Тази седмица се очаква да бъде отворен първият конкурс за проекти по Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие на Европейския съюз http://cordis.europa.eu/fp7"http://cordis.europa.eu/fp7. Фирми и организации, кандидати да се включат в състезанието за европейско финансиране, могат да подготвят и подават своите проекти до 25 април 2007 г. Общият бюджет на програмата, която ще продължи до 2013 г., е 50,5 млрд. евро и е разпределен по четири подпрограми.

Програма "Сътрудничество" ще разполага с 32.4 млрд. за проекти в девет тематични области. Един от акцентите тук е допускането и дори насърчаването на участието на малките и средните предприятия (МСП). Само в една от областите на програмата - тази на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), ЕС планира да вложи за изследвания 9.1 млрд. евро. Тази рекордна сума е своеобразно доказателство и признание за ключовата роля на ИКТ за развитието на съвременното, базирано на знания, общество. Средствата, които се очакват само за първия конкурс, са около 1 млрд. и 200 млн. евро.

Другите тематични области в подпрограмата "Сътрудничество" илюстрират новата философия на Седма рамкова (за разлика от завършващата в края на годината Шеста рамкова) - резултатите от проектите да са в полза на обществото като цяло. Здравеопазване, транспорт, земеделие, околна среда, икономически и социални науки, нанотехнологии и нововъзникващи технологии, аеронавтика и сигурност.

По проекти от втората подпрограма "Идеи" ще бъдат разпределени 7.5 млрд. евро. Тук няма предвидени теми, основният критерий за оценка са научната стойност и иновативност на предложенията. Допускат се за финансиране проекти както на частни изследователски организации, така и на публични. Основната цел на тази програма е да бъде повишена креативността и компетентността на научноизследователските организации в Европа.

Останалите предвидени средства си поделят другите две подпрограми - "Хора" (4.7 млрд.) и "Капацитети" (4 млрд.). Акцентите на подпрограмата "Хора" са началната квалификация, обучението през целия живот, кариерното развитие на изследователите. На "Капацитети" - създаване на изследователски инфраструктури и на региони на знанието, подкрепа на МСП, изграждане на общество на знанието в Европа. Само за е-инфраструктури са предвидени 620 млн. евро.

При официалното обявяване на Седма рамкова през ноември в Хелзинки еврокомисарят за Информационното общество и медиите категорично очерта ролята на ИКТ за очакваното развитие на Европа. Затова и най-големият досега бюджет за една определена сфера е предназначен именно за изследвания в областта на информационните и комуникационните технологии.

За предстоящата година (2007-2008) работната програма за ИКТ е структурирана около седем "предизвикателства" (те кореспондират терминологично на "стратегическите цели" в Шеста рамкова). За "преодоляването на препятствията" са предвидени съответните средства (виж карето). Очакваните резултати - да бъдат премахнати преградите пред европейската индустрия, да бъдат затвърдени предимствата й, да бъдат създадени нови технологични възможности за навлизане на ИКТ в социално-икономическия живот.

Едва ли някой ще оспори целите или сумите, предвидени да бъдат похарчени за постигането им. Остава обаче въпросът "как". Всеки, повече или по- малко запознат с механизмите на кандидатстване за еврофинансиране, е наясно с тежките процедури. За голяма част фирмите и организациите, особено за малките и средните предприятия, кандидатстването по проекти на ЕС е непосилно, най-малкото защото изисква отделянето на ресурси. От друга страна, според условията на Седма рамкова (и досегашната Шеста) по проект за развойна дейност и разработка на софтуерни решения кандидатства консорциум от 10-15 фирми и организации. Очевидно е, че координацията и съвместната работа между голям брой участници от различни страни изисква и умения, и време.

Новата рамкова програма за изследвания и технологии има претенциите да е по- "приятелски" настроена към потенциалните кандидати - с опростени финансови схеми, административни процедури и документация. Друг плюс на програмата е акцентът върху бизнес приложението на проектите. Планирано е и действието на специалните поддържащи проекти да продължи и при Седма рамкова.

Такъв поддържащ проект, който подпомага потенциални участници да подготвят своите проекти, е EUROPEAN IST. Основната цел на проекта е да насърчи български организации да участват в рамковите програми в областта на технологиите на информационното общество. Преди дни на конференция в Букурещ бяха отчетени резултатите от първата фаза (две години) на проекта. Консорциумът от осем държави - Румъния (координатор), България, Унгария, Полша, Кипър, Испания и Франция, планира проектът да продължи още три години вече по линия на Седма рамкова.

В консорциума участват асоциации, изследователски организации и консултантски фирми. Страната ни е представена от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ - www.basscom.org"www.basscom.org) и фондация "Приложни изследвания и комуникации" - http://www.arc.online.bg"www.arc.online.bgwww.arc.online.bg"www.arc.online.bg. Българските партньори по EUROPEAN IST са организирали три обучения, в които са участвали над 100 представители на софтуерни фирми и изследователски центрове. Участниците се запознават с основните приоритети на предстоящите конкурси и с технологията на писане на проекти. Разглеждат се възможностите за конкретни партньори и се отиграват практически ситуации.

Един от важните резултати е изграждането на база данни, в която сред 600-те имена на фирми и организации от Европа своето място имат повече от 120 български "играчи" в областта на ИКТ. Чисто пазарният механизъм може да бъде проследен на сайта на проекта www.european-ist.net"www.european-ist.net. Освен виртуално потенциалните кандидати имат шанса да намерят партньори и да се включат в консорциуми и на т.нар. брокерски срещи, организирани по проекта. Повече от 30 български представители са участвали в двете събития, които по същество са своебразни борси за търсене и намиране на партньори. Разяснителната дейност на проекта включва превод на български език и разпространение на над 1500 копия информационни материали за рамковите програми на ЕС.

На края може би най-важният показател в резултат от дейностите по EUROPEAN IST са подадени 150 предложения за проекти в страните партньори. В 41 от тях има българско участие. Дори и да изглежда скромно, все пак българското участие в проекти в областта на ИКТ далеч не е незабележимо. Няколко имена - "Онтотекст", "Сирма груп", "Мелън Технолъджис" АД, "Немечек България" ООД, "Просист", "Рила Солюшънс", "Сайънт", "Уебгейт" АД, "Унисофт", "Интерконсулт България", "Бианор". Поддържащите проекти са важна част (и ще продължават да бъдат) от подготовката. Освен EUROPEAN IST българските фирми и институти участват и в STAR-NET, IDEALIST, IST Bonus, GET IN, SEE Innovation, Euro office services.

Това не бива да заблуждава обаче участниците - основната работа си остава за тях.

1. Инфраструктури на мрежи и услуги - 585 млн. евро

2. Когнитивни системи, роботика и взаимодействие -193 млн. евро

3. Компоненти, системи, инженеринг - 434 млн. евро

4. Цифрови библиотеки и съдържание - 203 млн. евро

5. Устойчиво и персонализирано здравеопазване - 174 млн. евро

6. Мобилност, околна среда, енергия - 159 млн. евро

7. ИКТ за независим живот и приобщаване - 73 млн. евро