"Заявявам много точно и категорично, че Националната разузнавателна служба е най-реформираната в България специална служба." Твърдението е на самия директор на НРС ген. Кирчо Киров, а поводът е статия на Стояна Георгиева, главен редактор на "Медиапул", в македонско списание "Форум+", посветена на смъртта на шефа на архива в българското разузнаване Божидар Дойчев. Оставяме настрана конкретния случай, в който ген. Киров обвинява журналистката, че "материалът има контрапродуктивна роля в една съседна страна, в която, както е известно, в момента се развихря една сериозна антибългарска кампания."

По-интересни са аргументите, с които той подкрепя твърдението си, направено пред агенция "Фокус": "НРС беше службата, която първа се отдели от системата на МВР. В рамките на 17 години тя попадна под усилията на поредица директори да бъде променена - аз съм петият й шеф. В продължение на шест години беше ръководена от моя предшественик - ген. Димо Гяуров, човек, поставен от СДС. Беше под ръководството на президента Петър Стоянов, на правителството на Иван Костов. Като директор наследих НРС опразнена над 60 на сто.

За тези четири години съм назначил толкова много млади хора на възраст от 26 до 32 години. Не може да се говори, че не е реформирана, при положение че поех службата с партньорски връзки и контакти с около 28-29 служби, а в момента те надхвърлят 75. Не може да се говори, че е нереформирана една служба, която е изключително предпочитан партньор в много важни операции със съюзнически партньорски служби от държавите на НАТО и Европейския съюз."

Съществуват обаче няколко факта, които ген. Киров - случайно или не, пропуска. Не е коректно да се твърди, че НРС първа се е отделила от МВР. Бившето Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) се отделя, но не от МВР, а от Държавна сигурност, която формално е закрита. Това става в края на януари 1990 г. Решението е взето на колегиум на ръководството на МВР, на което Второ главно управление (контраразузнаването) се трансформира в Национална служба за защита на конституцията (сегашната Национална служба за сигурност), а Пето управление "Безопасност и охрана"(УБО) става днешната Национална служба за охрана.

На колегиумите на МВР присъства официалният представител на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров, който консултира "българските другари" как да се реформират. Незнанието на ген. Киров е обяснимо, тъй като по това време той е бил оперативен работник от средния ешелон. За да има цели 15 години в ПГУ на ДС, настоящият ръководител на българското разузнаване обаче със сигурност е отговарял на най-важното изискване за работа в разузнаването по време на комунистическия режим - безпределна вярност на компартията и на дружбата със СССР.

Доколко реформирана е НРС говори фактът, че службата е една от малкото държавни институции в България, която вече 17 години се радва на привилегията дейността й да не е регламентирана законово. Ген. Киров е поредният ръководител на българското разузнаване, който не е настоял да бъде приет закон за НРС. Истината е, че такова беше положението и по времето на СДС, а президентът Петър Стоянов беше този, който публично заяви, че службата е оставена на самотек. 

Ген. Киров може и да е назначил млади хора, но изключването на ДС кадри в разузнаването от огласяване по новия закон за досиетата е показателен. Това е най-ярката илюстрация, че ръководните постове в НРС се оглавяват от бивши кадри на ПГУ. Не случайно зам.-председателят на вътрешната парламентарна комисия Касим Дал заяви, че едва сега е повярвал, че българските специални служби не са реформирани. А депутатът от БСП Татяна Дончева направо обяви, че в разузнаването не трябва да има "шайка връзкари, попаднали там, на които някой трябва да дава индулгенции".

Колкото до взаимодействието с партньорските западни служби, то не се оценява по броя на контактите, а с доверието и обема на обменената разузнавателна информация. Красноречив знак за нивото на доверието беше даден още при назначаването на ген. Киров за директор. Тогава в Бундестага германски депутати обявиха, че за тях това е неприемливо, имайки предвид кариерата му в ДС и школата му в КГБ. Напоследък ставащото в НРС стана обект на медии в чужбина.

Те отразиха смъртта на шефа на архива в службата, факт, който ръководството на НРС се опита да скрие от обществото, а преди това ген. Киров стана първият ръководител на разузнаването, осъден от българския съд за неспазване на законите и отказ за достъп до архиви на Първо главно управление на ДС за убийството на Георги Марков. Това ли е най-реформираната спецслужба?