Веселин Ангелов (48 г.) е научен сътрудник първа степен и доктор по история. Защитил е докторска дисертация "Пиринска Македония в българо-югославските отношения (1944-1948 г.)". Автор е на книгата "Хроника на едно национално предателство", посветена на опитите за насилствена македонизация на населението в Пиринска Македония. Автор е и на много научни публикации. Над 20 години работи в местни и централни архиви, включително и секретни, проучвал е архива на Република Македония. Под печат са негова монография "Вардарска Македония (1943-1946 г.)" и документален сборник "Отличен българин с името Герасим" за дейността и разгрома на най-голямата горянска чета в България от 1947-1948 г.

Като член на комисията по досиета открито защитава идеята архивите на ДС да се извадят от службите за сигурност, а тяхното съхраняване и пълно разсекретяване да бъде реализирано както в другите страни от бившия Източен блок.

----------------------

Вие работите по подготовката за документалната изложба на ЩАЗИ, която ще гостува в България през април. Ще бъдат ли показани документи, свързани с България?

- В момента се прави превод на каталога, затова не бих могъл да отговоря категорично. Зная, че в архива на ЩАЗИ е имало отдел, в който се е съхранявала изпратената за България и пристигналата от българската ДС информация. Само за периода 1969-1980 г. българската ДС е изпратила на ЩАЗИ 3800 информации. Те са предимно за различни западногермански организации, за настроението и поведението на пребивавали у нас граждани на ГДР, доклади за положението в съседните на България страни и други. ЩАЗИ ни е изпращала аналогични информации. По неокончателни данни броят на изпратените от ЩАЗИ до българската ДС информации са 1542. Очакваме на изложбата да бъдат показани някои от тях.

Какво ще съдържа тя?

- Изложбата ще е озаглавена "Държавна сигурност - гарант на диктатурата в ГДР" и ще е посветена на дейността на ЩАЗИ - институцията, добила печална слава и всявала всеобщ страх сред гражданите на бившата ГДР. Ще бъде експонирана в зала "Съединение" на Историческия музей в Пловдив. Включени са най-интересните снимки, документи и вещи, илюстриращи резултатите от репресивната дейност на ЩАЗИ. Ще бъде издаден каталог-пътеводител с превод на текстовете от изложбата и съответните обяснения.

Партньори в това предстоящо събитие са Федералната служба за разкриване документите на ЩАЗИ и българската Комисия за разкриване документите на бившата ДС. За откриването й на 26 април ще пристигне федералната пълномощничка за документите на ЩАЗИ г-жа Мариане Биртлер.

Надяваме се, че от българска страна изложбата да открие лично президентът Георги Първанов. Тя ще е отворена за посещения до 17 май, след което ще замине за Букурещ, където ще я открие румънският президент Йон Илиеску.

Какво се подготвя от българска страна?

- Малък български раздел от около 35 подвижни табла с текстове, документи и снимки за сътрудничеството между бившата ДС и ЩАЗИ, за създаването и резултатите от дейността на българската ДС под ръководството на политбюро на ЦК на БКП, малко известни документи, свързани с ролята на ДС по време на т. нар. възродителен процес, агентурни сведения на доносници. Ще се покаже само дейността на политическата полиция, но не и на българското разузнаване и контраразузнаване.

Вие сте запознат как работи германската комисия по разкриване на досиетата. Каква е разликата с България?

- Правната основа, върху която се гради и извършва разкриването на досиетата в Германия, е Законът за документите на ЩАЗИ, който действа от Деня на обединението - 3 октомври 1990 г. Законът е приет с пълен консенсус от политическите сили и гражданите на ФРГ. Необходимостта от прилагането му и до днес почти никой не оспорва. Единствено щатните и секретните сътрудници са против действието на закона, защото не им е приятно да чуят за себе си, че са били доносници. И защото са им наложени ограничения върху пенсиите.

В изпълнение на закона и до днес на територията на бившата ГДР действат едно централно и 14 регионални бюра за разкриване документите на ЩАЗИ, в които работят 2600 сътрудници. Бюджетът на комисията за 2001 г. е бил 200 млн. германски марки.

Изключително много се държи на това да се даде пълна възможност на жертвите да научат кой, кога и защо е събирал информация за тях. От това си право вече са се възползвали над 1 800 000 граждани на бившата ГДР. Документите за четене се изпращат на гражданите по местоживеене. Преди предоставянето им строго се спазва Законът за личната тайна, като се гарантира пълна защита на личните данни на жертвите.

