Обвинителният акт по делото "КТБ", внесен тази седмица от прокуратурата, дава възможност да се реконструира не само управлението на една банка, но и функционирането на ключово важни институции в страната. Делото "КТБ" е всъщност огледало на българската държавност.

Прокурорите са обобщили многотомната събрана информация в по-кратко и обозримо описание. В него е заложена и стратегията на обвинението, която е насочена към Цветан Василев и най-близкото му обкръжение, преките надзорници от БНБ и представители на КПМГ, одитирали банката.

Картината, която е нарисувана от обвинението, е на сериозен институционален провал: години наред КТБ е функционирала при груби нарушения на законите и добрите практики в банковото дело. Нито една институция – от надзора, през службите, до прокуратурата – не е предотвратила натрупването на сериозна публична щета – 3,9 млрд. лв. Индиректно този обвинителен акт повдига и въпроса за политическата отговорност за КТБ – няколко правителства са си затваряли очите пред проблеми, за които многократно беше писано в медиите.

Най-фрапантно нарушение от страна на Цветан Василев според обвинението е превръщането на банката в силно рискова инвестиционна компания под негов контрол:

Голяма част от тези търговски дружества са "кухи" – те са на подставени лица и единствената им функция е да пренасочат парите към краен получател. Повечето от другите обвиняеми са притежатели на такива "кухи" дружества – тяхното единствено качество е, че са доверени лица на Василев и са ежедневно пред очите му. Според прокуратурата така се формира ОПГ – престъпна група, начело на която стои обвиняемият банкер/инвеститор.

Основен проблем в дейността на банката според обвинението е, че кредитите са били отпускани без нужните обезпечения. Тоест Василев е използвал парите на хората и с тях си е създавал кръг от привилегировани приятели – "бизнесмени", които срещу малко или нищо са ставали притежатели на сериозни активи – предприятия, медийни компании и т.н. Единственото, което е било достатъчно за кредитиране, е доверието на Василев. В резултат на това се оказва, че "кредитният портфейл" на КТБ е в огромната си част необезпечен и страда от следните дефекти: неналични необходими документи в 68% от проверените кредити; неспазени вътрешни процедури при 77%; липса на финансов анализ при 89% от кредитите

Освен липсата на обезпечения, Василев и най-близкото му обкръжение според обвинението са полагали специални усилия да "прикрият" най-апетитните активи, закупени с пари на банката, в случай на неин фалит:

Този цитат от обвинението е странно признание за държавна безпомощност в лицето на организирано зло: щетата е необратима и обвиняемите на практика са си постигнали целта – да отмъкнат 3,9 милиарда лева под носа на всички институции. А и главният обвиняем от тях си е все още на свобода.

Това допускане за стереотипност не е убедително обосновано и не отчита особеностите на икономическата конюнктура. Явно при оттеглянето на чуждестранните инвеститори след 2008 г., Василев и групата му решават да придобият множество активи на "разпродажни" цени с надеждата при икономически подем да могат лесно да обслужат взетите заеми. Проточването на кризата отвъд 2013 г. опровергава тази стратегия, което обяснява и защо КТБ се превърна в горещ политически картоф точно тогава: или тя трябваше да бъде "спасена", за да се купи време за Василев и компания, или – фалит.

Тези проблеми са се знаели и преди 2013 г., но тогава правителствата са подпомагали временно банката, държейки държавни пари в нея. През 2013-2014 г., обаче, става нещо необичайно. И тo не е отбелязано в обвинението: много голям обем необезпечени кредити са отпуснати на "кухи фирми" изглежда точно тогава.[1] Какво се е случило? От какво се e уплашил Василев, че е започнал активно да "покрива" активи на банката чрез кухи дружества и офшорни сметки? Искал ли е някой друг да придобие банката и затова Василев се е опитал да я "източи"? Тези въпроси дори не са зададени.

2. Цялата организирана престъпна група: Прокуратурата е построила сериозен аргумент, че Василев и притежателите на "кухи" фирми са действали като ОПГ, за да инвестират парите на банката в проекти по негово желание и под негов контрол. Но проблемът е, че изглежда в ОПГ-то има и други участници. Това са крайните потребители на кредитите – т.е тези след "кухите фирми", които без да дават сериозни обезпечения, стават притежатели на големи активи. Възможно ли е те да не са знаели какво става? Да са си мислели, че са обект на безпричинно благоволение от страна на Василев? Далеч по-вероятно е да са съзнавали, че участват в заговор за нарушение на банковите закони.

Един хипотетичен пример: Василев решава да даде на лицето Х щедър заем, с който то да купи за своя сметка фабрика или медийна империя. След закупуването лицето залага придобитата собственост в друга банка и връща заема на КТБ. Да предположим, че Х не е дало редовни обезпечения за първоначалния заем, както е в 69% от кредитните досиета на КТБ. Въпросът е, част ли е Х от ОПГ-то на Василев? Вярно е, че заемът е върнат, но също така е вярно, че Василев е "произвел" от господин Никой и срещу нищо крупен собственик, само заради доверието между тях и с парите на хората.

Това са интересни правно-морални проблеми, в които за съжаление прокурорите не са навлезли. Особено тежък става случаят с трети лица кредитополучатели, които не са върнали заемите. Те определено трябва да са част от ОПГ-то на Василев, обвинено в кражбата на 3,9 млрд. лева, но засега те остават неизвестни. Това са собствениците – формални или не – на тези "различни структури, повечето от които офшорни компании, поради което и не могат или трудно могат да бъдат предмет на претенции от страна на кредиторите на Банката в несъстоятелност "

По принцип е възможно зад всички тях да стои само едно лице – Василев. Но най-вероятно има и множество други, които засега остават скрити. В крайна сметка Василев едва ли е единственият кредитор и единственият кредитополучател в цялата афера.

3. Ролята на прокуратурата при фалита на банката: Обвинението се ограничава само да загатне тази роля, като настоява, че няма значение кога точно е фалирала банката (и при какви обстоятелства), защото колкото по-рано това би се случило, толкова по-малка би била щетата за обществото. Този аргумент е спорен, но тъй като в България няма процедура за търсене на отговорност на главния прокурор, подопечните му правилно са преценили, че не си струва да се занимават с тази тема.

От изнесеното като информация дотук – от прокуратурата, президентството и други органи – е видно, че българската държавност е демонстрирала изключителна слабост, допускайки създаването на проблем като КТБ. И в други страни големи банки са фалирали, но основно заради лошо управление и лоша икономическа конюнктура. Тук обаче, поне според прокуратурата, имаме случай на съзнателно източване (т.е. кражба) на средства с цел инвестирането им в активи извън контрола на банката. Възможно ли е единствено прекият надзорник в БНБ да е виновен за "проспиването" на това състояние на нещата? Възможно ли е всичко това да се случи без службите да разберат? Без следствие и прокуратура да се самосезират от публикации в медиите? Без правителството да знае и да вземе мерки през годините? И възможно ли е, наистина, държавата да е толкова безпомощна, че крадците всъщност да успеят да задържат придобитите активи и средства?

Въпросите са реторични.

_____________________________________________

Виж тази размяна на реплики между Менда Стоянова и Димитър Костов от стенограмата от една от двете срещи за КТБ при президента: