На 9 юли Ирак обяви победа над "Ислямска държава" в Мосул. "Ройтерс" помоли свои фоторепортери да споделят историите, които стоят зад техните снимки от града.
На 9 юли Ирак обяви победа над "Ислямска държава" в Мосул. "Ройтерс" помоли свои фоторепортери да споделят историите, които стоят зад техните снимки от града.
Горан Томашевич: "И двамата крещяха от ужас, бащата и дъщеричката, която прегръщаше. Бягаха от "Ислямска държава" през покрита с отломки улица, която изведнъж се беше превърнала в бойно поле. Когато стигнеха до иракските сили, на мъжете беше нареждано да вдигнат дрехите си, за да се види дали не носят експлозиви".
Зора Бенсемра: "Отидохме в бежански лагер в училище на юг от Мосул и намерихме стотици семейства, който бяха избягали от "Ислямска държава". Нямаше достатъчно хуманитарна помощ и бежанците отчаяно се бореха да хванат раздаваните пакети, докато войници се опитваха да успокоят тълпата. Помислих си, че момиченцето трябва да е на училище, а вместо това ѝ се налага да се реди на опашка за храна". 
Тайер Ал Судани: "Атаката дойде по средата на опита на иракската армия да си върне контрола над местната община, контролирана от "Ислямска държава". Правех снимки на сблъсъците в античния музей в Мосул, когато видяхме дрон на групировката над нас. Страхувахме се от ракетни нападения. Когато стигнахме колата, видях как иракски войници изстрелваха ракети по някаква цел, която не виждахме, и отново започнах да снимам". 
Зора Бенсемра: "Тази снимка на 90-годишната Катла Али Абдала е от пустинята на запад от Мосул. Тя изглеждаше, сякаш не е яла и пила вода от дълго време, и не можеше да стои права или дори да седи. Внуците ѝ са я носили през пустинята под обстрел. Въпреки целия ужас, който е изпитала, каза, че "дори животните заслужават живот", спомняйки си за 20-те кокошки, които трябвало да изостави в Мосул." 
Горан Томашевич: "Преди малко беше избухнала кола-бомба, имаше жертви и няколко къщи бяха унищожени. След малко боят стихна и видях група цивилни, които използваха затишието в престрелката, за да избягат. Докато вървяха няколкостотин метра зад тях имаше въздушен удар срещу позициите на "Ислямска държава", и изведнъж всички се разбягаха в търсене на убежище." 
Алкис Константинидис: "Колкото по-близо до фронта бяхме, толкова по-очевиден ставаше ефектът от непрекъснатите боеве. Пейзажът беше апокалиптичен: разрушени сгради, опожарени, обърнати коли, изкривени купища стомана. По улицата, която снимах, нямаше нищо, останало непокънато. По-късно разбрах, че някога е била оживена пазарна улица". 
Сухаиб Салем: "Значението на снимката произлиза от факта, че "Ислямска държава" накара всички мъже в завзетия Мосул да си пуснат дълги бради. Затова, след като успяваха да избягат, мъжете в бежанския лагер се редяха на опашка, за да бъдат обръснати, след което бяха много щастливи". 
Даниш Сидики: "Бях прикрепен към елитна част на иракската армия. Стигнахме до малка къща на фронта – някогашните обитатели бяха избягали бързо, оставяйки дрехи и играчки на пода. Следващите бяха оставили само гилзи. Иракските войници бяха завзели къщата през миналия ден, и сега се криеха от вражеските снайперсити зад завесата". 
Алаа ал Маржани: "Видях четирима мъже, заподозрени, че са от "Ислямска държава". Иракските войници ги бяха отделили от останалите цивилни. Заподозрените бяха хвърлени в багажника на пикап. Снимката е важна, защото показва как някои от групировката опитват да се слеят с цивилните, като скъсяват брадите си и сменят дрехите си." 
Ахмед Джадала: "Бяхме на фронта в стария град на Мосул. Видях този войник, който почиваше на място, което в момента беше относително сигурно. Беше се обвил с мрежа, за да се предпази от рояците насекоми, привлечени от телата. На фронта няма свястно място за почивка или сън." 
Горан Томашевич: "Попаднах на пропускателен пункт на иракската армия на изток от Мосул. Войници пазеха стотици мъже, жени и деца, които чакаха бусове да ги закарат в бежански лагери. Един мъж беше отделен от войниците – явно подозираха, че е терорист – и седеше в дупка в земята, изкопана за затворници. Не знам какво стана с него". 
Марко Джурица: "Когато пристигнах, бях удивен от размера на университета в Мосул, както и от мащаба на разрухата. Видях хора да изнасят мебели и оборудване от изгорялата сграда на химическия факултет. Оказа се, че са професори, които се опитват да спасят каквото могат. Те бяха наясно, че университетът няма скоро да си върне предишния вид." 