Архивът на ЩАЗИ е изцяло на подчинение на федералната комисия, достъпът до него за всякакви цели - от най-дребни справки до извършването на научни изследвания, е уреден изключително прецизно. Достъпът до архива на бивши щатни или нещатни сътрудници на ЩАЗИ е почти невъзможен. Службата е направила само едно изключение, като е ползвала 18 бивши сътрудници на ЩАЗИ, за да разяснят нейната структура. Съвременните служби за сигурност нямат достъп до архива на ЩАЗИ и могат да го ползват само по общия ред, уреден в закона. Всеки работодател в Германия има право да извърши предварителна проверка за евентуална принадлежност към ЩАЗИ на кандидатите за работа. В германския Кодекс на труда съществува член, според който работодателят може да уволни служител, ако неговото минало пречи за развитието на фирмата. На практика няма ограничение за кръга на проверяваните лица - от най-високо до най-ниско ниво.

В Германия е недопустимо да се говори за унищожаване на документите на ЩАЗИ. Тъкмо обратно - влагат се огромни средства и усилия за тяхното реставриране и запазване. Допуска се и използване на документи за възбуждане и реализиране на наказателно преследване срещу провинили се сътрудници на ЩАЗИ. В резултат на това за 10 години от действието на закона са осъдени 122 души, от които шестима членове на висшето политическо ръководство на ГДР - с лишаване от свобода, 17 бивши военни - условно. Разликите с приложението и дейността на аналогичния закон и комисия у нас са очебийни.

Какъв е официалният достъп до архивите на ЩАЗИ, ако български изследователи или журналисти биха желали да извършат проучване?

- При спазването на определени условия германският закон допуска използване на документите на ЩАЗИ за изследователи и журналисти, включително и на такива, които не са граждани на ФРГ. Трябва да се докаже, че интересът е насочен единствено към тема, засягаща миналото на ЩАЗИ. Кандидатът да ползва документи за научни цели трябва да докаже още и как възнамерява да използва и публикува резултата от своето изследване. Недопустимо е, ако някой иска с молба да разбере кой от неговите роднини е бил щатен или нещатен сътрудник на ЩАЗИ. Български граждани - жертви на ЩАЗИ, също могат да получат достъп до документи, като спазват реда, описан в закона.

Дали комисията по досиетата е проявила интерес към служебния архив на бившата Държавна сигурност, в която има много материали за взаимодействието между ДС и ЩАЗИ и дали те ще бъдат проучени?

- В служебния архив на бившата ДС има твърде интересни материали не само за взаимодействието между ДС и ЩАЗИ, но и за взаимодействието с всички останали "братски" разузнавания и най-вече с КГБ. Комисията проявява интерес към тях, за да разбере дали те са разсекретени. И ако не са, да направи възможното да бъдат разсекретени, за да бъдат предоставени за проучване от научни работници,

журналисти и граждани. Надяваме се, че във връзка с подготвящата се изложба в Пловдив лично министърът на вътрешните работи и служители на подчинения му архив на МВР ще ни окажат пълно съдействие. Имаме и амбиция да покажем

подобна изложба за дейността на българските тайни служби в Берлин, за което извършваме съответна подготовка.

Какво трябва да се направи, за да разбере управляващият елит, че досиетата не са източник на компромати, а съдържат и историческо минало, което трябва да се съхрани и прочете?

- За какъв елит може да се говори, ако дори и минимална част от неговите представители не са наясно с простата истина, че архивите на бившата ДС са огромно национално богатство, за съхранението и опазването на което трябва да

се грижим. Само невежи или хора с гузна съвест все още говорят за тяхното изгаряне или скриване. В архива на МВР се пази истината за нашето минало през периода от 1944 до 1989 г. Време е управляващите да се поучат от опита в

другите бивши страни от Източния блок, където отдавна не спорят по този въпрос. Дейността на комисиите по досиета в тези страни се подкрепя от всички сериозни политически сили, от най-видните държавни ръководители - президенти, министър-председатели и председатели на национални събрания. В тези страни елитът и съвременните служби за сигурност се грижат не за миналата, а за сегашната и бъдещата сигурност на народите и страните си. В миналото се ровят историците, но не за да търсят компромати, а да напишат историята, от която може да се извлече поука, за да не се повтарят минали грешки.