Това време на годината е посветено на големите планове за пътуване. Традиционно се чертаят сложни маршрути, като целта е човек да мине през колкото се може повече интересни места. Пътуването обаче може да бъде и по вода, което в никакъв случай не изключва спирките по пътя, напротив.

Ако пристанища като Венеция, Анкона, Бари и Бриндизи в Италия или Патра и Игуменица в Гърция навяват мисли за пътешествия, това не е никак случайно. Част от тези места са непопулярни, в тях рядко се изсипват тълпи туристи и това им е хубавото. Освен това според една статистика едва десет процента от туристите, които се отбиват във Венеция, пристигат по вода. Затова пък фериботи използват обикновените хора и онези, които сами определят маршрутите си. Иначе звучи логично, че по тези места има редовни фериботни линии - от векове това е бил обичайният начин за предвижване от една точка до друга. Сега подобно пътуване позволява да се видят места, до които човек рядко би отишъл. 

Например, ако се пътува с ферибот от Гърция до Италия, човек може да тръгне от Игуменица в Гърция и да пристигне в Италия  през Бари или Бриндизи. Връщането обаче може да бъде с ферибот от Бари до Дубровник или Сплит в Хърватия.

Между другото - "плаващите" ресторанти на фериботните кораби са си спечелили славата на най-добрите на вода в Адриатическо море.

от Гърция към Италия е подходящ, ако човек иска да разгледа цяла Южна Италия - от Неапол до Помпей,  Капри и остров Сицилия. В Гърция също има няколко варианта за пътуване - първият вариант минава през Солун - Гревена - Йоанина - Игуменица  и е по-къс, но за сметка на това има по-дълъг планински преход. Той минава през скалните манастири Метеора, които се намират близо от Каламбака.

В Йоанина пък трябва да се види островът със старата крепост. Вторият вариант минава също през Солун, може да се съчетае с разглеждане на Атина, защото някои от фериботите тръгват от Пирея, но пътят е по-дълъг, а съответно и цената е по-висока. Информация за фериботите може да видите на www.ferries.gr. Плаща се за автомобил и за пътник, а най-евтината тарифа е Deck - пропуск за палубите.

Има и голям избор на компании - Minoan Lines, Superfast Ferries, Blue Star Ferries, Agoudimos Lines, Maritime Way, Ventouris Ferries, Salamis Lines и др. Гръцките фериботни компании имат представителства по цял свят, дори в Китай, САЩ и Австралия. У нас представител е "Лакмос травел". Повечето от фериботните компании обаче имат свои сайтове в интернет, където могат да се проверят  маршрутите и цените. Например на сайта на Minoan Lines - www.minoan.gr, и на Superfast Ferries - http://www.superfast.com/ ;, могат да се направят справки за разписанието и за корабите, с които се плава. Освен това човек винаги може да се ориентира и на място, защото това все пак е обичайният транспорт по тези места.

е неголям гръцки град с голямо пристанище. Градът е обкръжен от хълмове и зеленина. Животът в него е съсредоточен в двете главни улици, които се събират на пристанището, разбира се. Навсякъде може да се види типичната гръцка архитектура, дълги редици кафенета с тераси плюс задължителното количество банки и обменни бюра.   

се намира в Западна Гърция, градът е разположен е на южния бряг на Коринтския залив, на полуостров Пелопонес. Населението му е около 170 хил. жители, но според статистиката това го прави четвърти по големина в Гърция. По времето, по което във Венеция се правят карнавални шествия, в Патра има почти паралелна програма - отново балове с маски, театри на открито и прочее чудеса. С тази разлика, че фестивалът в Патра не е толкова популярен и човек може да диша по-спокойно, без на всяка крачка да се натъква на туристически атракции. Градът има дълга история. Той е бил търговски град от V в. пр.Хр., а старото име, под което е известен, е Арое. Има голямо пристанище, летище и редовна фериботна връзка до Бриндизи в Италия.

е важно пристанище в търговията между Италия, Гърция и Кипър. Бари пък е важен административен и културен център в Южна Италия. Градът е особено популярен през Средновековието, защото се намира буквално на кръстопът - оттук минават големи търговските пътища и той свързва Италия с Гърция и Близкия изток. Днес също е атрактивен - катедралата "Свети Никола" е задължителна спирка, на нейния фон се снимат почти всички туристи. Следващото място, на което задължително се спира, е Археологическият музей. Между другото, наричат Бари врата към Балканите и Мала Азия.

Градът се състои от 118 острова и има 117 канала, над които минават 400 моста. Старият град е с дължина почти 4 и ширина почти 3 км, а населението му е към 70 хиляди души. Желаещите обаче да живеят постоянно в това място намаляват, но не заради страха, че градът бавно потъва, а заради високите наеми в историческата част. Туристите тук са постоянно присъствие. Разбира се, най-голям е туристическият трафик по времето на карнавала през февруари-март. За тези  две седмици по мостовете и площадите на Венеция се разхождат туристи в приповдигнато настроение и местни обитатели с маски.

Това е времето, когато Венеция се разделя със зимното настроение и се подготвя да посрещне пролетта. След като през 1797 г. Наполеон завладява града, традицията да се празнува карнавалът е прекъсната за повече от 200 години. През последните години, изглежда, всички се опитват да наваксат пропуснатото. Между другото - два от най-посещаваните от туристи италиански градове - Флоренция и Венеция, в момента се борят с туристите и търсят начин да разчистят пространствата пред главните си катедрали от насядали хора. Дори има въведени глоби от 50 евро на всеки, седнал на стълбите пред "Дуомо" в Милано или "Сан Марко" във Венеция. Управата не се шегува, защото във Венеция вече има действащ Кодекс на туриста, който припомня, че изхвърлянето на боклуци се наказва със солени глоби, и тактично споменава, че ако някой иска да се наслади на атмосферата на стария град, трябва да бъде тих и незабележим.

Бари и Брандизи се намират близо един до друг. Това място обаче носи истинската атмосфера на Италия - биенето на камбаните сутрин и вечер, тесните улички, хората, които говорят на висок глас.