не трябва да бъде разглеждано като обект и живото изпълнение го предпазва, тъй като то те подканва да си част от него. Да си част от момент, който няма да се повтори. Харесва ми идеята, че градските пространства ни принадлежат и мога да правя каквото си поискам с тях. Ние сме граждани в града, а не на града. Той трябва да е направен за хората, както политиката трябва да е в услуга на хората."
За един от пърформънсите си тя се среща с наркозависими, за да изучи физическите им характеристики и движения. Била и бездомна за един ден, в търсене на "изгубения пънк идеал" във време, което според нея е усвоило и пакетирало бунтарството. Описва тези идеи като начин да провокира емпатия, както и да изпита себе си – може ли да погледне живота едновременно през очите и телата на други? "Изключително важно е да можеш да култивираш интерес към друг слой хора, да излезеш от кръга си и да спреш да си мислиш, че с него светът се изчерпва."
"В момента бунтарството е в борбата и способността да отстояваш себе си, да не се конформираш в живота и в това, което правиш, да си критичен, да не се страхуваш от провала. Мисля, че провалът е нещо красиво, той е основна съставка, за да постигнеш качеството в изкуството. Пънк е да бъдеш артист всеки ден, пънк е да превърнеш живота си в изкуството и всеки може да постигне това. Дори и старицата, която продава вестници – ако поиска, ще намери начин да протестира срещу това, което не харесва", казва Магдалена.
"Мисля, че едно от големите предизвикателства днес е да сме наясно какво всъщност ни заплашва. Смята се, че Австрия е съставена от едно либерално и широкоскроено общество, но от моя опит това не е истината. Капиталистическата структура ни разсейва от по-дълбоките проблеми, забравяме да мислим за тях. В днешно време не мисля, че човек има правото да каже, че иска да се дистанцира от световните проблеми. Ако въобще това е възможно, защото за да си изолиран от тях, трябва да заживееш на друга планета."
В съвременния танц тя вижда не само начин да постави въпросите, които я вълнуват, но и да намери отговорите.
"Виждам огромен потенциал в съвременния танц. Това е изключително подценена форма. Движенията ни издават толкова много за нас, за погледа ни към света, за възможността да променим себе си или средата около нас. Телата ни имат способността да отразяват какво ни се случва. Мисля, че днес трябва да преосмисляме ролите си в обществото, да поемаме повече рискове, да живеем с кураж и то всеки ден."
Билетитите за представлението са на 10 и 8 лв. и могат да се намерят на касите на билетния център на НДК и на място в ДНК, час преди началото.