Дружеството "Национален дворец на културата - конгресен център" АД не е било на печалба откакто е създадено през 2011 г., като в последните три години разходите са два пъти по-големи от приходите. Това се вижда от публикуваните годишни финансови отчети на дружеството.

Финансовите отчети за 2012 и 2015 г. не са публикувани, което е нарушение на закона, а в този за 2016 г. в Търговския регистър е заличена цялата детайлна приходно-разходна част.

Дружеството получи общо 45 млн. лева от държавния бюджет, за да подготви сградата на НДК за предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз. Сумите вече са разпределени по договори с фирми, но точният брой на договорите не е публичен.

Публикуваните обществени поръчки от 2015 г. досега са 19, като някои от тях нямат връзка с председателството, а с дейности с функционирането на НДК - например отпечатване на брошури за постановки, доставка на електричество. В списък, който "Дневник" получи от дружеството в началото на годината, се вижда, че договорите с фирми само за председателството на съвета на ЕС, са общо 32.

Начинът, по който ръководството на НДК е изразходвало средствата за председателството, в момента е обект на проверка от прокуратурата, в парламента ще бъде сформирана комисия, която също да разследва плащанията. Проверката на прокуратата е по сигнал на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), откъдето съобщиха, че с парите за европредседателството изпълнителният директор плащал задължения по стари договори. Това бе и един от един от мотивите на Лиляна Павлова да уволни Мирослав Боршош. Ден по-късно той бе върнат на поста от премиер Бойко Борисов но сам се оттегли докато тече разследването.

В сряда, назначеният в понеделник за заместник на Боршош, но прекарал едва един ден на поста, Борислав Велков съобщи, че дружеството е във фалит, ръководството му е оказвало натиск при определянето на победителите в обществени поръчки. Пред "Дневник" той каза, че някои от поръчките са били обявявани, "за да се облагоделстват определени хора", като според него по този начин дружеството е било източвано.

Дружеството се управлява от Съвет на директорите като за 6 години са сменени осем изпълнителни директори, а Боршош е най-дълго управлявалият и единственият, работил без заместници.

Капиталът на дружеството е малко над 393 млн. лева, от които 371 млн. лева е стойността на имотите, които са негова собственост. Сградите са: Националния дворец на културата в София, печатната база в нея, прилежащите гаражи, административната сграда на НДК на бул. "България" и Фестивален комплекс - Варна. Основните приходи идват от наем - от телевизия Би Ти Ви, продуцентската компания "Седем осми" и партия ГЕРБ, се казва в отчета без да се посочват суми.

Няма ясен разчет какви са приходите на дружеството от клуб "Перото", театър "Азарян" и пространството за култура и пърформанс ДНК. Това са трите проекта, които Боршош реализира и му спечелиха голям брой почитатели.

През 2016 г. с решение на Министерския съвет в капитала на дружеството бяха внесени 17 млн. лв., предназначени за подготовката на сградата на НДК за председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

В сградата на НДК ще се проведат основните събития от европредседателството, на което България ще е домакин през първата половина на 2018 г. За целта бяха започнати съществени ремонти по сградата и основна пълна реконструкция на Зала 3, в която ще се провеждат заседанията на Съвета на ЕС. За ремонтите през 2016 г. правителството отпусна 17 млн. лева, които обаче се оказаха недостатъчни.

Година по-късно държавното финансиране за ремонтите е над 45 млн. лева, като в края на май Министерският съвет реши да отпусне допълнителни 28 млн. лева. Според решението 12 млн. лева от тях трябва да бъдат дадени за единна охранителна система, а останалите 16 млн. лева са за плащания от 50% от договорите с "Галчев инженеринг" - за цялостната реконструкция на сградата, и с "Динакорд-България" за конгресна техника.

Строителната компания "Галчев инженеринг" и компанията за "обзавеждане и оборудване" "Динакод - България" са фирмите, получили най-много пари от НДК във връзка с подготовката за председателството. "Динакорд - България" има 3 договора за 3.8 млн. лева без ДДС. В два от търговете - за 520 хил. лева и 3.1 млн. лева, фирмата е била единствен кандидат. Според Закона за обществените поръчки наличието на един кандидат е основание за прекратяването на процедурата, което обаче спрямо "Динакорд" не е приложено. НДК обаче е прекратявало по различни причини 4 обществени поръчки, включително тази за цялостната реконструкция на основната си сграда.

През 2014 г. е обявена само една обществена поръчка, която обаче ще се окаже ключова за всички търгове, свързани с подготовката на НДК за председателството. Тя е за избор юридически услуги за "предстоящо възлагане на обществени поръчки". Единственият подал оферта за участие и победител е адвокатското дружество "Мургова и партньори". Договорът е сключен през април 2015 г. със срок от две години за сумата от 186 хиляди лева. Адвокати от дружеството участват в комисиите, които оценяват офертите по поръчките, обявени през следващата година.

Договорът с адвокатското дружество е подновен в началото на тази 2017 г., когато НДК изпраща покана за пряко договаряне до 3 адвокатски дружества, но само от "Мургова и парньори" откликват. Резултатът е договор за още две години, като сумата е 168 хил. лева без ДДС.

