След столицата Варна е вторият по големина университетски център в страната. Всяка година завършващите се оказват изправени пред куп проблеми. Част от тях са трупани по време на обучението, други изплуват в момента на дипломирането. Влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. изправя всички млади висшисти пред важен избор. Да останат у нас, да завършат образованието си тук или да се възползват от облекчените условия за следване навън. Да потърсят реализация в български условия или да предпочетат европейските перспективи.

Всички варненски университети вече въвеждат т.нар. кредитна система, която прави придобитите знания и положените изпити тук съизмерими с квалификационните равнища на университетите в Европа. Всички са сключили споразумения с европейски висши училища по програмата за мобилност на преподаватели и студенти "Сократ/Еразъм". По линия на тези програми за международен обмен по 25-30 младежи всяка година провеждат учебните си стажове в чужбина. Голяма част от бъдещите висшисти обаче предпочитат да останат във Варна, за да завършат образованието си. Според тях качеството на обучението, което получават тук, е задоволително. Най-честият мотив, оправдаващ оставането, е, че след като са започнали в България, предпочитат да се дипломират тук. Едва след това виждат смисъл да излязат навън, за да защитят магистратура в някой от европейските университети. "В последните години се наблюдава тенденцията завършилите в чужбина да се връщат и да търсят работа у нас, казва Светлозар Петров, управител на Job Tiger. Този факт показва, че те вярват все повече и повече във възможностите си да се реализират в България." Според него обаче проблемът на висшето ни образование е, че почти липсва връзка между теорията и практиката. В много случаи тази връзка изтънява още на ниво средно образование. "Затова ние работим за изграждането на кариерни центрове освен във висшето образование и в средното. Трябва да се осъществи и добра връзка между образованието и бизнеса, каквато също почти липсва", категоричен е Петров.

Голяма част от младите хора очакват след 1 януари във Варна да се установят големи европейски компании, които ще търсят в местните университети добри кадри с потенциал за развитие. Студентите обаче са предпазливи по отношение на очакванията си за възможностите, които ще могат да използват след 1 януари. За тях не е без значение как ще се чувстват и как ще бъдат приемани в ЕС. Някои като че ли още се боят да престъпят през отворените врати, макар да изтъкват финансовия аргумент като най-силна спирачка. Според анкета, огласена в навечерието на празника 8 декември, 69 процента от варненските студенти свързват професионалната си реализация единствено с възможностите, които им предлага България.

---------------

Предимно финансови са причините мои колеги да не се възползват от възможностите да следват в различни университети в Европа и по света. По-популярни са стажовете, финансирани от програми на ЕС. Идеята да получим дипломи от реномирани европейски университети сама по себе си е чудесна, но реализацията в нашите условия е все още малко вероятна именно заради разликата в жизнения стандарт. Пък и подготовката, която ми предлага Икономическия университет във Варна, е съпоставима с тази, която бих получил в която и да било европейска страна. Обучават ни световно признати учени, които четат лекции и зад граница. В търсенето на реализация тук особено важна е ролята на кариерните центрове, които осъществяват връзката между студентите и фирмите, търсещи определени специалисти. Много колеги в четвърти курс и обучаващите се по магистърските програми разчитат на тези центрове в търсенето на подходящо работно место. Баланс в полза на оставането ни тук внасят и чуждестранните компании, които стъпват на българския пазар. Те все по-активно ще търсят млади и перспективни специалисти.

Европейската перспектива наистина е много привлекателна за нас, които ще се дипломираме след година-две. Преди седмица бе промоцията на първия випуск, в който над 60 медици получиха т.нар. сертифициращо приложение към дипломите си. В която и страна да го представят, към тях ще се обръщат с "доктор..." Не могат обаче всички да заминат, кой ще ни лекува бабите и дядовците. Сигурен съм, че системата сама ще набере скорост, за да се съхрани. Ще се задействат самобалансиращи механизми. Ако се почувства глад за медицински специалисти, това за известен период ще повиши цената на медиците, ще се вдигнат заплатите в сектора. И естествено към него ще се насочат нови кадри, защото ще виждат перспективата да са ценени. Аз съм оптимист - оставам! Не казвам, че завинаги зачерквам възможността за реализация в чужбина. Принадлежа на поколение, което не се чувства привързано към патриотични идеологеми. Ние сме по-динамични, когато решим, заминаваме, ако не ни хареса - връщаме се обратно. Няма драма. Затова подчертавам, че не се отказвам от сладките възможности за работа в чужбина, но първо ще потърся реализация в България.

