След осем години затвор в Либия петте медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и палестинецът Ашраф за втори път чуха, че са осъдени на смърт. Наказателният съд в Триполи заседава не повече от десет минути във вторник и потвърди смъртните присъди от 6 май 2004 г. по обвинението в умишлено заразяване на 426 либийски деца с вируса на СПИН . Съдът постанови още, че медиците трябва да платят компенсации от около 30 млн. щатски долара по гражданските искове, заведени  от семействата на болните деца. Сумата е близка до либийския дълг към България. Отпаднаха останалите обвинения: нарушаване на обществения морал, търговия с валута и употреба на алкохол.

Петте българки потънаха в сълзи, след като чуха присъдите. Роднините на заразените, събрали се пред залата на съда, посрещнаха новината с радостни възгласи за бързо изпълнение на присъдите и тръгнаха на празнично шествие. Заради присъствието на около 100 души от семействата на болните деца заседанието мина при извънредни мерки за сигурност. "Потвърждаването на присъдите ще успокои душите на починалите от смъртоносния вирус деца, чиито брой надвишава 50", заяви пред "Ал Джазира" председателят на Асоциацията на болните от СПИН либийски деца Идрис Лага. Той потвърди, че международният фонд, който събира средства за лечение на либийските деца в европейски болници, ще продължи да съществува.

Ще обжалваме решението пред Върховния касационен съд, обявиха веднага адвокатите на защитата. Присъдата може да се обжалва в 30-дневен срок, обясни пред БНТ адвокат Хари Харалампиев. В същия срок трябва да станат известни мотивите на съда. Дори ако Върховният съд потвърди присъдите, следва най-високата инстанция - Висшият съдебен съвет, който може да отмени или потвърди решението.

Веднага след съдебното заседание либийските министри на външните работи и на правосъдието Абдел Рахман Шалкам и Али Хаснауи свикаха извънредна пресконференция. Тя остави усещането че, министрите се опитват да оправдаят решението на съдебния състав, предадоха български журналисти от Триполи. Шалкам отхвърли твърденията за намеса на държавната власт в решението на съда. Попитан защо Либия рискува имиджа си в международен план, той отговори с въпроса какъв интерес има джамахирията да държи шестима невинни в затвора. Имиджът ни в момента е брилянтен, допълни Шалкам. Заместникът му Абделати Обейди, който се срещна с българския зам.-министър на външните работи Феим Чаушев, също заяви, че това не е краят на пътя и предстоят още усилия.

В София институциите реагираха единно и изключително остро. Главният прокурор Борис Велчев обяви, че ще бъде заведено дело срещу либийските полицаи, изтезавали медиците.

Минути след произнасянето на смъртните присъди над петте български медицински сестри в Либия българските власти категорично отхвърлиха съдебното решение и призоваха за освобождаване на медиците. В съгласувани изявления председателят на парламента Георги Пирински, президентът Георги Първанов заедно с премиера Сергей Станишев, министри изразиха възмущение от несправедливата присъда. Те призоваха либийските власти да се намесят, припомниха помощта на България за семействата, засегнати от СПИН епидемията в Бенгази, и увериха петте българки, че ще се борят докрай за освобождаването им.

Георги Първанов и Сергей Станишев призоваха "либийските власти да се намесят незабавно и в името на елементарната справедливост да отхвърлят тези абсурдни присъди и да освободят медиците". Потресени сме, абсурдното решение на съда се основава на очевидно опорочени процедури, а протакането и отказът да се изслушат свидетели на защитата и световни експерти свидетелстват за силна политизация на процеса, каза председателят на парламента Георги Пирински. Външният министър Ивайло Калфин, който се среща във Вашингтон с държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс, обяви, че решението на съда е "разочароващо и възмутително". Ще настояваме за бързо приключване на съдебния процес, защото има и други начини за разрешаване на делото, подчерта министърът. В позиция на външното министерство се напомня за проявената от България солидарност към съдбата на заразените деца. "След осем години в либийски затвор медиците заслужават справедливост, честно и бързо съдебно производство", се казва в позицията.

След среща с представителите на арабската общност у нас кметът на София Бойко Борисов обяви, че Либия "трябва да бъде поставена под тотален изолационен обръч".

Според  председателя на комисията по външна политика Соломон Паси "тези присъди никога няма да бъдат изпълнени; те са знак, че Либия е готова за преговори".

Роднините на медиците у нас коментираха, че са очаквали присъдите и въпреки това са в шок. Институции, партии, политици, неправителствени организации също изразиха негодувание срещу присъдите.

------------

9 февруари 1999 -  в Бенгази са арестувани 23-ма българи, 17 са освободени, а медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията. Обвинени са и в прелюбодеяние, валутна търговия, производство на алкохол. След месеци на мъчения Нася Ненова и Кристияна Вълчева правят самопризнания

7 февруари 2000 - започва процесът

25 април 2001 - Муамар Кадафи обявява, че ЦРУ стои зад СПИН заразата в страната му

22 декември 2001 - първа визита на външния министър Соломон Паси в Триполи, фондацията на сина на Кадафи Сейф ал Ислам се ангажира с делото

3 септември 2003 -  пред съда дават показания професорите Люк Монтание и Виторио Колици. Те представят доказателства, че епидемията е възникнала преди назначаването на сестрите

8 септември 2003 - граждански адвокат иска обезщетение за семействата на 426-те заразени деца от над 4 млрд. долара

20 октомври 2003 - първи призив на ЕС делото да приключи скоро и съдът да оправдае невинните българи

10 януари 2004 -  холандският и британският посланик в Либия връчват официален демарш от името ЕС, настояват за оттегляне на обвиненията. Следва сериозен натиск от ЕС и САЩ за освобождаване на медиците

6 май 2004 - петте българки и палестинският лекар Ашраф са осъдени на смърт чрез разстрел. Д-р Здравко Георгиев е освободен, но и досега няма изходна виза и не може да напусне страната. Съдът постановява обезщетения на семействата на заразените със СПИН деца от около 25 млн. лева.