През януари "Дневник" поиска финансовите разчети за средствата, които НДК планира да похарчи във връзка с председателството. Според тях за 2015, 2016 и 2017 г. ръководството на дружеството планира да похарчи малко над 39.5 млн. лева без ДДС по 32 договора, като са посочени конкретните фирми и суми, които ще бъдат изплатени. Справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки показва, че от 2015 г. до днес дружеството "Национален дворец на културата - конгресен център" е обявило 19 конкурса. Някои от тях не фигурират в списъка, свързан с подготовката за председателството, а са за дейности, отнасящи се до функционирането на НДК. За останалите 12 договора от този списък няма обявления, които да са публикувани на сайта на Агенцията за обществени поръчки.

Сред поръчките, обявявани от НДК през 2015 и 2016 г. за функционирането на културното пространство са: доставка на електроенергия за 2 години за сумата от 2.1 млн. лв, охрана за 2 години за близо 1 млн. лева, почистване за 3 години за над 2.1 млн. лева, два последователни договора с издателска къща за отпечатване на плакати и афиши за над 300 хиляди лева. Посочените суми са без ДДС.

Годишните финансови отчети на дружеството за 2011, 2013, 2014, и 2016 г. са публикувани в Търговския регистър, който е публичен. Отчетите за 2012 и 2015 г. обаче липсват. Според Закона за счетоводството срокът за публикуване на годишните отчети в Агенцията по вписванията за предходната година е до 30 юни на следващата. От своя страна до 31 юли агенцията изпраща списък до Националната агенция по приходите (НАП) на дружествата, които не са спазили законовия срок. До 30 септември НАП трябва да наложи санкция, която е до 3 хиляди лева.

Като дружество с обществена значимост, защото борави в публични средства, "Национален дворец на културата - конгресен център" подлежи на одит от независим одитор, докладът от който трябва да бъде публикуван заедно с годишния финансов отчет. Според последните промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, дружеството трябва да изпраща до Комисията по финансов надзор финансови отчети на всеки три месеца. Вчера от комисията казаха за "Дневник", че това законово задължение не е било спазвано.

Достъпните финансови отчети показват, че през 2014 г. дружеството "Национален дворец на културата - конгресен център" е било на загуба от 4.6 млн. лева, а натрупаните задължения от предходни периоди е за 19 млн. лева. Отчетът за 2015 г. не е публикуван, нито пък докладът от независимия одитор. Именно през 2015 г. започна активното възлагане на обществени поръчки от НДК. На 18 март 2016 г. Томислав Дончев, в чиито ръце е дружеството по това време, казва от парламентарната трибуна, че НДК няма неизплатени задължения, а само "значителни допълнителни разходи".

Одитният доклад за 2016 г., изготвен от "Иса Одит", е публикуван публикуван в Търговския регистър по особен начин. В него детайлните приходно-разходна част е закрита с черно мастило - както конкретните дейности, така и сумите, отделени за тях. В доклада обаче се вижда, че през годината приходите на дружеството са 11.1 милиона лева, а разходите са 19.6, т.е. загубата е 8.5 млн. лева. От "Иса одит" отказаха да отговарят на "каквито и да било въпроси" на "Дневник", но споделиха мнение, че докладът им е бил публикуван по "изключително непрофесионален начин".

Същият доклад може да бъде намерен в платената система "Апис", където скрити с мастило части няма. В тях се вижда, че загубата на дружеството през 2015 г. е била 9.3 млн. лева, като разходите от "продължаващи дейности" са били 20.1 млн. лева - година по-късно тази сума е 19.7 млн. лева. Съпоставката за двете години показва, че основните разходи, които има дружеството, са за персонал, амортизации и външни услуги, като всяка от сумите е за по 5.8 млн. лева. Тези параметри са почти същите и за останалите години, за които има отчети, като от друга страна приходите винаги са почти еднакви - между 8 и 10 млн. лева.

Това на практика означава, че дружеството никога не е разполагало с достатъчно средства, за да покрие разходите си. Липсата на промяна в приходната част показва, че от 2011 г. до 2016 г. ръководителите на дружеството така и не са открили начин да увеличат финансовите постъпления. За сметка на това, разчетите как ще бъдат харчени допълнителните средства, които бяха отпуснати в края на май тази година и фирмите, на които ще бъдат платени, бяха определени още през януари.

До 2011 г. НДК беше със статут "творческо-стопанско обединение". Тогава беше създадено едноличното акционерно дружество "Национален дворец на културата - Конгресен център", със собственик Министерството на финансите. Две години по-късно дружеството е прехвърлено на Министерството на културата, а през 2015 г. негов принципал става зам.-министър председателят по европейските фондове и икономическата политика - пост, заеман от Томислав Дончев по това време. При третия кабинет "Борисов" НДК е прехвърлено към ведомството на Лиляна Павлова, но след конфликта между нея и Боршош беше върнато на Министерството на културата.