"Не намирам смисъл да излизам да уча навън. А и според мен с приемането ни след 1 януари за студентите като цяло няма да се променят много нещата. Следването в чужд университет и преди членството ни в ЕС е въпрос преди всичко на средства. Аз съм компютърен специалист и за себе си съм разбрал, че където и да уча, важна е практиката и това, което сам мога да направя за развитието си като професионалист. Останалото зависи от представянето ти пред работодателите. Знам от мои приятели, които след завършването си заминаха да учат навън, че никой не се интересува толкова от кой университет ти е дипломата. Наемат те за пробен период и ако успееш да докажеш, че фирмата може да разчита на теб и да й бъдеш полезен, ти дават договор и започваш да работиш. Специалисти като мен едва ли ще дойдат да работят тук, в България, защото все още заплатите ни са много ниски за чужденците. Но за мен на фона на заплащането като цяло парите, които мога да печеля, са задоволителни."

"Не смятам да напускам България след 1 януари. Доволен съм от образованието и от преподавателите. Започнал съм тук следването си и искам да си го завърша, да защитя поне бакалавърска степен. Едва след това ще мисля дали да не запиша магистратура в някой европейски университет. Времето ще покаже. Прави впечатление, че напоследък големите фирми се обръщат към висшите училища при търсенето на кадри. Аз самият имах предложение за стаж в голяма немска банка, но не се възползвах. В университета имаме кариерен център, където компании предлагат възможност за работа на студенти. Имам намерение в четвърти курс да опитам отново чрез него да кандидатствам за стажант в някоя фирма. Смятам, че като цяло проблем на образователната система е липсата на достатъчно практически упражнения. Отделя се доста място за академичната част и след завършването си студентите са изправени пред преграда. Но това е нещо, което трябва да бъде променено на централно ниво. Сега изискванията са такива и университетите ги спазват."

-----------------------------------------

Ще направя всичко възможно да замина да уча в САЩ. Решил съм така, защото за себе си виждам повече потенциал за развитие в посоката, която съм поел - инженерен дизайн. Средното си образование съм завършил в Южна Африка и когато се върнах отново в България, открих голяма разлика в системите. У нас материалът се преподава много сухо, няма достатъчно практически задачи. Това до известна степен се дължи и на самите лектори. В чужбина се набляга много на практическата част, съществува и тясна профилираност. Компаниите работят много с университетите. Дават за решаване реални задачи, като използват потенциала на висшите училища. Но това зависи до голяма степен от инициативността на учебните заведения. По този начин реализацията на завършилите студенти навън става много по-гарантирана. Защото фирмите още по време на обучението са наясно какво можеш и как да се възползват от уменията ти. У нас намирането на работа зависи от личните контакти, а не става на база на професионалните ти качества. Бях на студентска бригада това лято в САЩ, за да се уверя дали съм взел правилното решение, дали ще се чувствам добре. И вече съм решил - заминавам.

Бях раздвоена дали да уча навън. След като изкарах едно лято езиков курс по английски във Великобритания и видях каква е системата на обучение там, нямам колебания. Нещата са коренно различни в сравнение с университетите в България. Но след приемането ни в ЕС кандидатстването ще е много по-лесно от административна гледна точка. Според мен завършването навън ме прави много по-конкурентоспособна в сравнение с колегите, които ще се дипломират тук. Програмите в чужбина са направени по съвременен начин, адекватен на европейския пазар на труда. Преподавателите са изключителни авторитети, които постоянно развиват научна дейност и предлагат изключително високо ниво знания. Европейските университети са с изключително богата история, разполагат със средства, благодарение на които постоянно се развиват, така че да отговорят на променящата се среда. Моето впечатление е, че българските университети имат още много да работят, за да излизат оттам добре подготвени кадри. Затова ще направя онова, което мисля, че е важно за мен - ще уча навън.

Образованието в Морското училище ми гарантира, че ще мога да се реализирам в чужбина на кораби под чужд флаг. Нашето образование се котира много добре навън. Чуждите корабособственици ни търсят. През последните години се появиха и много фирми, които си набират стажанти още от 3-и, 4-и курс и си отглеждат кадрите. На практика,това е най-перфектният стимул, за да избера да уча в България. Да не говорим за допълнителните "екстри" - не си плащам образованието, защото има само държавна поръчка, уча на родния си език, по начина, по който се придобива морско образование навсякъде по света...

Базата, която аз лично мога да получа в Морското училище, за да мога да работя професионално навън, е повече от добра. Да не говорим, че за качеството, което българското морско висше образование предлага, то е много евтино. В чужбина подобно обучение ще струва хиляди евро. Категоричен съм, че тук се получава добра основа, върху която да растем. Проблемът е, че няма как да се реализираме в България, а не виждам и смисъл. Сигурно има бъдеще, но за хора, които са вече утвърдени в бранша и в който се доказваш много трудно и трудно те приемат. Трябват ти години. Не искам заплата на началник, но възможностите да започнем работа са доста ограничени тук. Затова почти всичките ми колеги, вкл. и аз, са ориентирани още отсега към работата навън. Редовно обменяме информация за фирмите, заплащането, условията на работа.