Докъде стигна амбицията на Китай да завладее футболния свят
Футболът в Китай набира все по-голяма скорост заради огромните инвестиции. Разточителното харчене не е проблем за голяма част от клубовете, зад които стоят цели компании, подкрепени от държавата. Тяхната амбиция е да се изгради първенство, което да се конкурира по сила и популярност с водещите европейски шампионати.
Дори президентът на Китай Си Дзинпин определи развитието на футбола, като част от икономическия план на държавата в следващите години. Страната си е поставила амбициозната цел да стане световна сила на национално ниво до 2050 г., като за целта ще бъдат открити 50 хиляди футболни академии до 2025 г.
"Това е неговият начин отново да направи Китай велика страна. Футболът не е задължително средство за постигане на тази цел, но той поне трябва да съответства на този статус. Трудно е да се намери правилната дума, с която да се опише - огромно е. Няма база за сравнение", каза професорът от Шанхайския университет Донг Фенг Лу.
Колко далеч ще стигне Китай
Но дали Китай ще успее да изпълни докрай своя план за развитие на футбола? Неразумен харч или умна инвестиция се крие зад тази амбиция?
Твърде рано е да се дават крайни оценки, но в действителност цялата футболна структура в Китай бележи прогрес. В миналото подобни цели са си поставяли както Япония, така и САЩ, но Китай започна с огромно харчене.
Техническият директор на "Шанхай" Мадс Давидсен разказа пред "Блумбърг" за видяното при идването си в Китай преди близо пет години, когато датчанинът работи като треньор на най-малките. Според него се забелязва съществен напредък.
"Не преувеличавам като казвам, че седнахме с хората, които управляват клуба и с писалка в ръка ме попитаха от колко топки и конуси имам нужда. Те буквално нямаха нищо, но имаха готовност да се учат и да инвестират", каза Давидсен.
"Шанхай" държи двата най-скъпи входящи трансфера в Суперлигата - на бразилците Оскар (60 млн. евро) и Хълк (55.8 млн. евро). През зимата отборите от китайското първенство платиха рекордните 388 млн. евро за нови играчи. Китайските пари не привличат само застаряващи звезди, а и ключови играчи в разцвета на силите си от големите европейски първенства.
Клубовете от азиатската страна са похарчили за трансфери с 785% повече през 2016 г. в сравнение с 2012 г. За същия период Примера дивисион бележи ръст от 184%, а повишението в Бундеслигата и Висшата лига е съответно 144% и 128%.
Тези числа показват ясно финансовата мощ и намеренията на Китай, която е на път да бъде овладяна в разумни рамки. През януари държавният орган, занимаващ се със спорта в Китай, обяви, че ще бъде въведен таван на заплатите и ограничения при трансферните суми като мярка срещу "неразумното харчене".
По-късно беше въведено и правило, което позволява на терена да има до трима чужденци в един отбор. Също така всеки тим е задължен да има играч до 23 години в титулярния състав.
Напредък отвъд граници
Влиянието на Китай нараства и като геополитически фактор. Очаква се Германският футболен съюз да обяви дали ще приеме националният отбор на Китай до 20 години да играе в някоя от регионалните лиги - четвъртото ниво в Германия.
Много от елитните европейски клубове като "Манчестър сити", "Атлетико" (Мадрид) и "Интер" са от части притежавани от китайски компании, докато "Милан" е изцяло собственост на китайски инвеститори.
Голямата финансова мощ и приетите мерки и ограничения срещу разточителното харчене са знак, че китайският футбол е в правилната посока на развитие. Страната разполага с условията да тръгне поеме по пътя към целта, която си е поставила - да се превърне в следващата голяма футболна сила. За това обаче е нужна още много работа, следване на строги правила и, разбира се, време.