Българските фермери инвестират най-малко в ЕС
Десет години след влизането си в ЕС България е изпълнила в малка степен основните цели на Общата селскостопанска политика, по която са се влели над 5.5 млрд. лв. подпомагане за този период. Това показва анализ на организацията с нестопанска цел "Интелиагро", която заедно с Института за агростратегии и иновации провежда серия от дебати за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г.
Данните показват, че производителността и доходите в селското стопанство растат с бавен темп, а българските фермери инвестират тройно по-малко от средното за ЕС в дълготрайни активи, съпоставено с брутната добавена стойност в отрасъла.
Според анализаторите освен подобряване начина на прилагане на Общата селскостопанска политика в страната е необходимо спешно да бъдат решени и многобройни вътрешни проблеми, зависещи от политическата воля и от администрацията. "В противен случай, какъвто и финансов пакет да бъде отпускан на страната, резултатите от него ще бъдат минимални", се казва още в анализа.
Слаба производителност
Според анализа на "Интелиагро" след влизането на България в ЕС през 2007 г. е отбелязан ръст в производителността в селското стопанство, което е и една от основните цели на Общата селскостопанска политика и респективно субсидирането на земеделския сектор. Постигнатият ръст в страната е съпоставим със средния за ЕС, но той се дължи най-вече на намаляване броя на малките стопанства и в много по-ниска степен на реален технологичен напредък. Според доклада показателят "Обща факторна производителност" (съотношение между продукцията в аграрния сектор и вложените ресурси като земя, труд, капитал, торове и др.) в България е със средногодишен темп на изменение от 0.5% и това е сходно с другите държави членки.
"Като се има предвид общото ниво на технологична и производствена изостаналост в страната, този резултат следва да се разглежда като незадоволителен, тъй като не предпоставя настигане на средното ниво на производителност в общността", се казва още в анализа. Оценката е, че българското селско стопанство използва повече труд и земя, но същевременно по-малко капитал за производството на единица продукция в сравнение със средните нива на ЕС. Същевременно други новоприсъединили се след 2004 г. европейски държави като Латвия, Литва, Румъния и Естония успяват да наваксат с по-бързи темпове изоставането в производителността в земеделието.
Изоставащи инвестиции
Данните от анализа показват, че за 10 години инвестиционната активност в сектора е най-слабата от всички държави - членки на ЕС. Годишно в дълготрайни активи в България се влагат между 150 и 200 млн. евро. Съпоставено с брутната добавена стойност в сектора, показва, че българските фермери инвестират едва 12 евроцента на всяко евро добавена стойност, което е тройно по-ниско от средното за ЕС. Отделно от това декапитализацията в сектора, която се случва през последните седем години, ускорява темп. Направените инвестиции са едва наполовина от използвания капитал, като това съотношение е по-неблагоприятно единствено в Румъния, а средно за ЕС се наблюдава относителен паритет през годините, се посочва още в доклада.
Доходите растат по-бавно от субсидиите
Другата важна цел на Общата селскостопанска политика - за растеж на доходите в сектора, също е с незадоволителен темп в България. Според анализа на "Интелиагро" реалните доходи от отрасъла като цяло се увеличават за последните 10 години. Този ръст обаче не отговаря на нарастването на директното подпомагане. "Преките плащания на площ нямат този ефект на подкрепа на доходите, който се очаква от тях, тъй като в голяма степен те се "преливат" към собствениците на земеделска земя", се казва в анализа. Там се посочва още, че т.нар. обвързана подкрепа, която подпомага отделни отрасли спрямо произведени количества или брой отглеждани животни, има противоречива роля за различните отрасли. "Във всеки случай на нея трябва да се гледа като на временна подкрепа на доходите, тъй като не създава конкурентоспособни стопанства, както показва и опитът на ЕС-15 от миналото", се казва в анализа. Посочва се още, че развитието в селските райони е изключително бавно - коефициентът на заетост все още не е постигнал предкризисните нива от 2007 г., а леко подобрение се наблюдава при дела на лицата в риск от бедност. Данните сочат и че покупателната способност на населението в селските райони бележи слаб ръст, а ножицата с градовете продължава да се отваря, докато една от основните цели на Общата селскостопанска политика е балансираното териториално развитие.