След две сравнително слаби години световноизвестната роза дамасцена отново цъфти в изобилие в розовата долина. Кампанията по прибирането й е в разгара си край Панагюрище - град, в който този традиционен поминък е бил забравен, но напоследък се завръща с бързи темпове. 
Преоткриването му започва с ентусиазма на две семейства в началото на XXI в. Едно от тях, на Веселина и Николай Ралчеви, създава единствената дестилерия за преработка на етерични масла в града. Благодарение на малък заем от Европейския съюз от 2012 г. тя се насочва и към био производство - ниша, която тепърва ще разкрива големия си потенциал, смятат двамата. 
Веселина Ралчева обработва 80 декара свои рози, а още толкова са в процес на растеж. Затвореният цикъл на производство й позволява да е по-гъвкава при промените на цените, но й се отразява двуяко. 
Розоберът на много места започна с протести на собствениците на масиви заради срива в изкупните цена на продукцията - от 5-6 на 3,5 - 3 лева на килограм. Причината отчасти се дължи на богатата реколта маслодаен цвят след две тежки години. 
Цената на килограм цвят беше нереално висока и клиентите ни дадоха ясен знак, че ще се откажат от маслото в продуктите, където това е възможно, обясни Ралчева. "Но цена под 3,5 лв на килограм е несправедлива и непосилна за земеделските производители." 
За производството на килограм розово масло отиват между 3 и 3,5 тона розов цвят. Наричан и течно злато, цените на този световноизвестен български продукт в последните години достигаха до 10-11 хиляди евро на килограм. 
Органичният му вариант пък често е с 15 и дори 20% по-скъп. Според Ралчева пазарът на биопродукти е и по-сигурен и надежден, защото расте с бързи темпове. Клиентите на дестилерията й са основно парфюмерийни фирми от Западна Европа. 
Потребителите на запад все искат не само чисти и здравословни продукти, но оценяват все по-високо факта, че продуктът носи в себе си екологични и социални ползи. "Въобще приятно е да се работи, когато усещаш, че си в хармония с обществените очаквания, а не само че печелиш", споделя Веселина. 
Но и отглеждането на органични рози изисква много труд. Най-сигурната защита срещу паразити е подрязването на розите, за което е необходим ръчен труд. 
Производството на семейство Ралчеви осигурява работа средно на 30-40 души за период от 9 месеца, а в момента на масивите са наети и 50 човека допълнително. 
Розите се берат от ранни зори - 5 ч. сутринта, докъм обяд, тъй като заради жегата маслодайните качества на цвета спадат. 
Този чувал събира средно 5-6 килограма. 
Възнагражденията на берачите тук са около лев на събран килограм. 
А някои работници, като Христо казват, че успяват да предадат около 50 кг на ден. 
По обяд цветът заминава от полето към дестилерията. 
Фирмата на Николай и Веселина работи с два дестилационни апарата за биологично и конвенционално преработване. Отвъд розите се занимават и с лавандула, отглеждат и лимец и биозеленчуци. 
За разлика от лавандуловото масло обаче розовото се получава чрез сложен процес на двойна дестилация. 
300-350 кг рози, колкото е капацитета на един казан, и два часа работа са равни на 100 гр. розово масло. 
Крайният продукт от усилията на фирмата са около 40 кг розово масло годишно. 
"Но си струва. Това е идеален семеен бизнес", казват двамата, които се захващат със земеделие преди около 18 години, с идеята да произвеждат нещо от наследените земи. Николай е по образование пожарникар, а Веселина - хоров диригент. 
По това време - около 2003 г., розови насаждения имат единствено те и още едно семейство в града. Днес обаче с това се занимават около 70-80 домакинства, някои насърчени от тях. 
Ралчеви ползват и техен цвят, а в града вече има изкупни пунктове и на дестилерии от Казанлък и други столици на розопроизводството. Ключът към устойчивостта обаче е да отвориш собствена дестилерия, смята Веселина. 
Двамата са ползвали на два пъти финансиране по програмата за селските райони, планират да направят и втора дестилерия в близко село. 
"Дневник" ги посети като част от информационната кампания #InvestEU, която иска да разкаже за добри бизнес начинания, осъществени дори със скромна подкрепа от европейските фондове. 