На 19 декември 1863 г. британският индустриалец Фредерик Уолтън патентова линолеума, с което драматично променя домашния бит във викторианска Англия, а впоследствие и в света. Той бил вдъхновен за създаването му, като наблюдавал ефекта, създаван от окисленото ленено семе, а и искал да намери евтин заместител на скъпия гумен покривен продукт, наричан камптуликон. Уолтън изработва линолеум от масло от ленено семе, пигменти, борова смола и борово брашно, като при смесването им се получава плътна маса, наречена линолеумен цимент. Самото име на продукта идва от латинските думи linum и oleum, означаващи съответно лен и масло.

Така произвежданият линолеум доживява чак до 60-те години на XX век, когато е заменен от по-модерните винилови покривни материали. Междувременно той е подобрен от шотландския индустриалец Майкъл Нейърн, добавил вътрешния текстилен състав. Освен линолеума Уолтън създава още два популярни във викторианска Англия материали за покриване на стени и подове – анаглипта и ланкръста.

Първият се прави от памучна маса, а вторият – отново от смес върху основата на ленено масло. За да наложи продуктите си през 1864 г., Уолтън създава "Линолеум манифекчъринг къмпъни", а през 1869 г. фабриката му в Стейнс, Англия, вече изнася за Европа и САЩ. През 1877 г. шотландският град Кърккалди става най-големият производител на линолеум в света.