Ланвайрпулгуингилгогеръкуърндробулландъсилиогогогох - гарата с най-дългото име в света
Средновековни замъци, римски руини, спомени за друидите, места за катерене и за сърф и най-вече чудни гледки привличат ценители на природата в Северен Уелс
В замъка Карнарвън съвременна експозиция проследява историята на Уелс. Според легендите линията на уелските крале започва от IV век с Магнус Максимус, западно-римски император, управлявал от Карнаверън, и всички уелски принцове са негови потомци...
Гларусът, който тъпче тревата, когато иска да си получи закуската. Според репортаж на "Нешънъл Джеографик" така червеят в земята си мисли, че вали дъжд и се подава на повърхността. Зад стените на замъка в момента е отлив и лодките са останали на пясъка. 
Един от най-красивите плажове е на остров Ангълси - Нюбъроу бийч. Заради чистата морска вода и чистото крайбрежие е отбелязан със Син флаг (награда за плажните ивици – отличници от екологична гледна точка). 
Безкрайна пясъчна ивица край гора и дюни, изгладена от приливите и отливите. Целият район е обявен за природен резерват заради пясъчните дюни. Строги табелки повеляват да се върви само по пътеките, да не се късат цветя, а боклукът да се носи вкъщи. 
Морето се оттегля надалеч два пъти в денонощието, оставяйки мокър пясък, мидени черупки, камъчета и водорасли. Връща се с тихо шумолене и много бързо... Добре е да сте с е осведомили за графика на прилива, преди да предприемете разходката. 
Тук фаровете си имат имена. Този се нарича Twr Mawr. От средата на XIX век светлината му насочва моряците към пролива Менай, разделящ остров Ангълси от Бангор. Старият фар, Twr Bach, не бил достатъчно висок, за се вижда от далеч. По периферията на острова има 200 км пътеки за пешеходен туризъм и популярни места за кайт и сърф 
Островът е бил известно място за поклонение през Средновековието. Идвали тук отдалеч да отдадат почит на Света Дуинуен. Тя била кралска дъщеря, живяла през 5 век. Обикнала един момък, но кралят се противопоставил. Тя се помолила да забрави младежа. Ангел й донесъл отвара, която тя дала на момъка и той се превърнал в лед. Тя съжалила и замолила да бъде помилван. Останала девица и се усамотила на острова до края си през 460 г. Оттогава е покровителка на влюбените. 
Останки на църква от XVI век посветена на Света Дуинуен. На острова има свещен извор, по движението на рибите в който гадаели за съдбата си влюбените. След Реформацията мястото изпаднало в забрава. През XIX век обаче англиканската църква преразгледала отношението си към традиционните местни култове и бил издигнат 4-метров кръст в памет на Света Дуинуен. А през 1903 г. до руините на църквата синът на третия лорд на Нюбъроу поставил келтски кръст – пак в памет на светицата. Света Дуинуен се чества на 25 януари и е местният аналог на Свети Валентин. 
Тези странните скали на плажната ивица са обект на особен научен интерес: според някои специалисти мястото им не е тук, различни са от целия пейзаж. Вероятно все пак са се образували от лава, която изтичала директно в морето. Едни от най-старите геологически формирования в района. 
В далечината е панорамата на най-високите върхове на Сноудония. Едмънд Хилари е тренирал тук, преди да изкачи Еверест през 1953 г. Ако изкачите най-високия връх Сноудън без да се поддадете на изкушението да използвате влакчето, което стига до горе, телефонът ви ще отчете: денивелация 1000 метра, време: 6:04 часа, 979 cal, 28 297 крачки, 19.6 км 
Най-дългата главна улица в Уелс е в Бангор. Старата часовникова кула е особена забележителност. Сергиите са само в пазарен ден... 
Всъщност Бангор означава "заградено място" - тук през VI век са положени основите на бъдещата катедрала, посветена на келтския мисионер Св. Даниъл. Около мястото се развива и селището. Епископията е сред най-старите и влиятелни във Великобритания 
Старата сграда на университета в Бангор, основан е през 1884 г. "Бангор – град на учението" пише на табелите край пътя. И наистина при 13 хиляди местни жители там има 8 хиляди студенти. Близо половината от местните жители говорят на уелски. 
Обичайна гледка в Уелс: зелени ливади на бели точки – овцете, които са навън през цялата година 
И още една обичайна гледка: нацъфтелите нарциси са навсякъде - и в парковете, и край пътищата 
Любимо място на местните жители е градината на именето "Боднант", отворена за посещения. Във всеки сезон е красиво. Рододендрони, магнолии, камелии карат посетителите трескаво да щракат с фотоапаратите. 
Някогашните обитатели на замъка са се разхождали с лодка по езерото, а зимата, когато водата замръзвала, правели ледена пързалка 
"Дърветата в парка "Боднант" са много стари. Това означава, че трябва да кажем: катеренето по тях е забранено. Съжаляваме " е изписано в традиционно вежлив стил на табела. 
Изключение явно правят мечетата, скрити из парка, за да ги открият децата, които ще дойдат да поиграят на "нещотърсачи" 
В крайбрежните планини има останки от римски фортове, от времето, когато тези земи са били в границите на Римската империя... 
Има и сенчести алеи за разходка край реката 
Гарата с най-дългото име в света. Влязла е в книгата с рекордите на Гинес през 2002 г., но замисълът датира още от 1860 г. Преди селото имало по-обикновено име: Ланвайрпулгуингил - "Църквата на Света Дева Мария в долчинката с белите лешници". Съседното пък се казвало "Църквата на Свети Тисилио на червената пещера". А между тях имало водоскок... Някой се сетил, че ако обединят имена в едно, ще се получи интересно. И познал... 
Надали някой пътувал из тези земи, си е тръгнал без снимка под табелата: "Църквата на Света Дева Мария в долчинката с белите лешници край бързия водоскок и църквата на Свети Тисилио до червената пещера". Името е изписано и на магазина за сувенири, съответстващ по размери и асортимент на високия градус на туристическия интерес. 
Всяка продавачка с удоволствие без запъване ще произнесе за вас дългото име: Llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysiliogogogoch, което звучи като Ланвайрпулгуингилгогеръкуърндробулландъсилиогогогох. 
А този пилон в преддверието показва посоките към други градове по света. До София – 1455 мили... 