Черният и белият мрамор на Русия
На 26 юли 1953 г. три танкови полка и мотострелкова дивизия, дислоцирани под Москва, получили заповед за влизане в столицата. Две авиодивизии и съединение на реактивни бомбардировачи били приведени в пълна бойна готовност и очаквали заповед за атака на Кремъл. Опит за държавен преврат, зад който стой вътрешният министър Берия. Той е арестуван, осъден и разстрелян. Шестдесет и четири години никой не поставя под съмнение тази версия.
"Дясната ръка" на Сталин, ръководителят на страховитото НКВД /народен комисариат по вътрешни работи/, остава в руската история като "кървав палач и сексуален маниак". Но преди дни научно-развлекателен руски интернет портал направи смайващ опит за реабилитация на зловещия екзекутор. Според портала като първи секретар на Грузинската компартия през 30-те години на миналия век Берия бил "баща на икономическото чудо" в Закавказието. Като вътрешен министър прекратил следвоенните репресии и освободил от лагер авиоконструкторите Туполев и Петляков. В качеството си на заместник-председател на Държавния комитет по отбраната организирал успешно танковата промишленост и имал решаваща роля за създаването на атомната бомба. Той осъдил насилствената русификация на Литва и Западна Украйна и предложил "красиво решение" на германския въпрос. Нещо повече, ако бил останал жив, нямало да я има и "Берлинската стена".
Като си има пред вид авторитарния характер на днешна Русия,
едва ли избелването на една от най-мрачните фигури от "Сталинската епоха"
е индивидуална акция
Преди тридесет години никой, нито стратегически научни институти, нито Бовин, Бжежински и Кисинджър, нито КГБ и ЦРУ /дори МОСАД/, не можа да предвиди краха на колоса, който се оказа на глинени крака. И го стори не перестройката на Горбачов, а гласността. Истината за Голодомора, за Архипелага Гулаг, за чистките на 30-те и 40-те, за Пакта Молотов-Рибентроп срути за дни "създадения за векове, по волята на народа, един и могъщ" Съветски съюз. Лъжата събори комунистическия режим или според страховития образ на един бивш лагерник
"костите в Сибир се размърдаха"
Сега Путин се опитва да направи отново Русия велика.
Има една такава история. Като част от размразяването след Сталин, в Манежа в Москва, се открива изложба на абстрактното изкуство. Не успял да разбере абсолютно нищо, Хрушчов я разваля след страшен скандал със скулптора Ернст Неизвестни. След дълги години в немилост, роднините на съветския лидер, изпаднал междувременно също в немилост, възлагат на ваятеля надгробния паметник на Хрушчов. На Новодевичето гробище, Неизвестни сплита в едно два еднакви къса мрамор - бял и черен.
Струва ми се, че днес, изоставила и изоставена от повечето си приятели, Русия трескаво търси белия мрамор в противоречивата си, често трагична история, опитвайки се да се помири със собственото си минало. И затова й трябва и "Безсмъртния полк", и погребението на тленните останки на Романови, и опита за реабилитацията на Берия.
През 80-те години на миналия век Дън Сяо Пин успя да предефинира китайската идентичност през конфуцианството. Последователите на Махатма Ганди, Джавахарлал Неру и Индира Ганди успяха, с много жертви, да препотвърдят индуистката идентичност на страната. Ще успее ли и Путин да предефинира Русия като хилядолетен стълб на Православието?
Дали в колективната памет могат да пребивават по едно и също време
двуглав орел и сърп и чук?
Дали Русия може да се изживява като Третия Рим, меча на Православието, любимото дете на Бога и пазителя на християнските ценности, докато на Червения площад се издига мавзолеят на Ленин?
Не ми се вярва особено, но нека бъдещето да покаже.