10 май 2004 - петте медицински сестри и палестинският лекар обжалват

29 март 2005 - първо заседание на Върховния касационен съд по обжалване на смъртните присъди

27 май 2005 - президентът Георги Първанов се среща с Муамар Кадафи в Либия. Представя пред либийския лидер план за действие с цел България да подпомогне лечението на заразените със СПИН либийски деца. Задейства се четиристранният формат - ЕС, САЩ, Либия и България, за децата в Бенгази. По инициатива на ЕС се създава международен фонд за лечение на заразените, някои деца заминават на лечение в Италия и Франция

5 декември 2005 - Върховният касационен съд на Либия връща делото в Наказателния съд в Бенгази. Съдът отменя смъртните присъди, както и обвиненията за умишлено причиняване на епидемия. Мотивите са процесуални нарушения. Остават обвиненията за производство на алкохол и извънбрачни сексуални връзки

11 май 2006 - Първо заседание на Наказателния съд по възобновеното дело. По настояване на защитата заседанията се водят в Триполи. Следват 12 заседания. На тях не са допуснати призованите от защитата свидетели или експерти. Отхвърлени са исканията обвиняемите да бъдат освободени под гаранция, да има нова международна експертиза, медиците да бъдат освидетелствани от психолози за състоянието им след престоя им в следствието. По време на заключителните пледоарии съдът изслушва нови четирима свидетели на обвинението и допуска за свидетелство видеоматериал от обиск, направен без прокурорско разрешение

26 юни 2006 - Върховният касационен съд на Либия оправдава окончателно либийските офицери по обвинението, че са изтезавали медиците

18 ноември 2006 - в Бенгази са насрочени делата по гражданските искове, заведени от заболелите от СПИН Сафаа и Маруа ал Кадафи, по които са подведени под отговорност петте български медицински сестри

Решението на Наказателния съд в Триполи предизвика еднозначни отрицателни реакции и в цялата международна общност. Белият дом изрази разочарование от присъдите, а държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс изрази пълна подкрепа за българските медици. Във вторник във Вашингтон тя разговаря с българския външен министър Ивайло Калфин, който е на посещение в САЩ и по-късно изложи българската позиция и в интервю пред Си Ен Ен. Райс заяви още, че България може да очаква пълната подкрепа на Съединените щати за решаване на делото в Либия.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу осъди остро присъдите. "Подобно решение на съда не е приемливо. Комисията се надява, че въпросът ще бъде решен от по-висока инстанция", каза говорителят на Европейската комисия. Европейският комисар по въпросите на правосъдието Франко Фратини постави под въпрос бъдещото сътрудничество на Брюксел с Либия. "Такова сътрудничеството не може съществува на основа, която пренебрегва права на човека", заяви Фратини, определяйки присъдата на либийския съд като погрешна стъпка на либийската правораздавателна система.

Комисията по външни отношения на Европейския парламент е ужасена от решението на съда, се казва в официално изявление на комисията. "Решението трябва да бъде преразгледано, а доказателствата, които свидетелстват за невинността на медиците, трябва да бъдат взети под внимание", заяви председателят на комисията Елмар Брок. Остра беше реакцията и на генералния секретар на Съвета на Европа Тери Дейвис, според когото действията на либийските власти заслужават строго и еднозначно осъждане.

Върховният комисариат към ООН по правата на човека призова Либия да не привежда в изпълнение смъртните присъди и изрази "много сериозни опасения за истинността на съдебния процес".

Световната медицинска асоциация и Международният съвет на медицинските сестри осъдиха смъртните присъди в Либия. "Колко още деца ще трябва да умрат в либийските болници, докато правителството игнорира корена на проблема", се казва в изявление на организацията.

"Потвърждаването на присъдите показва, че Европа, в това число и България, САЩ, Западът като цяло, не са направили необходимото", коментира Емануел Алтити, координатор на френските адвокати по делото.

Германия ще поиска от Либия "разумни действия" и отмяна на смъртните присъди, заяви външният министър Франк-Валтер Щайнмайер. За освобождаване на задържаните българки се обяви и френският министър на външните работи. Президентът на британското Кралско общество изрази надежда медиците в Либия да бъдат оправдани при обжалването.

САЩ обещаха да продължат с усилията си за освобождаване на медиците. "Аз искам да знаете, г-н министър, че ще продължим да работим за тяхното завръщане", е заявила по време на срещата си с Калфин Кондолиза Райс, предаде АФП. "Разбираме много добре, че тези деца са страдали и се чувстваме загрижени за страданията на техните семейства, но ние бихме искали също така българските медици и палестинският лекар да могат да се завърнат вкъщи възможно най-бързо", допълни Райс. Калфин е благодарил на американския държавен секретар за подкрепата, която оказват САЩ по случая.