Над 60% от българите са чувствителни на тема замърсяване на жизнената им среда. Това сочат неокончателните данни от социологическото проучване за нагласите за разделното събиране на отпадъци, което поръча Министерството на околната среда. Според изследването най-голяма готовност за рециклиране на боклука имат хотелиерите.

Вече започна информационната кампания за разделното събиране на отпадъчни опаковки. За стратегията на национално ниво са сключени договори с три рекламни агенции - "Райо кора", "Бизнес дата" и "Зенит адвъртайзинг енд къмюникейшънс" - на обща стойност 1.35 млн. лв., каза в петък зам.-министърът на околната среда Чавдар Георгиев. Той допълни, че обществена поръчка не е имало, защото парите се дават от петте оползотворяващи организации, а не от екоминистерството. Очакваме видими резултати от работата ни след първите три години, но европейският опит показва, че едва след десетата година разделното събиране се превръща в начин на поведение, подчерта прокуристът на "Екобулпак" Милен Димитров.

Опаковките са ценни суровини и не бива да се изхвърлят на сметищата, каза Чавдар Георгиев. Ако системата за разделно събиране се въведе изцяло, потреблението на енергия и суровини ще се понижи със 70 до 90 на сто, което трябва да понижи цените на стоките, допълни той.

------------------

Представителите на повече от 100 държави се договориха в петък да предприемат съвместни стъпки за разчистване на планината от т.нар. е-боклук - милиони и милиони стари компютри, телефони и хладилници. Думите обаче не бяха последвани от дела, когато се стигна до въпроса кой ще плаща за защита на страните от Третия свят срещу вноса - легален и нелегален - на опасни отпадъци. Последният скандален случай в този план бе през август, когато в Кот д'Ивоар 10 души загинаха и хиляди се разболяха от незаконно отровно сметище на холандска компания.

Петдневната среща в кенийската столица на държавите от Базелската конвенция за мониторинг и контрол над опасните отпадъци се занимаваше основно с е-боклука. В Найроби се чуха също предупреждения, че бедните държави се използват не само за законни и опасни сметища, но и че много от изхвърлената от развитите страни

В света всяка година се произвеждат по почти 50 милиона тона от новата категория отпадъци. Според природозащитниците от производителите на техника трябва да се изисква повече отговорност и съучастие. Те трябва да мислят за изхвърлянето и рециклирането на продукта си, още когато го проектират.

Делегатите в Найроби се договориха да започнат пилотни проекти със схеми за обратно събиране на отделни групи стоки. Това трябва да стане на основата на работата на Базелската конвенция с десетината водещи световни производители на мобилни телефони по събирането и обработването на излезлите от употреба апарати. Поети бяха ангажименти и за засилена борба с незаконния трафик на отпадъци по света и подобряване на техническите ръководства за контрол върху този бизнес.

Африка е в центъра на вниманието, защото през последните години континентът се е превърнал в световно бунище. Заради лоша регулация, бедност и корупция тук се позволява стоварването на огромни количества опасни и е-боклуци. Сравнително нов обект на внимание за специалистите се оказа

излезли от употреба самолети или кораби, които вече са паркирани в пристанищата и полетата на Третия свят или тепърва ще се насочат насам при предстоящата подмяна на флотилиите. Според нови данни на ЮНЕП - екоорганизацията на ООН, почти една трета от 25 хиляди големи граждански самолети, които се използват в момента, ще бъдат бракувани в следващите 10-15 години. Към 2035 г. броят на "летящия скрап" ще достигне 35 хиляди самолета.

След няколко инцидента с петролни разливи от танкери в Европа през 1999 г. и 2002 г. бяха въведени нови строги правила. Според тях близо 2200 кораба, много от тях преносители на опасни за здравето товари като азбест, ще трябва да спуснат флаг до 2010 г. и все някъде да бъдат изхвърлени и нарязани. Други 1800 товарни кораба ще излязат от действие в Северна Америка, Бразилия и Китай. Според дефиниция от 2004 г. на Базелската конвенция старите кораби са "отровен отпадък", но и досега на международно ниво няма постигнато споразумение как да се процедира с тях. Типичен пример за объркването е Бангладеш - там в момента се унищожават над половината от старите кораби на планетата и властите се притесняват, че по-строга регулация ще остави хиляди работници на улицата.

Много голямо предизвикателство е растящото потребление на електроника - от мобилни телефони до палмтоп компютри. Само през 2004 г. в света са купени 183 милиона компютъра. Повечето от тях сега се смятат за бракми. В САЩ всяка година се изхвърлят 20 милиона компютъра. Същото се случва за броени месеци с мобилните телефони - до 2008 г. се очаква да има 2 милиарда потребители на мобилна комуникация. В развития свят обемът на е-боклука ще се утрои до 2010 г. Своя принос вече дават и бързоразвиващи се икономики като Индия. Службите на щата Махаращра са изчислили, че районът на Мумбай произвежда годишно 10-12 хиляди тона електронен боклук.

В Найроби възникна спор и около това

внасяна в бедните държави на достъпни за местните хора цени. Според Ахим Щайнер, председател на базираната в нигерийската столица ЮНЕП и кораби, и мобилни телефони трябва да се третират в една категория. "Докато не разрешим този въпрос, ще сме в положението на кучето, което си гони опашката", каза Щайнер.

Планината от е-боклук се трупа пред очите ни - според експертите това е най-бързо нарастващата група от градската смет в развитите държави. Много голям дял от него влиза в Африка под етикета "преоборудвана стока", но в действителност свършва по сметища и безпризорни площадки, където от купищата техника текат олово, кадмий, живак и други опасни субстанции. Смята се, че до три четвърти от вкарваната на континента стока "втора" ръка всъщност си е чист боклук. Затова в Найроби бе предложено да има система ако не за обратно събиране, то поне за общоприет тип сертификати, гарантиращи, че техниката наистина е ремонтирана и годна за допълнителна употреба.

В Нигерия всеки месец през пристанището на Лагос влизат по 500 контейнера, пълни със стара електроника. Миналата година по 17 европейски пристанища бяха проверени документите за 3 хиляди пратки и бяха инспектирани над 250 кораба. Оказа се, че практиката за нелегален износ на отпадъци е масово разпространена. От прегледаните общо 140 товара със смет 48% са нелегални.