Румъния отново подготвя "данък солидарност"

Румъния отново подготвя "данък солидарност"

Новият премиер Михай Тудосе.
Reuters
Новият премиер Михай Тудосе.
Управляващите в Румъния социалдемократи планират да заменят корпоративния данък от 16 процента с многостепенна данъчна система за облагане върху оборота от 2018 г., както и да въведат "данък солидарност". Това предвижда ревизираната програма за управление на Социалдемократическата партия, предаде агенция "Ройтерс".
Номинираният за премиер Михай Тудосе ще поиска по-късно днес вот на доверие от парламента и вероятно ще го получи, тъй като СДП и коалиционният й партньор Алианс на либералите и демократите разполагат с мнозинство в законодателния орган.
Данъкът върху оборота, данъкът солидарност и допълнителни такси върху продуктите с негативно влияние върху здравето са нови мерки в правителствената програма. Също така се предвижда отлагане с една година - от 2019 г., на намаляването с един процент - до 18 на сто, на данък добавена стойност.
Други мерки, като намаляване на подоходния данък на 10 процента от сегашните 16 на сто, въвеждане на необлбагаем месечен доход от 2000 леи (малко под 500 евро), намаляване на вноските за социално осигуряване с 4.5 процентни пункта до 35% и прехвърляне на това бреме изцяло върху работниците за сметка на работодателите, са различните мерки в сравнение с първоначалната програма за управление от декември м.г.
Правителството също така планира да увеличи пенсиите и минималната работна заплата, както и да въведе редица по-малки намаления на данъци.
Сред идеите е премахване облагането на доходите от дивиденти и допълнителни взимания от компаниите от петролно-газовия сектор.
Идеи за "данък солидарност" в Румъния има поне от 2012г., когато премиерът Виктор Понта заяви, че кабинетът му иска да обложи с 16% всички доходи на държавни служители над 1000 евро месечно. Тогава той каза, че според него финансовият ефект няма да е чувствителен, но ще изпрати послание сред обществото, че хората с по-високи доходи плащат и по-високи данъци в името на социалната справедливост.
В началото на юни от Международния валутен фонд предупредиха да не се правят повече съкращение на данъци. Плановете на правителството на Гриндяну да намалят данъци през 2017 и 2018 година, включително на ставките по ДДС и разширяване на изключенията по този данък, както и реформа на облагането на личните доходи "ще създаде значителен натиск върху бюджетния дефицит".
По изчисления на фонда последните данъчни облекчения, обхващащи ДДС, акцизите върху гориватаи здравните вноски, са допринелси за спад през 2016-2017г. на приходите в бюджета в размер на почти 2.5% от БВП.
МВФ препоръча правителството и парламентът да се фокусират върху подобряване работата на данъчната администрация, повече прозрачност и удвояване на усилията за борба с укриването на доходи.
От неясните фискални планове се притесняват и в Европейската комисия заради ефекта им върху бюджетните цели. Според Еврокомисията Румъния ще поддържа през 2017-2018 година най-големият в съюза дефицит от, съответно, 3.5 и 3.7 процента от БВП.
Фискалните притеснения вероятно ще се отразят на обменния курс на леята, който през юни слезе на 5-годишно дъно спрямо долара от около 4 леи за долар.
Автор на правителствената фискална програма е бившият фиансов министър Дариуш Вълков, който сега е разследван за приемане на подкупи и използване на публични средства за купуване на произведения на изкуството. Според Драгня тя е била преработена, за да бъде адаптирана след забавянето ѝ.
В сряда СДП одобри състава на новото правителство, като много министри от предишния кабинет запазват постовете си, а министрите на финансите и на европейските въпроси ще бъдат сменени.
Много министри в правителството на Михай Тудосе са от кабинета на сваленият преди седмица Сорин Гриндяну, включително в ресори с нула реализирани мерки от правителствената програма, съгласно оценката, която бе посочена като мотив за отстраняването на бившия премиер и неговото правителство, отбелязва информационният сайт "Зиаре".
Йонуц Миша ще замени Виорел Щефан като нов министър на финансите, а Виктор Негреску ще бъде новият делегиран министър по европейските въпроси. Министър на икономиката ще стане сенаторът от СДП Михай Фифор. Сред новите имена са още Ливиу Поп (образование), Лучиан Ромашкану (култура), Адриан Цуцуяну (отбрана), Дойна Пана (води и гори), Лучиан Шова (комуникации), Илан Лауфер (бизнес, търговия и предприемачество) и Лучиан Джорджеску (наука и иновации).
Министърът на правосъдието Тудорел Тоадер, който е независим, но бе подкрепен от СДП, остава на поста си. На същите длъжности остават и още министри от правителството на Гриндяну, излъчени от двете партии от управляващата коалиция.
Правителството ще има три вицепремиери: Севил Шайдех от СДП, Грациела Гаврилеску (АЛДЕ) и Марчел Чолаку (СДП). Шайдех остава и министър на регионалното развитие, а Грациела Гаврилеску - министър на околната среда. Марчел Чолаку е вицепремиер без портфолио.
Тудосе бе запитан дали ще предаде премиерския пост на лидера на СДП Ливиу Драгня, ако законът позволи той да ръководи правителството. Тудосе отговори: "Очевидно да". "В целия свят, във всички демокрации, председателят на управляващата партия е предложението за министър-председател. В момента, в който това нещо може да се случи и при нас, е естествен път", коментира Тудосе, цитиран от Аджерпрес.
Лидерът на СДП Ливиу Драгня не може да стане министър-председател заради условна присъда за изборни злоупотреби. В Румъния е в сила закон, който забранява на осъдени лица да бъдат част от правителството. Неотдавна обаче Конституционният съд на Румъния обяви, че парламентът трябва да постави на министрите същите условия, каквито имат и депутатите, а те нямат никакви рестрикции, свързани със съдебни дела.
Майк Долан от бизнес отделя на "Ройтерс" коментира, че Румъния изглежда слага край на политическата криза точно преди лятната ваканция на парламента, която ще продължи два месеца. "Чуждестранните инвеститори посрещат положително приключването на несигурността от последните седмици. Но ако властите продължат напред сякаш нищо не се е случило, това означава и че политическата класа на страната не вижда причини да преодолее разделението. Дали това е добре за страната в дългосрочен план?" пита Долан.