Скалните образувания в Странджа са в основата на много легенди и са родили различни поверия, свързани с тях. Според някои от сказанията тези камъни имат чудодейната сила да лекуват болести, да изпълняват желания, да развалят магии или да опрощават грехове. Тези, които обичат мистицизма, са склонни да вярват на подобни истории. За останалите красивите природни феномени си остават просто любими места за разходка и съзерцание. Обикновено обаче дори и най-скептично настроените са склонни да изпитат поне веднъж силата им - тази, за която се говори в поверията, ако ще и само за да помечтаят.

Има хора, за които скалните феномени на Странджа имат особено значение - за тях те са знаци, обозначаващи важни места. Това са иманярите, в чиито записки фигурира поне по една легенда за съкровище, скрито близо до някоя от местностите, в които има скално образувание с интересна форма. Използвайки ги за ориентир, те търсят близо до тях така наречените нишани. Според иманярския жаргон това означава допълнителни обозначения, посочващи точното местоположение на заровено в земята имане или служещи за отправна точка към съкровища - златни монети и скъпоценности. Това, което иманярите търсят, са еленови рога, човешки фигури или друго изображение, изсечено в камъка. На такива места иманярите търсят отвор в земята или вход към ниша, стъпала, водещи до тайни подземия или скривалища. В днешно време, колкото и парадоксално да звучи, все още има хора, които вярват на легендите със същата сила, както някога. Част от тях са въоръжени със скъпи металотърсачи, GPS системи и друга модерна техника. Следи от тяхната дейност мога да бъдат открити на много места в Странджа. Заслепени от желанието си да открият злато, те често използват дори взрив, за да установят в крайна сметка, че историята, на която са повярвали, е измислена.

Пастир от странджанско село намерил оригинален начин да се справи с иманярите - поне с тези, които посещавали неговия край. Въоръжен с чук и длето, той издълбал десетки фалшиви "нишани" по скалите в гората - кръстове, еленови рога и измислени от самия него знаци. Скоро след това мъже с високопроходим автомобил започнали често да посещават района. При това винаги нощем. Не след дълго пастирът започнал да открива и следите от техния "труд" - сондажи и големи трапове, изкопани непосредствено до направените от самия него "ориентири". "Нека хабят силите си нахалос. Аз само им гледам сеира. Тук, на село, нямаме много забавления", разказва с усмивка находчивият старец.

Преди три години екип от археолози откри край малкотърновското село Белеврен напълно запазен, недокоснат от иманяри десетметров мегалитен градеж, от който бяха извадени петнадесет човешки скелета. Своеобразният мавзолей е изграден от идеално пасващи един към друг скални късове. У нас са намерени няколко десетки подобни находки, но тази е първата, която се оказва съхранена в автентичния си вид през вековете - градежът и предметите, намерени в погребалната камера, са запазени недокоснати от времето преди Троянската война. Именно те са помогнали на археолозите да датират с точност находките си - древните строители са издигнали гробницата през XIII век преди Христа.

Местните хора наричат долмените змейови къщи. А легендите разказват, че някога те са служили за жилища на крилати великани, които отвличали красиви девойки. И досега се намират разказвачи на чудни истории, които се кълнат, че са виждали истинско самодивско хоро да се вие около мистериозните скали.

Долмен, пренесен от Странджа, може да бъде видян в градинката до бургаския археологически музей на булевард "Богориди". Според шефката на музея Цоня Дражева той е от XIII век преди Христа и в него най- вероятно е бил погребан висш тракийски жрец. Допреди няколкостотин години долмени като този е имало в цяла Европа и в Северна Африка. До днес са запазени малка част от тях - в нашата страна и в Кавказ. Много от долмените са били разрушени просто за да бъдат използвани като строителен материал.

На пет километра от Приморско, в буферната зона на резерват Ропотамо, близо до нос Маслен нос, се намира местността Беглик Таш. През последните няколко години там бяха направени поредица от археологически разкопки. Проучванията доказват, че на мястото е имало тракийско светилище от XIV век преди Христа, разказва ръководителят на разкопките Цоня Дражева. Тук могат да се видят частично обработени скални късове, жертвени огнища, долмени с големи размери. Според специалистите в култовия комплекс са извършвани жертвоприношения, посветени на богинята-майка. За това свидетелстват откритите дарове от полускъпоценни камъни. Някои специалисти смело сравняват Беглик Таш със Стоунхендж във Великобритания - най-известната в света група от мегалити, около която всяка година в деня на лятното слънцестоене се събират хиляди последователи на движението ню ейдж, за да посрещнат най- дългия ден в годината.

Беглик Таш край Приморско е далеч от подобна популярност, но е факт, че тук идват все повече туристи специално за да видят огромните камъни, струпани един върху друг сякаш от ръцете на гигант с нечувана сила. Допреди 17 години достъпът до това място е бил ограничен, тъй като районът е бил част от правителствената резиденция "Перла". Днес археолозите "владеят" древното светилище и тепърва ще тълкуват тайните, които крие.

В резерват Ропотамо се намира интересното скално образувание Лъвската глава, което се е превърнало в символ на защитената територия. Най- добре красивите скали могат да бъдат оприличени на профил на хищник, гледани от пътя Бургас - Приморско, в участъка, преминаващ край реката Ропотамо, или от лодка, движеща се по реката. Много легенди разказват, че именно в местността около него легендарният Вълчан войвода е скрил своето съкровище.

Скала с формата на човешки профил краси крайбрежието на река Велека, близо до устието й. Мястото е известно сред местните хора като Камъка на прорицателя и те вярват, че притежава лечебна сила. Сред хипари и любители на нощувката на пясъчния бряг то е популярно заради красотата си и спокойствието наоколо. "Най-красиво е при изгрев слънце", казва Стефан Георгиев, който има лодка, с която разхожда туристи по реката. Той разказва, че често намира наблизо запалени свещи и амулети, оставени от посетителите, защото за някои от тях камъкът имал свойството да изпълнява желания, ако му се помолят като на божество. Основите на тези езически вярвания се коренили някъде в дълбока древност, разказва лодкарят. Природният феномен е висок около двадесет метра. Специалистите все още спорят дали формата на скалата е естествена, или е претърпяла вторична обработка.