Само в едно денонощие директорът на НДК беше уволнен от министъра за председателството на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова (в понеделник) и върнат на поста от премиера Бойко Борисов (във вторник), като беше сменен и органът, който упражнява правата на държавата: управлението на НДК преминава от министъра на европредседателството към министъра на културата.

След срещата във вторник при премиера Борисов благодарност за новото решение изразиха във "Фейсбук" и Павлова, и Боршош. Съвпадението в оценката и на двамата за мъдростта на премиерското решение може да е забавно и достойно за фейлетон в "Стършел" и "Прас-прес": тъй или иначе вече свикнахме на хаотичните движения на управлението, чийто смисъл е видим само за посветените в интересите на решаващите кръгове и лобита, които дърпат конците на подставените си фигуранти - поне да се посмеем. (Въпреки че не е за смях това, което научаваме през скандала за подготовката на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС - най-важното за България събитие през последните години, което ще погълне десетки милиони).

След връщането на Боршош на директорския стол Павлова продължава да смята, че има нарушения в управлението на сградата, включително установени според думите й с външен одит. Въпреки това тя благодари на премиера за прехвърлянето на НДК от нейното ведомство към министъра на културата и продължава да стои на поста.

Боршош пък приветства възстановяването му от Борисов с "културата победи", но запази мълчание по обвиненията на министъра, както и по твърденията на наследника му за един ден, че НДК е във фалит, и на ДАНС - за плащане по стари договори с парите за председателството.

А пред телевизорите хората се чудят: Е как така са прави едновременно и Боршош, и Павлова?

Възниква паралелно за изясняване и въпросът - какво точно ще управлява Павлова оттук-нататък по българското председателство на Съвета на ЕС ? (И въобще защо Павлова беше извадена от МРРБ и изпратена да ръководи едната половина - логистиката, на европредседателството, вместо да си остане в нейното познато до последното ъгълче министерство - но този въпрос заслужава отделно внимание.)

Този е пиронът, който може да разкове донякъде черната кутия на скандала. По закон и процедура възможно е да не го предупреди, тя има право да уволни изпълнителния директор на НДК който и да е той, както и да смени целия Съвет на директорите. Но според практиката и традициите на властта в България, и то не само на управлението Борисов, е най-минимално вероятно, даже невероятно, такава стъпка да бъде направена без знанието на премиера, или казано директно: наистина ли вярвате, че Павлова не е казала на Борисов, че ще уволни Боршош?

И веднага следва въпросът по същество:

Не че това може да се случи само в управлението на Борисов. Помним как през 2009 г. Станишев уволни Пеевски като зам.-министър по бедствията и авариите и след като Доган му свирна гневно, на бърза ръка подви опашка и го върна на поста. Само че онова "свирване" беше публично и от ясен източник, а сега не знаем свирна ли някой на Борисов, кой е този някой и по-страшен ли е от главния прокурор например...

Защото и тази сутрин (сряда) след възстановяването на Боршош, прокуратурата разпространи официално съобщение, потвърждаващо за финансовите нарушения в НДК, установени от ДАНС - съвсем в духа на статиите на "Труд", които предварително подготвиха почвата за вземане главата на Боршош. С други думи - Цацаров отказва да утвърди реабилитацията на Боршош, осъществена от Борисов, а това вещае интересни времена. А "Труд" обобщи в заглавие от първа страница "Мирослав Боршош спечели сърцето на Бойко Борисов".

Или просто само (ще) предоговорят определени поръчки...

Но трусът "НДК" е илюстрация и доказателство как се управлява държава с тайни "аргументи" и зависимости - сигурност и гаранции за властника няма, решенията ги вземат зад завесата и никога първият вожд не може да знае с какво и от кого ще бъде притиснат. Само в такава държава решенията на върха се сменят на 180 градуса за по-малко от едно денонощие. Без да му пука на върха, че това е знак, че има нещо гнило, ама много гнило...

Въпросителните са много, а може би малцина знаят какво точно се е случило и предизвикало серията от решения - освобождаване, връщане, проверки, размествания, запазвания - но каквото и да е то, не изглежда да е като по правилата или принципите в една правова държава.

Не помня откога не бях срещала думата "срамота". Но и тя е мека за случващото се.