В сутрешните новини в 7:00 на Би Би Си миналия вторник имаше осем истории, всяка напомняща за отчаянието, обхванало Великобритания.

Първо беше спомената глобалната заплаха, произлизаща от успешния опит на балистична ракета в Северна Корея, и отговорът на САЩ, че "война не може да бъде изключена".

След обсъденото глобално ядрено унищожение бюлетинът премина към националните британски нещастия:

- резултатите от разследване, които според репортера "трудно биха могли да бъдат по-лоши", за провала на полицията да помага на жертви на тормоз;

- още едно обвинение към полицията от оцелелите от пожара в "Гренфел тауър" за това, че смятаните за отговорни за пожара не са задържани;

- очакван отказ на правителството от плана да ограничи нарастването на заплатите в държавния сектор до 1 процент;

- още един провал на полицията, този път в предпазването на Биджан Ебрахими – ирански бежанец във Великобритания, убит след години малтретиране от расисти;

- обвинение, че правителствен доклад за спонсорирането на тероризъм във Великобритания от Саудитска Арабия е бил потулен;

- известие, че повечето студенти излизат от университет с дългове около 50 хиляди паунда (около 56.5 хиляди евро), които повечето никога не могат да изплатят.

Спортът обикновено е накрая на бюлетините на Би Би Си и понеже Великобритания е доста спортна страна, обикновено новините са радостни. Не и в този мрачен бюлетин. Марк Кавендиш – една от британските звезди по колоездене – катастрофирал по време на "Тур дьо Франс". Британският дух изглежда щеше да се крепи само на възможната победа на Анди Мъри на Уимбълдън – трудна задача за някой, чиято върхова форма се позагуби пред последната година.

Обществената реакция по подразбиране вече е гневът.

Понякога, като в случая с "Гренфел тауър", гневът изглежда оправдан заради (предварителните) доказателства, че общинския съвет на район Кенсингтън и Челси е икономисал от качеството на изолацията и пожароустойчивите врати. Обвиняването на полицията - защото все още няма арестувани за сложния и трагичен случай - обаче не е оправдано. Не са оправдани и устните нападки към съдията, който ще води разследване на причините за пожара, преди той да е започнал работа.

Фактът, че гневът е насочен основно към полицията и съдебната система, в които обикновено има доверие, показва, че под гнева има страх. Страх, задълбочен от несигурност, загнездила се в британското общество, страх, че по света има големи проблеми, и те са неразрешими.

Има проблеми, които всъщност са разрешими, но те се изключват взаимно. Полицията може да действа прибързано и да обвини длъжностни лица в небрежност или нещо по-лошо за пожара в "Гренфел тауър", който отне живота на 79 души – и да загуби делото заради липса на доказателства. Или пък полицията може да продължи да действа внимателно и самата тя да бъде обвинена в небрежност от развълнуваното общество и политиците, опитващи да спечелят повече гласове на избиратели.

Големите проблеми, надвиснали над Великобритания, са Брекзит и гнусните политически нападки след изборите от миналия месец. Брекзит е мъчителна смес от големи промени в договорите, оформяли законодателните, политическите и икономическите рамки във Великобритания през повечето от последните 40 години. Във вътрешната политика кипи от борби за власт в управляващата Консервативна партия, а позицията на лидера Тереза Мей е силно отслабена от почти загубените избори, които иначе трябваше да спечели с лекота.

Преобладаващото мнозинство от лидерите и длъжностните лица в британските държавни агенции и важни национални институции смятат, че Брекзит е път, водещ към катастрофа. Националната банка (Bank of England) под ръководството на канадския икономист Марк Карни вярно следва политиката на правителството, но в частни разговори нейни представители се страхуват, че Лондонското сити ще загуби много от важните си институции и икономиката ще се влоши, когато Брекзит най-сетне се случи.

Задълбочаващата се изнервеност в страната можеше да се намали поне донякъде, ако правителството имаше опозиция, която уважава волята на мнозинството парламентът в Уестминстър отново да бъде суверенен. Това обаче не е така.

Вместо очакваната грандиозна загуба на изборите през юни крайнолевият лидер на Лейбъристката партия Джеръми Корбин увеличи гласовете за лейбъристите посредством откровено популистка позиция, която, изглежда, се хареса на млади и стари от средната класа. Платформата, в която сметките не излизаха, напълно неясната позиция относно Брекзит и постоянното обвинение, че консерваторите са си все същите назадничави глупци, помогнаха на лейбъристите да се представят по-добре от очакваното и укрепиха лидерството на Корбин – още една стъпка назад за британското общество.

Великобритания в момента не е място за велики лидери. Измежду вероятните претенденти за позицията на Мей единствено финансовият министър Филип Хамънд, изглежда, осъзнава размера на задачата, поставена пред неговото правителство, и дълбочината на бездната, в която една задлъжняла Великобритания може да се озове. Хамънд обаче е незабележителен технократ, който досега с нищо не е показал, че е готов за политически битки. Като че ли за да задълбочи проблемите от миналата седмица, продуктивността, която вече беше ниска, спадна с още половин процент.

Великобритания е в шах и мат. Една държава, която се надява на най-доброто, срещу 27 членки на ЕС, чиято стратегия отлъчва Великобритания от клуба, който тя отхвърли. Европейският съюз ще откаже достъп на Великобритания до единния пазар, за който отива огромната част от износа ѝ.

Но ако британското правителство смекчи своята позиция и тръгне по норвежкия път - извън от ЕС, но в единния пазар - и съответно страната остане отворена за имиграция от членките на ЕС, то ще се сблъска с яростен бунт от поддръжниците на Брекзит. Единственият приятел на страната тогава биха били САЩ начело с президент, който е противник на свободната търговия и който в бъдеще може да бъде отслабен толкова, че да не е в състояние да помогне особено, дори да иска.

За пръв път от 1970, когато Великобритания беше наричана болния човек на Европа, пред страната има няколко сериозни, потенциални кризи, за избягването на които е нужна голяма доза държавнически умения. В момента не изглежда, че някой лидер или някоя партия притежава такива.